Христофор (кесар)
Христофор | |
Роден |
753 г.
|
---|---|
Семейство | |
Баща | Константин V Копроним |
Христофор (на гръцки: Χριστόφορος, Christophoros, * ок. 753 в Константинопол, † след 812 в Афазия?) от Исаврийската династия е византийски принц и от 2 април 769 г. кесар.
Той е най-възрастният син на император Константин V (741 – 775) и третата му съпруга августа Евдокия.
На 2 април 769 г. той и брат му Никифор са обявени за кесари. Неговият по-голям полубрат Лъв IV е от 751 г. съимператор (Basileus). През май 776 г. Христофор и четиримата му по-малки братя са заточени в Херсонес на Кримския полуостров заради подозрение за заговор срещу Лъв IV. През 780 г., 40 дена след възкачването на трона на Ирина на 8 септември 780 г., една заговорническа група планува да възкачи Никифор като император. Заговорът е разкрит и Никифор и Христофор по заповед на Ирина са изпратени в манастир. След тежката загуба на Константин VI в битката при Маркели против българите през 792 г. Христофор участва в нов преврат на Тагмата да смени императора, затова Константин заповядва да му отрежат езика. След това Христофор не се споменава от Теофан и не е сигурно дали е бил жив. Братята са изгонени през октомври 797 г. в Атина, а през пролетта на 799 г. и през 812 г. правят отново опити да свалят Ирина. Братята са заточени на остров Афазия, където им се губи следата.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Кедрин 2, 16−27
- Никифор, Historia Syntomos 87, 4 (Edition: Cyril Mango)
- Теофан S. 443, 450, 468, 473 (Edition: Carl Gotthard de Boor)
- Йоан Зонара 15, 7−13
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ilse Rochow: Kaiser Konstantin V. (741 – 775). Materialien zu seinem Leben und Nachleben. Mit einem prosopographischen Anhang von Claudia Ludwig, Ilse Rochow und Ralph-Johannes Lilie. Lang, Frankfurt am Main u. a. 1994, S. 245 (s.v. Christophoros, Sohn Konstantins V.).
- Warren Treadgold: A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, Stanford 1997, ISBN 0-8047-2630-2, S. 367−369, 417−422.
- Friedhelm Winkelmann u.a.: Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. 1. Abteilung, Band 1, De Gruyter, Berlin 1999, ISBN 3-11-015179-0, S. 361−362, Nr. 1101.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- KONSTANTINOS, fmg.ac