Джузепе Торнаторе
| Джузепе Торнаторе Giuseppe Tornatore | |
| италиански режисьор | |
 Джузепе Торнаторе (1990) | |
| Роден | |
|---|---|
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Италия |
| Режисура | |
| Активност | 1985– |
| Значими филми | „Ново кино Парадизо“ |
| Оскари | „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм |
| Уебсайт | |
| Джузепе Торнаторе в Общомедия | |
Джузепе Торнаторе (на италиански: Giuseppe Tornatore) е италиански филмов режисьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Торнаторе е роден на 27 май 1956 година в градчето Багерия на остров Сицилия, Италия. Първоначално започва работа като фотограф на свободна практика. Впоследствие се прехвърля към филмовата режисура, създавайки документален филм за етническите малцинства в Сицилия – Le minoranze etniche in Sicilia, с който печели награда на фестивала в Салерно.
Режисьорът работи за италианската телевизия RAI преди излизането на екран на първия му пълнометражен игрален кинофилм, Il Camorrista, през 1986 година. Дебютът предизвиква положителни отзиви от критиците и публиката. Вследствие Торнаторе получава наградата „Silver Ribbon“ за най-добър нов режисьор.
През 1988 година по кината тръгва филмът му Ново кино Парадизо, с който Торнаторе печели световна слава. Произведението е удостоено с награда „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм. През следващите години режисьорът прави още няколко филма, сред които – Легенда за пианиста (1998) и Малена (2000), които затвърждават позицията му на един от даровитите автори в киноиндустрията, печелейки редица номинации и награди от престижни филмови фестивали и институции.[1]
На 1 декември 2010 г. Торнаторе става почетен доктор по телевизия, кино и нови медии в Свободния университет за езцици и комуникация (IULM) в Милано.[2] През 2011 г. получава наградата „8 1/2 на Федерико Фелини“ за художествени постижения на Международния филмов фестивал в Бари. Същата година той публикува книгата си La menzogna del cinema в издателство Бомпиани, която съдържа речта му в IULM при получаването на почетната степен. Пак през 2011 г. той прави и юбилейния късометражен филм за голямата верига за дистрибуция на храни Esselunga.
През 2013 г. заснема филма Най-добрата оферта с Джефри Ръш, Джим Стърджис, Силвия Хукс и Доналд Съдърланд[3]. Филмът е заснет между Болцано, Виена, Триест, Парма, Милано, Прага и околностите на Рим. Този филм печели множество награди в Италия и извън нея.
През 2013 г. бива избран за почетен доктор по философия на Университета в Палермо[4], а през 2019 г. – и за почетен доктор по история, археология и филология на Университета в Месина[4].
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Режисьор
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1986 | Камористът | Il camorrista | |
| 1988 | Ново кино „Парадизо“ | Nuovo Cinema Paradiso | награда „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм |
| 1990 | Всички са добре | Stanno tutti bene | |
| 1991 | Особено в неделя | Especially on Sunday | |
| 1994 | Чиста формалност | Una pura formalità | |
| 1995 | Човекът със звездите | L'Uomo delle stelle | |
| 1998 | Легенда за пианиста | La leggenda del pianista sull'oceano | |
| 2000 | Малена | Malèna | |
| 2006 | Непознатата жена | La sconosciuta | |
| 2009 | Баария | Baaria | |
| 2013 | Най-добрата оферта | La migliore offerta | |
| 2016 | Кореспонденцията | La corrispondenza |
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Nuovo Cinema Paradiso, Sellerio, 1989
- Baarìa, Mondadori Electa, 2009
- La menzogna del cinema, Bompiani, 2011
- Il collezionista di baci, Mondadori Electa, 2014
- La migliore offerta, Sellerio, 2013
- La corrispondenza, Sellerio, 2016
- Diario inconsapevole, HarperCollins Italia, 2018
- Leningrado, Sellerio, 2018
- Ennio, un maestro, в съавторство с Енио Мориконе, HarperCollins Italia, 2018
- All'èpica. C'era una volta la politica, Albatros, 2022
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Giuseppe Tornatore. Uno sguardo dal set a cura di Ninni Panzera, Silvana Editoriale, Cinisello Balsamo, 2007.
- L'isola di Tornatore a cura di Ninni Panzera, Silvana Editoriale, Cinisello Balsamo, 2010.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ IMDB – списък награди
- ↑ Laurea Giuseppe Torantore - IULM // Посетен на 3 февруари 2021.
- ↑ Elisa Grando, «Oggi c'è il primo "ciak" di Tornatore a Trieste sul set Geoffrey Rush», Il Piccolo, 30 aprile 2012, p. 24
- ↑ а б La laurea a Tornatore "Il mio cinema sul tempo" - La Repubblica // Посетен на 3 февруари 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||
| ||||||||
|
