Марко Ферери
Облик
Марко Ферери Marco Ferreri | |
италиански режисьор, сценарист и актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Кампо Верано, Италия |
Националност | Италия |
Режисура | |
Значими филми | „Голямото плюскане“ „Дилинджър е мъртъв“ |
Семейство | |
Съпруга | Жаклин Ламот |
Уебсайт | |
Марко Ферери в Общомедия |
Марко Ферери (на италиански: Marco Ferreri) е италиански филмов режисьор. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Милано. Най-известният му филм е „Голямото плюскане“ (1973) с участието на Марчело Мастрояни, Мишел Пиколи, Филип Ноаре и Уго Тоняци. Бил е атеист.
Умира в Париж от сърдечен удар. След смъртта си Жил Якоб, художествен ръководител на Международния филмов фестивал в Кан, заяви: „Италианското кино е загубило един от най-оригиналните му творци, един от най-личните му автори, никой не беше по-взискателен, нито по-алегоричен в това да показва състоянието на кризата на съвременния човек“.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]Режисьор
[редактиране | редактиране на кода]година | филм | оригинално заглавие | бележки |
---|---|---|---|
1967 | Харем | L'harem | |
1969 | Дилинджър е мъртъв | Dillinger è morto | |
1973 | Количката | El Cochecito | |
1973 | Голямото плюскане | La grande abbuffata | |
1976 | Последната жена | L'ultima donna | |
1981 | Истории за обикновена лудост | Storie di ordinaria follia |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|