Алберто Сорди
| Алберто Сорди Alberto Sordi | |
| италиански актьор и кинорежисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 24 февруари 2003 г.
|
| Погребан | Кампо Верано, Италия |
| Националност |  Италия |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1937–1998 |
| Награди | Сребърна мечка (1972) Почетна награда „Златен лъв“ за принос в киноизкуството на фествала във Венеция (1995) Голям кръст на ордена „За заслуги към Италианската Република“ (1994) |
| Уебсайт | |
| Алберто Сорди в Общомедия | |
Албѐрто Со̀рди (на италиански: Alberto Sordi) е италиански актьор и кинорежисьор. Кавалер е на ордена „За заслуги към Италианската Република“ (1994). Наред с Тото̀ се смята за най-знаменития от комиците на италианското кино. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бащата на Сорди е учител по музика. Албертоне, както с любов наричат актьора в Италия, се е родил в Рим, в бедняшкия квартал Трастевере. Още от детска възраст проявява склонност към театъра и пеенето. От 1937 г. работи като статист в киноградчето Чинечита̀, занимава се с дублаж (до 1951 г.). С неговия глас в италианските кина говорят Оливър Харди, Брус Бенет, Антъни Куин, Робърт Мичъм. Освен това Сорди участва в представления от жанра мюзикхол, постига и голям успех като радиоводещ – от 1948 г. се излъчва радиопредаването „С вас говори Алберто Сорди“.
Първи опити в киното
[редактиране | редактиране на кода]Дълго време Сорди изпълнява епизодични роли. Изключение става филмът на Марио Матоли „Трите орлета“ (1942), в който Сорди изиграва една от главните роли. През 1952 г. се случва знаменателна среща на актьора с Федерико Фелини. Сорди се снима в два ранни филма на най-знаменития от италианските режисьори: „Белият шейх“ и „Мамините синчета“; с това завършва сътрудничеството им. Работата с режисьора Стено помага на Сорди напълно да прояви на екрана таланта си на комичен актьор. Етап в неговото творчество бележи филмът на Марио Моничели „Голямата война“ (1959), където той играе обикновен, незабележим войник, загиващ като герой.
Майстор на „комедията по италиански“
[редактиране | редактиране на кода]В края 1950-те и началото на 1960-те години възниква жанрът „комедия по италиански“ и Алберто Сорди става един от основните изпълнители на роли на „средни италианци“, не във всяко отношение идеални от нравствена гледна точка. Нерядко Сорди сам участва в писането на сценариите на такива комедии, а по-късно и сам се заема с режисурата. Той участва в създаването на около 150 филма от този вид, като на 19 е постановчик. Сред най-известните филми са: „Вдовец“ и „Труден живот“ на Дино Ризи, „Всички по къщите“ на Луиджи Коменчини, „Бум“ на Виторио Де Сика, „Лекар от взаимоспомагателната каса“ на Луиджи Дзампа, „Задържан в очакване на съда“ на Нани Лой, „Маркиз дел Грило“ на Моничели, „Въздушни приключения“ на Кен Ананкин.
Майсторството на актьора да се превъплъщава се проявява с най-голяма сила в три скеча от филма „Новите чудовища“ (режисьори Марио Моничели, Дино Ризи и Еторе Скола). Към най-значителните роли на Сорди трябва да се отнесе отначало комичният, но в крайна сметка плашещ образ на наглия, разпуснал се „малък човек“ от филма на Моничели „Дребен, дребен буржоа“.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]В края на 1990-те години Сорди се снима предимно в телевизията. През 2000 г., в деня на своята осемдесетгодишнина, той получава от кмета на Рим „почетния скиптър“ на Вечния град. Кончината на Сорди през февруари 2003 г. става събитие от национален мащаб. Траурната церемония се извършва в знаменитата базилика Сан Джовани ин Латерано, а участниците са около половин милион.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Актьор
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1937 | Сципион Африкански | Scipione l'africano | статист (римски войник) | Кармине Галоне |
| 1937 | Жестокият Саладин | Il feroce Saladino | статист | Марио Бонар |
| 1938 | Принцеса Тараканова | La principessa Tarakanova | Чарускин | Марио Солдати |
| 1939 | Нощта на насмешките | La notte delle beffe | Бентивольо | Карло Кампогалиани |
| 1940 | Cuori nella tormenta | Джулио Фери | Карло Кампогалиани | |
| 1941 | Il bravo di Venezia | помощник на Веронезе | Карло Кампогалиани | |
| 1942 | Le signorine della villa accanto | младеж, поканен на бал | Джан Паоло Розмино | |
| 1942 | Giarabub | лейтенант Сорди | Гофредо Алесандрини | |
| 1942 | I tre acquilotti | Филипо Нардини | Марио Матоли | |
| 1942 | La signorina | Нино | Ласло Киш | |
| 1942 | Casanova farebbe così! | играч на билярд | Карло Лудовико Брагаля | |
| 1943 | Sant'Elena, piccola isola | капитан Попълтън | Ренато Симони, Умберто Скарпели | |
| 1944 | Tre ragazze cercano marito | Джулио | Дуилио Колети | |
| 1944 | Circo equestre Za-bum (еп. Galoppo finale dal circo) | Марио Матоли | ||
| 1945 | Chi l'ha visto? | водопроводчик | Гофредо Алесандрини | |
| 1945 | L'innocente Casimiro | Гуидо Кора | Карло Кампогалиани | |
| 1945 | Le miserie del signor Travet | Камило Барбароти | Марио Солдати | |
| 1947 | Il vento m'ha cantato una canzone | Паоло | Камило Мастрочинкуе | |
| 1947 | Il delitto di Giovanni Episcopo | Доберти | Алберто Латуада | |
| 1947 | Il Passatore | влюбеният бандит | Дуилио Колети | |
| 1948 | Che tempi! | Мануел Агир | Джорджо Бианки | |
| 1948 | Sotto il sole di Roma | Фернандо | Ренато Кастелани | |
| 1951 | Mamma mia, che impressione! | Алберто | Роберто Саварезе | |
| 1951 | Cameriera bella presenza offresi... | Донато | Джорджо Пастина | |
| 1952 | Белият шейх | Lo sceicco bianco | Фернандо Раволи | Федерико Фелини |
| 1952 | Totò e i re di Roma | основен учител | Стено, Марио Моничели | |
| 1952 | Giovinezza | Джорджо Пастина | ||
| 1952 | È arrivato l'accordatore | Адвокат Адолфо | Дуилио Колети | |
| 1953 | Мамините синчета | I Vitelloni | Алберто | Федерико Фелини |
| 1953 | Canzoni, canzoni, canzoni (сегмент Io cerco la Titina) | Алберто | Доменико Паолела | |
| 1953 | Ci troviamo in galleria | Алберто | Мауро Болонини | |
| 1953 | Un giorno in pretura | Нандо Мерикони | Стено | |
| 1954 | Due notti con Cleopatra | Чезарино | Марио Матоли | |
| 1954 | Amori di mezzo secolo (сегмент Dopoguerra 1920) | Алберто | Марио Киари | |
| 1954 | Tempi nostri - Zibaldone n. 2 (сегмент Scusi, ma...) | Любовникът | Алесандро Блазети | |
| 1954 | Il matrimonio | Иван Василиевич Ломов | Антонио Петручи | |
| 1954 | Lo scocciatore (Via Padova 46) | Джанрико | Джорджо Бианки | |
| 1954 | Tripoli, bel suol d'amore | Алберто | Феручо Черио | |
| 1954 | Gran varietà (сегмент Fregoli) | Фреголи | Доменико Паолела | |
| 1954 | Allegro squadrone | Войник Вергисон | Паоло Мофа | |
| 1954 | Il seduttore | Алберто Раниери | Франко Роси | |
| 1954 | Accadde al commissariato | Алберто Тадини | Джорджо Симонели | |
| 1954 | Una parigina a Roma | Алберто Лучети | Ерих Коблер | |
| 1954 | Един американец в Рим | Un americano a Roma | Нандо Морикони | Стено |
| 1954 | L'arte di arrangiarsi | Розарио „Заза“ Шимони | Луиджи Дзампа | |
| 1955 | Знакът на Венера | Il segno di Venere | Ромоло Проети | Дино Ризи |
| 1955 | Buonanotte... avvocato! | Адв. Алберто Санти | Джорджо Бианки | |
| 1955 | Герой на нашето време | Un eroe dei nostri tempi | Алберто Меникети | Марио Моничели |
| 1955 | La bella di Roma | Грако | Луиджи Коменчини | |
| 1955 | Accadde al penitenziario | Джулио Пармитони | Джорджо Бианки | |
| 1955 | Bravissimo | Убалдо Импалато | Луиджи Филипо Д'Амико | |
| 1955 | Piccola posta | Родолфо Ванцино | Стено | |
| 1956 | Lo scapolo | Паоло Анселми | Антонио Пиетранджели | |
| 1956 | I pappagalli | Д-р Алберто Танци | Бруно Паолинели | |
| 1956 | Guardia, guardia scelta, brigadiere e maresciallo | Алберто Рандолфи | Мауро Болонини | |
| 1956 | Mio figlio Nerone | Нерон | Стено | |
| 1956 | Mi permette, babbo! | Родолфо Нарди | Марио Бонар | |
| 1956 | Era di venerdì 17 | шофьорът Марио | Марио Солдати | |
| 1957 | Arrivano i dollari! | Алфонсо Пасти | Марио Коста | |
| 1957 | Souvenir d'Italie | Серджо Батистини | Антонио Пиетранджели | |
| 1957 | Il conte Max | Алберто Бочети | Джорджо Бианки | |
| 1957 | A Farewell to Arms | Отец Гали | Чарлз Видор | |
| 1957 | Il medico e lo stregone | Корадо | Марио Моничели | |
| 1958 | Ladro lui, ladra lei | Ченчо | Луиджи Дзампа | |
| 1957 | Il marito | Алберто Мариани | Нани Лой, Джани Пичини | |
| 1958 | Fortunella | Пепино | Едуардо Де Филипо | |
| 1958 | Domenica è sempre domenica | Алберто Карбони | Камило Мастрочинкуе | |
| 1958 | Le septième ciel | Ксавиер Лаурентис | Реймон Бернар | |
| 1958 | Венеция, луната и ти | Venezia, la luna e tu | Бепи | Дино Ризи |
| 1958 | Racconti d'estate | Аристарко Батистини | Джани Франчолини | |
| 1959 | Nella città l'inferno | Антонио Дзампи „Адоне“ | Ренато Кастелани | |
| 1959 | Oh, que Mambo! | Нандо | Джон Бери | |
| 1959 | Поликарпо, писаря | Policarpo, ufficiale di scrittura | Продавача на чадъри | Марио Солдати |
| 1959 | Il moralista | Агостино | Джорджо Бианки | |
| 1959 | Измамниците | I Magliari | Фернандо „Тотоно“ Маглиуло | Франческо Рози |
| 1959 | Зимна ваканция | Vacanze d'inverno | Алберто Морети | Камило Мастрочинкуе |
| 1959 | Голямата война | La grande guerra | Оресте Джаковаци | Марио Моничели |
| 1959 | Вдовецът | Il vedovo | Алберто Нарди | Дино Ризи |
| 1959 | Costa Azzurra | Алберто | Виторио Сала | |
| 1959 | Brevi amori a Palma di Majorca | Анселмо Пандолфини | Джорджо Бианки | |
| 1960 | Gastone | Гастоне | Марио Бонар | |
| 1960 | Tutti a casa | лейт. Алберто Иноченци | Луиджи Коменчини | |
| 1960 | Il vigile | Отело Челети | Луиджи Дзампа | |
| 1960 | Crimen | Марио Камерини | ||
| 1961 | Best of enemies | кап. Виторио Блази | Гай Хамилтън | |
| 1961 | Страшният съд | Il giudizio universale | Продавач на деца | Виторио Де Сика |
| 1961 | Труден живот | Una vita difficile | Силвио Маньоци | Дино Ризи |
| 1962 | Il commissario | Данте Ломбардоци | Луиджи Коменчини | |
| 1962 | Мафиозо | Mafioso | Антонио Бадаламенти | Алберто Латуада |
| 1963 | Il diavolo | Амедео Ферети | Джан Луиджи Полидоро | |
| 1963 | Il boom | Джовани Алберти | Виторио Де Сика | |
| 1963 | Il maestro di Vigevano | Момбели | Елио Петри | |
| 1964 | Tentazioni proibite | Озвалдо Чивирани | ||
| 1964 | La mia signora | съпруг, Сартолети, Марко | Тинто Брас, Луиджи Коменчини, Мауро Болонини | |
| 1964 | Il disco volante | сержант Винченцо Берути, Марсикано, Дон Джузепе | Тинто Брас | |
| 1964 | Risate all'italiana | различни | ||
| 1965 | I tre volti (сегмент Latin lover) | Армандо Тучи | Франко Индовина | |
| 1965 | Those magnificent men in their flying machines, or: how I flew from London to Paris in 25 hours and 11 minutes | граф Емилио Понтичели | Кен Анакин | |
| 1965 | I complessi (сегмент Guglielmo il dentone) | Гулиелмо Бертоне | Луиджи Филипо Д'Амико | |
| 1965 | Thrilling (сегмент L'autostrada del sole) | Фернандо Бочета | Карло Лицани | |
| 1965 | Made in Italy | Силвио – блудния съпруг | Нани Лой | |
| 1966 | Fumo di Londra | Данте Фонтана | Алберто Сорди | |
| 1966 | I nostri mariti (сегмент Il marito di Roberta) | Джовани Ло Версо | Луиджи Филипо Д'Амико | |
| 1966 | Le fate (сегмент Fata Marta) | Джовани | Антонио Пиетранджели | |
| 1966 | Scusi, lei è favorevole o contrario? | Тулио Конфорти | Алберто Сорди | |
| 1967 | Вещиците | Le streghe (сегмент Senso civico) | Ерио Ферочи | Мауро Болонини |
| 1967 | Un italiano in America | Джузепе Мароси | Алберто Сорди | |
| 1968 | Il medico della mutua | д-р Гуидо Терсили | Луиджи Дзампа | |
| 1968 | Riusciranno i nostri eroi a ritrovare l'amico misteriosamente scomparso in Africa? | Фаусто Ди Салвио | Еторе Скола | |
| 1969 | Amore mio aiutami | Джовани Макиавели | Алберто Сорди | |
| 1969 | Nell'anno del Signore | монах | Луиджи Мани | |
| 1969 | Il prof. dott. Guido Tersilli primario della clinica Villa Celeste convenzionata con le mutue | д-р Гуидо Терсили | Лучано Салче | |
| 1970 | Contestazione generale (сегмент Il prete) | дон Джузепе Монтанари | Луиджи Дзампа | |
| 1970 | Il presidente del Borgorosso Football Club | Бенито Форначари, Либеро Форначари | Луиджи Филипо Д'Амико | |
| 1970 | Le coppie (сегменти La camera и Il leone) | Джачинто, Антонио | Алберто Сорди; Виторио Де Сика | |
| 1971 | Detenuto in attesa di giudizio | Джузепе Ди Ной | Нани Лой | |
| 1971 | Bello, onesto, emigrato Australia sposerebbe compaesana illibata | Амедео Батипаля | Луиджи Дзампа | |
| 1972 | Lo scopone scientifico | Пепино | Луиджи Коменчини | |
| 1972 | La più bella serata della mia vita | Алфредо Роси | Еторе Скола | |
| 1972 | Roma | Федерико Фелини | ||
| 1973 | Anastasia mio fratello | дон Салваторе Анастазия | Стено | |
| 1973 | Polvere di stelle | Мимо Адами | Алберто Сорди | |
| 1974 | Finché c'è guerra c'è speranza | Пиетро Киока | Алберто Сорди | |
| 1975 | Di che segno sei? | Нандо Морикони | Серджо Корбучи | |
| 1975 | Un sorriso, uno schiaffo, un bacio in bocca | Марио Мора | ||
| 1975 | E il Casanova di Fellini? | Алберто | Джанфранко Анджелучи, Лилиана Бети | |
| 1976 | Il comune senso del pudore (1-ви сегмент) | Джачинто Колона | Алберто Сорди | |
| 1976 | Няколко странни случая (Асансьорът) | Quelle strane occasioni (L'ascensore) | Монсеньор Асканио Ла Коста | Луиджи Коменчини |
| 1977 | Един дребен, дребен буржоа | Un borghese piccolo piccolo | Джовани Вивалди | Марио Моничели |
| 1977 | Новите чудовища | I nuovi mostri | Принца / Синът / Актьора | Марио Моничели / Еторе Скола |
| 1978 | Dove vai in vacanza? (сегмент 3 Le vacanze intelligenti) | Ремо Пройети | Алберто Сорди | |
| 1978 | L'ingorgo | адвокат Де Бенедети | Луиджи Коменчини | |
| 1978 | Le témoin | Антонио Берти | Жан-Пиер Моки | |
| 1979 | Il malato immaginario | Арганте | Тонино Черви | |
| 1980 | Io e Caterina | Енрико Меноти | Алберто Сорди | |
| 1981 | Il marchese del Grillo | маркиз Онофрио Дел Грило, въглищарят Гасперино | Марио Моничели | |
| 1982 | Io so che tu sai che io so | Фабио Бонети | Алберто Сорди | |
| 1982 | In viaggio con papà | Армандо Ферети | Алберто Сорди | |
| 1983 | Il tassinaro | Пиетро Маркети | Алберто Сорди | |
| 1983 | La vita comincia a... (късометражен) | Еторе Скола | ||
| 1984 | Tutti dentro | съдия Анибале Салвемини | Алберто Сорди | |
| 1984 | Bertoldo, Bertoldino e Cacasenno | Фриар Чипола | Марио Моничели | |
| 1985 | Sono un fenomeno paranormale | Роберто Раци | Серджо Корбучи | |
| 1986 | Troppo forte | Джанджакомо Пиня Корели ин Селчи | Карло Вердоне | |
| 1987 | Un tassinaro a New York | Пиетро Маркети | Алберто Сорди | |
| 1988 | Una botta di vita | Елвио Батистини | Енрико Олдоини | |
| 1990 | L'avaro | Арпагоне | Тонино Черви | |
| 1990 | In nome del popolo sovrano | маркиз Аркуати | Луиджи Мани | |
| 1991 | Vacanze di Natale '91 | Сабино | Енрико Олдоини | |
| 1992 | Assolto per aver commesso il fatto | Емилио Гароне | Алберто Сорди | |
| 1994 | Nestore, l'ultima corsa | Гаетано Бернардини | Алберто Сорди | |
| 1995 | Romanzo di un giovane povero | Г-н Бартолони | Еторе Скола | |
| 1998 | Incontri proibiti | Армандо Андреоли | Алберто Сорди |
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор | |
|---|---|---|---|---|---|
| 1983 | Il tassinaro | Алберто Сорди | 4 епизода | ||
| 1989 | Годениците | I promessi sposi | Салваторе Ночита |
| година | оригинално заглавие | режисьор |
|---|---|---|
| 2007 | Prima di essere Albertone | Масимо Ферари |
| 2008 | Siamo tutti napoletani | различни |
| 2008 | Mina - Gli anni Rai | различни |
| 2009 | Vittorio D. | Марио Канале, Анароза Мори |
| 2013 | Alberto il grande | Карло и Лука Вердоне |
| 2013 | Che strano chiamarsi Federico | Еторе Скола |
| 2020 | Siamo tutti Alberto Sordi? | Фабрицио Корало |
| 2020 | Magnifico testimone | |
| 2020 | Alberto Sordi - Un italiano come noi |
Режисьор
[редактиране | редактиране на кода]- Fumo di Londra (1966)
- Scusi, lei è favorevole o contrario? (1966)
- Un italiano in America (1967)
- Amore mio aiutami (1969)
- Le coppie (сегмент La camera) (1970)
- Polvere di stelle (1973)
- Finché c'è guerra c'è speranza (1974)
- Il comune senso del pudore (1976)
- Dove vai in vacanza? (сегмент Le vacanze intelligenti) (1978)
- Storia di un italiano - тв филм, 4 издания (1-во и 2-ро 1979, 4-то и 4-то 1981, 5-то 1986)
- Io e Caterina (1980)
- Io so che tu sai che io so (1982)
- In viaggio con papà (1982)
- Il tassinaro (1983)
- Tutti dentro (1984)
- Un tassinaro a New York (1987)
- Assolto per aver commesso il fatto (1992)
- Nestore, l'ultima corsa (1994)
- Incontri proibiti (1998)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Алберто Сорди е седемкратен лауреат на италианската награда „Давид ди Донатело“ за най-добра мъжка роля (дели този рекорд с Виторио Гасман).
- 1972 получава награда „Сребърна мечка“ за най-добра мъжка роля във филма „Задържан в очакване на съда“ на Берлинале.
- 1983 връчена му е специалната премия „За принос в развитието на киноизкуството“ XIII Московски кинофестивал.
- 1995 получава почетния „Златен лъв“ за принос в киноизкуството на филмовия фестивала във Венеция.
Интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]- Скоро след смъртта на актьора на неговото име е наречена бившата „Галерия Колона“ в Рим, разположена на централната улица на града – „Виа дел Корсо“.
- Алберто Сорди е бил един от многото персонажи във филма на Фелини „Рим“, обаче при окончателния монтаж епизодът с неговото участие е бил изрязан.
Алберто Сорди за комичното
[редактиране | редактиране на кода]„Само една четвърт от живота ни се състои от трагични неща; всичко останало е комично. Може да се смеем почти на всичко.“[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Alberto Sordi (1920–2003), IMDb.com.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Алберто Сорди в
Internet Movie Database - Алберто Сорди в
- Алберто Сорди Статия на сайта „Русское кино“
- Алберто Сорди Досие, подготвено от Кристиан Грение[неработеща препратка] ((fr))
- Алберто Сорди Биография, филмография ((it))
- Sordi A. Storia di un commediante: racconti, aneddoti e confessioni. Milano: Zelig, 1999. ((it))
| ||||||||
| ||||||||
|
