Никифор (кесар)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никифор.
| Никифор | |
| византийски принц | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 812 г.
|
| Семейство | |
| Род | Исаврийска династия |
| Баща | Константин V Копроним |
| Майка | Евдокия |
| Братя/сестри | Лъв IV |
| Никифор в Общомедия | |
Никифор (на гръцки: Νικηφόρος, Nikephoros; на латински: Nicephorus, Nicephoros; * ок. 756/758, Константинопол, † след 812, Афазия?) от Исаврийската династия, е византийски принц и от 2 април 769 г. кесар, който няколко пъти е пртендент за трона срещу императрица Ирина и нейния син Константин VI.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никифор е вторият син на император Константин V (741 – 775) и третата му съпруга августа Евдокия. На 2 април 769 г. Никифор е номиниран заедно с по-големия му брат Христофор за кесар. Неговият по-голям полубрат Лъв IV, син от първата съпруга на баща му Ирина Хазарска, е от 751 г. съимператор (василевс).
През май 776 г. Никифор и четиримата му братя кесарят Христофор, нобилисимусите Никита, Евдоким и Антим са изпратени в изгнание в Херсонес на Кримския полуостров, заради подозрение за заговор срещу Лъв IV, и вероятно им вземат титлите.
През 780 г., 40 дена след възкачването на трона на Ирина на 8 септември 780 г., една заговорническа група, към която вероятно принадлежи и патрицият адмирал Теофилакт Рангаве (бащата на по-късния император Михаил I), планира да издигне Никифор като император. Заговорът е разкрит и Никифор и Христофор по заповед на Ирина са изпратени в манастир. След тежката загуба на Константин VI в битката при Маркели против българите през 792 г. Никифор участва в нов преврат на Тагмата да смени императора, затова Константин заповядва да го ослепят. След това Никифор не се споменава от Теофан и не е сигурно дали е още жив. Братята са изгонени през октомври 797 г. в Атина и през пролетта на 799 и през 812 г. правят отново опит да свалят Ирина. Братята са заточени на остров Афазия, където им се губи следата.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Кедрин 2, 16−27
- Никифор, Historia Syntomos 87, 4 (Edition: Cyril Mango)
- Теофан S. 443, 450, 468, 473 (Edition: Carl Gotthard de Boor)
- Йоан Зонара 15, 7−13
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Garland, Lynda (1999). Byzantine Empresses: Women and Power in Byzantium, AD 527 – 1204. New York, New York and London, United Kingdom: Routledge. ISBN 978-0-415-14688-3.
- Kaegi, Walter Emil (1981). Byzantine Military Unrest, 471 – 843: An Interpretation. Amsterdam, The Netherlands: Adolf M. Hakkert. ISBN 90-256-0902-3.l
- Kazhdan, Alexander Petrovich, ed. (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. New York, New York and Oxford, United Kingdom: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-504652-6.
- Ilse Rochow: Kaiser Konstantin V. (741 – 775). Materialien zu seinem Leben und Nachleben. Mit einem prosopographischen Anhang von Claudia Ludwig, Ilse Rochow und Ralph-Johannes Lilie. Lang, Frankfurt am Main u. a. 1994, S. 245 (s.v. Christophoros, Sohn Konstantins V.).
- Warren Treadgold: A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, Stanford 1997, ISBN 0-8047-2630-2, S. 367−369, 417−422.
- Friedhelm Winkelmann u.a.: Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. 1. Abteilung, Band 1, De Gruyter, Berlin 1999, ISBN 3-11-015179-0, S. 361−362, Nr. 1101.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Konstantinos, fmg.ac