Цинков сулфид

Цинков сулфид
	Цинков сулфид
	Структура на сфалерита
	Сфалерит от колекцията на Националния музей в Прага
Свойства
Формула	ZnS
Моларна маса	95,901 u
Плътност	4,09 g/cm³
Точка на топене	1185 °C
Опасности
NFPA 704	0 1 0 ;
Идентификатори
CAS номер	1314-98-3
PubChem	14821
ChemSpider	14137
RTECS	ZH5400000
SMILES	S=[Zn]
InChI	InChI=1S/S.Zn
InChI ключ	WGPCGCOKHWGKJJ-UHFFFAOYSA-N
UNII	KPS085631O
	Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
	Цинков сулфид в Общомедия

Цинковият сулфид (ZnS) е известен като цинкова бленда. В природата се среща като минералът сфалерит – най-важната цинкова руда. ^[1]^[2] Той е оцветен обикновено в сиво поради примесите, по-специално от железен сулфид. Името му произлиза от гръцката дума „сфалерос“ – измамен, лъжлив, предателски, тъй като се смесва с много други минерали.

Цинковият сулфид се получава при прякото взаимодействие на елементите цинк и сяра.

{\ce {Zn + S -> ZnS}}

Наред с това може да се получи и при взаимодействие на H₂S с разтвори на соли на Zn(II), при което се получава утайка от цинков сулфид.^[3] В кисела среда равновесието се измества към изходните вещества. Концентрацията на водородни катиони може да се намали с натриев ацетат (NaOOCCH₃). Най-добре е утаяването да се извърши в основна среда.

{\ce {ZnCl2 + H2S <-> ZnS v + 2HCl}}

Това е неразтворимо във вода вещество с бял цвят. Кристализира в две полиморфни форми – сфалерит (кубична) и вюрцит (хексагонална). Разтворим е в минерални киселини. При престояване в матерната луга или при нагряване и налягане на сероводорода настъпват структурни промени – кристализира, при което се променя способността му към разтваряне в киселини. Склонен е при утаителния процес да дава колоидни разтвори, които са доста стабилни.

Аморфният ZnS е около 10 пъти по-разтворим от кристалния ZnS. Плътността му е 4,09 g/cm³. При около 1180 °C. в отсъствие на въздух сублимира. Стапя се при 1800 – 1900 °C и налягане от 100 – 150 атм. (Тиде и Шлееде). При облъчване с ултравиолетова светлина се обагря в сив цвят поради фотохимичното му разлагане.

Цинковият сулфид, примесен с бариев сулфат (BaSO₄), намира приложение като минерална боя, известна под наименованието литопон.

{\ce {BaS + ZnSO4 -> ZnS + BaSO4}}

Освен това поради своите полупроводникови свойства цинковият сулфид се използва в съвременната микроелектроника. Цинковият сулфид може да се активира с медни, манганови, сребърни и други метални йони, при което се получават луминофори. Това са вещества, които при облъчване с ултравиолетови лъчи излъчват светлина с различен цвят, характерен за активатора.

Източници

↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 385.
↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 585-589.
↑ Zn + S Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine.

Литература

Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 131. Посетен на 8 март 2024.
Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 37- 40. Посетен на 1 април 2024.
Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 113-119.
Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 180-183.
Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 585-589.
Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 180.

Външни препратки

сфалерит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.

[1] Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 385.

[2] Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 585-589.

[3] Zn + S Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine.

[1]

[2]

[3]