Карло Лицани
| Карло Лицани Carlo Lizzani | |
| италиански режисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 5 октомври 2013 г.
Рим, Италия |
| Погребан | Фламинио, Рим, Италия |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Римски университет „Сапиенца“ |
| Режисура | |
| Активност | 1949—2013 |
| Уебсайт | |
| Карло Лицани в Общомедия | |
Карло Лицани (на италиански: Carlo Lizzani) е италиански режисьор, сценарист и критик. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Започва кариерата си като сценарист. За известно време режисира документални филми и след Втората световна война дебютира като режисьор на игрални филми. През 1980-те се появява често в италианската телевизия[2]. През 1994 г. е член на журито на Берлинския филмов фестивал[3].
В България е познат най-вече с филма си „Любовницата на Граминя“.
Самоубива се на 91-годишна възраст като скача от третия етаж на своя дом на 5 октомври 2013 г.[4]
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]Режисьор
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1953 | Любовта в града | L'amore in città (Amore che si paga) | сегмент: (Любовта, която плащате) |
| 1969 | Любовницата на Граминя | L'amante di Gramigna | |
| 1969 | Любов и гняв | Amore e rabbia (L'indifferenza) | сегмент: (Безразличие) |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.imdb.com
- ↑ Irene Bignardi. Carlo Lizzani, addio al signore del cinema italiano // La Repubblica, 5 октомври 2013. Посетен на 5 октомври 2013.
- ↑ Berlinale: 1994 Juries // berlinale.de. Посетен на 9 юни 2011.
- ↑ Итальянский режиссёр Карло Лиццани покончил с собой, выбросившись из окна
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
