Направо към съдържанието

Храбрино

Храбрино
България
42.0472° с. ш. 24.6449° и. д.
Храбрино
Област Пловдив
42.0472° с. ш. 24.6449° и. д.
Храбрино
Общи данни
Население621 души[1] (15 март 2024 г.)
44,8 души/km²
Землище13,881 km²
Надм. височина580 m
Пощ. код4111
Тел. код03120
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ77373
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Родопи
Павел Михайлов
(БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ; 2019)
Кметство
   кмет
Димитър Кръстанов (БСП)
Адрес кметство
Храбрино
Храбрино в Общомедия

Храбрино е село в Южна България, в община Родопи, област Пловдив.

Село Храбрино се намира в планински район, на 15 km югозападно от Пловдив. Около централната по-стара част от селото по планинските масиви са разположени две големи непрекъснато разрастващи се вилни зони. През селото минават две реки. Оттук започват туристическите маршрути към хижа „Здравец“, хижа „Равнища“, село Бойково и разположената в близост до селото на 4 km хижа „Академик“ (старо име „Родопски партизани“).

До 1934 година името на селото е Сотир, а до 1960 година – Свети Спас.[2] Храбрино е старо село, съществувало през Средновековието. Сведения за селото, под имената „Ситур“ и „Сотур“ има в турски регистри от 1489(Istanbul – BOA, TD 26, s.127 – село Ситур), 1530(Istanbul – BOA, TD 370, s.96 и s.101 – село Сотур) и 1695 г.(Istanbul – BOA, MAD 3604, s.70-87 – с описите на селищата от нахията Коюн тепеси на каазата Филибе (Пловдив), сред които е и село Сотур (Храбрино), описано като изцяло християнско село, наброяващо 25 български християнски къщи. Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ описва подробно село Сотир и усилената подготовка на жителите му за Априлското въстание. Събитията се развиват в дома на Рангел Тепавичаря.

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
1934853
1946827
1956650
1965774
1975828
1985767
1992624
2001675
2011661
2021700
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 661 100.00
Българи 630 95.31
Турци
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят
Неотговорили 28 4.23

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В селото има четири параклиса и една църква. В най-високата част сега се вижда параклисът „Свети Димитър“, който е непосредствено до паметника на родопските партизани. На около 5 km в посока към с. Брестовица, през планината по черен път може да се стигне до параклиса „Свети Спас“, дал името на селото за период от 30 години. В селото има два антични римски моста, които стоят непокътнати хилядолетия от периодично прииждащите буйни реки, често нанасяли сериозни поражения на земеделците в района.

В края на месец февруари и началото на месец март ежегодно се провеждат карнавални шествия с кукерски маски и ритуално запалване на огъня за прогонване на злите сили.

В местните параклиси и църква се отбелязват с празнични литургии по-важните религиозни православни празници.

Всяка година през селото минава рали. Участниците спират на центъра, за да отпочинат и да проверят състоянието на колите си.

  • Александър Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[6]
  • Атанас Шопов (1919 – 1993), български партизанин и генерал-майор
  • Андон Шопов (1915 – 1994), български партизанин и генерал-майор
  • Георги Серкеджиев (1922 – 1992), български партизанин и генерал
  • Рангел Тепавичаря, участник в Априлското въстание. Захари Стоянов описва в „Записки по Българските въстания“ подготовката за въстанието, която кипи в дома на Рангел
  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878–1987“, София, 1989, стр. 380.
  3. „Справка за населението на село Храбрино, община Родопи, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 15 февруари 2019.
  4. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36