По време на обучението си в юридическия факултет на Римския университет, той организира студентски спектакли. През 1943 г. се присъединява към италианската съпротива и се присъединява към комунистическата партия. След войната започва да заснема документални късометражни филми. През 1954 г. организира първия си игрален филм „Момичетата от Сан Фредиано“ базиран на романа на Васко Праталини. След като заснема филма „Семейна хроника“ през 1962 г. получава филма „Златен лъв“ на филмовия фестивал във Венеция (заедно с „Иваново детство“ на Андрей Тарковски). Последният му филм „Татарската пустиня“ спечели две награди „Давид на Донатело“ (за най-добър филм и за най-добър режисьор) и „Сребърна лента“ за най-добър режисьор. Преподава и в Експерименталния център за кинематография.
Италия
