Направо към съдържанието

Цар на войната

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цар на войната
Lord of War
РежисьориАндрю Никъл
Продуценти
СценаристиАндрю Никъл
В ролите
МузикаАнтонио Пинто
ОператорАмир Мокри
МонтажЗак Стайнберг
Филмово студио
РазпространителLionsgate Films
Премиера
  • 16 септември, 2005 (САЩ)
  • 4 януари, 2006 (Франция)
  • 16 февруари, 2006 (Германия)

(САЩ)
Времетраене121 минути
Страна
  • САЩ
  • Германия[1]
  • Франция
ЕзикАнглийски[1]
Бюджет50 млн. щ.д.[2]
Приходи72,617 млн. щ.д.[2]
Външни препратки
Официален сайт
IMDb Allmovie

„Цар на войната“ (на английски: Lord of War) е криминална драма от 2005 г.[3] написана, продуцирана и режисирана от Андрю Никъл, и ко-продуцирана от Никълъс Кейдж, който играе главната роля. Заглавието излиза по кината официално в САЩ на 16 септември 2005 г., с последвано DVD на 17 януари 2006 г. и Blu-ray Disc на 27 юли 2006 г. Филмът, в който Кейдж играе нелегален търговец на оръжие, е базиран на историите на няколко реални контрабандисти и търговци на оръжие.[4][5][6] „Цар на войната“ e официално одобрен от международната организация за защита на човешки права Amnesty International за разобличаването на трафика на оръжие от международната оръжейна индустрия. [7][8]

Сюжет

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 80-те години на 20-и век Юрий Орлов (Никълъс Кейдж), най-големият син на семейство украински бежанци, посещава ресторант в Брайтън Бийч, където става свидетел на убийството на двама наемници с автомати Калашников от руски гангстер. Тази история го вдъхновява да влезе в търговията с оръжие, сравнявайки постоянната нужда от оръжия с подобна постоянна човешка нужда – тази от храна. След като завърши първата си продажба, Юрий убеждава брат си Виталий (Джаред Лето) да стане негов партньор и те напускат работата си в семейния ресторант.

Първият голям пробив на Юрий идва в Ливанската война от 1982 г., когато той продава оръжие на всички страни на конфликта, въпреки че е свидетел на военни престъпления и зверства. Тъй като Юри става по-успешен в последствията от войната, неговият бизнес привлича вниманието на Интерпол и в частност идеалистичния агент Джак Валентайн (Итън Хоук).

Виталий се пристрастява към кокаина, след като колумбийски наркобарон използва наркотици, за да плати за сделка с оръжие. Юрий вкарва Виталий в клиника за рехабилитация от наркотици и продължава да работи самостоятелно. Той примамва своето детско увлечение – фотомодела Ава Фонтейн (Бриджит Мойнахан) на фалшива фотосесия, където те се влюбват и след това се женят.

След разпадането на Съветския съюз Юрий лети за Украйна и незаконно купува танкове и оръжия чрез чичо си, бивш съветски генерал. Юрий разраства бизнеса си в Африка и започва бизнес отношения с Андре Батист старши (Иймън Уокър), безмилостен диктатор, който води безкрайна гражданска война в Либерия. По време на един полет в Африка товарният самолет на Юри е прихванат от агент Валентайн и принуден да кацне. Юрий избягва ареста, като се приземява в отдалечен район и разпределя незаконния товар на самолета на местните жители. Неспособен да повдигне обвинение на Юрий, Валентайн казва на Ава, че е съпругът ѝ е търговец на оръжие, което я кара да се изправи срещу него и да поиска да спре незаконния си бизнес. За известно време Юрий се съгласява, но Андре Батист старши му предлага още повече пари и скоро се връща към търговията с оръжие.

Юрий убеждава Виталий да дойде на продажбата в Сиера Леоне през 2001, когато полицейските сили - съюзени с Батист, очевидно се готвят да унищожат бежански лагер. Съчувствайки на бежанците Виталий умолява Юрий да се откаже от сделката, но Юрий отказва, като твърди, че ако го направи, полицията също ще убие и тях. Покосен от вината си, Виталий краде гранати, унищожавайки един от камионите с оръжие и убивайки Батист младши. В отговор на стореното, Виталий е убит. Юрий неохотно приема половината от първоначално договореното плащане с диаманти за останалите оръжия.

Вкъщи Ава открива пълния с пари тайник на Юрий, събрани от дейностите си с оръжия. Тя си тръгва със сина си, докато родителите на Юрий се отказват от него, научавайки за обстоятелствата около смъртта на Виталий. Юрий се опитва да върне тялото на Виталий с фалшив смъртен акт, но митниците на САЩ намират куршум в трупа на Виталий, така че Юрий е арестуван. В стая за разпити агент Валентайн представя на Юрий обвиненията си и го информира, че ще бъде изпратен в затвора с много доживотни присъди. В отговор Юрий правилно предсказва, че ще бъде освободен от един от началниците на Валентайн, като „необходимо зло“, което разпределя оръжия, така че големите правителства да отрекат участието си.

Актьорски състав

[редактиране | редактиране на кода]

Историческа точност

[редактиране | редактиране на кода]

Сюжетните детайли за незаконния пазар на оръжие, особено по отношение на покупките за Западна Африка в началото на 90-те години, са в пряка връзка с истински истории и хора, произхождащи от бившия Съветски съюз.

  • Главният герой, Юрий Орлов, се основава на няколко души.
    • Неговият образ се базира на ливанско-арменския търговец на оръжия Саркис Соганалян.
    • Той споделя фамилното си име с Олег Орлов, руски бизнесмен, арестуван в Украйна по подозрение в контрабанда на ракети в Иран. През 2007 г. Олег Орлов е удушен в Киевския затвор Лукяновска по време на разследването на неговите дейности.[9]
    • Телевизионният канал History твърди, че животът на Орлов се основава на Виктор Бут, осъден търговец на оръжие, известен с контрабандата на оръжия и други стоки през няколко авиационно-фирмени фронта.[10]
    • Историята му е вдъхновена и от тази на Семион Могилевич, роден в Украйна, заподозрян в създаването на руската организирана престъпност.
    • Начинът, по който той беше затворен и по-късно освободен, наподобява този на Едуин П. Уилсън, пенсиониран офицер от американското разузнаване, който контрабандира оръжие за Либия.
  • Образът на Джак Валентайн отчасти се основава на Лий С. Волоски, член на федералното правителство на САЩ, който упорито преследва истинския Виктор Бут, докато той търси убежище в различни страни в Африка и Близкия Изток. Филмът нереалистично го описва като лично преследване на Орлов по целия свят и в един случай го арестува; в действителност Интерпол не участва в дейности по правоприлагане и няма правомощия за арест, а само улеснява сътрудничеството на националните правоприлагащи органи.
  • Образът на Андре Батист старши е отчасти базиран на Чарлз Тейлър, президент на Либерия до 2003 г.
  • Героят на Андре Батист младши е отчасти базиран на сина на Чарлз Тейлър, Чарлз МакАртър Еманюел. Той притежава позлатен АК-47, подобно на този, намерен в частните квартири на сина на Саддам Хюсеин Удад Хюсеин, по време на американската инвазия в Ирак.
  • Образът на полковник Оливър Съдърн е намек за Оливър Норт, известен с участието си в скандала Иран-Контра.

Конфликтите, изобразени във филма, са истински конфликти в реални държави, особено в Ливан, Судан, Камбоджа, Афганистан, Либерия, Колумбия и Сиера Леоне. Обратно, образът на Интерпол като действаща агенция за сигурност е изцяло фикция.

Създаване

[редактиране | редактиране на кода]

Някои от диалозите на руски език във филма (най-вече тези на Евгений Лазарев като ген. Волков) съдържат много неприлични руски думи, преведени с много по-меки изрази в оригиналните английски субтитри. Не е ясно дали тези фрази са били част от сценария или са импровизация на Лазарев.

Сцена във филма включва 50 танка, които са били предоставени от чешки източник. Танковете са били достъпни само до декември на годината на заснемане на филма, тъй като дилърът е трябвало да ги продаде в Либия.[11] Производственият екип е наел 3000 истински SA Vz. 58 пушки, за да заместят АК-47, защото са били по-евтини от реквизитни оръжия.

Излъчване

[редактиране | редактиране на кода]

Коментари на критиката

[редактиране | редактиране на кода]

„Цар на Войната“ получи доста положителни отзиви от критиците; филмът е получил 61% рейтинг от Rotten Tomatoes.[12] Филмът също получи специално отличие за постижения в режисурата от „National Board of Review“. Получава 62/100 точки от „Metacritic“.

Боксофис

[редактиране | редактиране на кода]

Филмът е спечелил $9 390 144 в първия си уикенд, класирайки се на трето място в северноамериканския салон след „Истина ли е...“ (Just Like Heaven) и „Екзорсизмът на Емили Роуз“ (The Exorcism of Emily Rose). След 7 седмици от пускането си, той генерира печалба от общо $24 149 632 на вътрешния пазар (САЩ и Канада), и $48 467 436 в чужбина, за общо $72 617 068.[13]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Докато има война има надежда“ (филм 1974), италиански филм, режисиран и с участието на Алберто Сорди; филм със сходни теми
  • „Военни кучета“ (филм 2016 г.), биографичен филм за международни търговци на оръжие

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Lord of War // British Film Institute. Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 30 септември 2012.
  2. ↑ а б www.boxofficemojo.com // Box Office Mojo. Посетен на 8 май 2023 г.
  3. ↑ Deming, Mark. Lord of War // Allmovie. Посетен на September 30, 2012.
  4. ↑ Viktor Bout: in the Movies // Ruudleeuw.com, December 24, 2005. Посетен на 2012-10-30.
  5. ↑ Lintner, Bertil. A necessary evil // Asia Times, November 10, 2007. Архивиран от оригинала на 2008-05-13. Посетен на 2012-10-30.
  6. ↑ William Norman Grigg: „Permanent War, Perpetual Profiteering“ Архив на оригинала от 2007-09-18 в Wayback Machine.
  7. ↑ Lord of War // Amnesty International, 2006. Архивиран от оригинала на 2007-10-12. Посетен на 2007-09-17.
  8. ↑ Hamid, Rahul. Lord of War/Syriana // Spring 2006. с. 52–55.
  9. ↑ Trapping the Lord of War
  10. ↑ Noah Rosenberg (2 November 2011). "Guilty Verdict for Russian in Arms Trial". The New York Times. Посетен на 5 февруари 2016 г.
  11. ↑ History Television, series Fact and Film, episode „Lord of War“
  12. ↑ Lord of War в
  13. ↑ Lord of War at Box Office Mojo

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lord of War в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Цар_на_войната&oldid=12263672“.