Ситово (област Пловдив)

Ситово
	Ситово
	; Гледка към селото
	Ситово Ситово
Общи данни
Население	61 души (15 март 2024 г.); 1,72 души/km²
Землище	35,509 km²
Надм. височина	1303 m
Пощ. код	4104
Тел. код	03109
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	66651
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община; – кмет	Родопи; Павел Михайлов ; (БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ; 2019)
	Ситово в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Ситово.

Ситово е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив.

География

Село Ситово се намира в планински район. Това село е едно от най-красивите родопски села. То е уникално със своята природа. Край селото има аязмо със студена и лековита вода.

История

Историята на това село датира още от преди повече от 2 хилядолетия. По времето на Одриското царство на това място се заселват траки от племето беси (едно от най-войнствените тракийски племена), които са използвали труднодостъпните скални образувания в местността Щут за крепости (Щуда града се намира на около километър северно в посока Пловдив). Още преди Пловдив да се е създал, на това място се е водел уседнал живот. За това свидетелства и така нареченият Ситовски надпис.

През Средните векове (след образуване на Българската държава 7 – 14 век) селото попада както в границите на България, така често и в границите на Византия.

По време на османското владичество Ситово преживява не един и два тежки момента. Смята се, че селото, макар и труднодостъпно, е било завладяно около 1392 – 1394 г. Може би най-тежкият и съкрушителен период от чуждото владичество са опитите за потурчването на селото. Както и в други родопски села, и тук помохамеданчването е било в периода 1666 – 1667 г. Тези, които отказали да си сменят вярата, били изклани, а тези, които успели да се скрият по Баш Мандра, Барчината, Бех тепе, Бялото камъне, Корията и въобще в гората, запазват християнския образ на селото и до днес. Ситовските българо-мохамедани били изселени през 1882 г. заради убийството на „Армазкия поп“ през Априлското въстание. Възрастните в селото все още си спомнят разкази, слушани от техни родители за този поп – „той бил по-юнак от турския бюлюкбаши в Ситово, Мехмед паша, имал пищов и яхал хубава кобила. Докато препускал по ситовските местности, той стрелял с пищова. Когато го питали какви са тези гърмове, които се чуват, той отговарял, че това е чаткането на петалите на кобилата му. През Априлското въстание той бил първият убит в селото, помаците го нарязали на парчета и през нощта християните го събрали в една черга и го погребали.

През Втората световна война селото има много партизани и ятаци, един от които е Спартак – командир в отряд „Антон Иванов“. През периода 1944 – 1989 г. селото е много силно икономически. През периода 1950 – 1960 г. селото е брояло над 850 жители. През 1946 г. започва електрифицирането на селото, а през 1950 г. то вече е имало и нова ВиК система. Има изградено читалище на мястото на джамията (първоначално джамията е била църква „Св. Марина“, но с идването на турците е разрушена църквата и построена джамията). През 1958 г. е създадено и ТКЗС.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]^[3]

Година на преброяване	Численост
1934	797
1946	720
1956	673
1965	462
1975	198
1985	106
1992	98
2001	69
2011	16
2021	21

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	16	100.00
Българи	10	62.50
Турци	0	0.00
Цигани	0	0.00
Други	0	0.00
Не се самоопределят	0	0.00
Неотговорили	6	37.50

Културни и природни забележителности

Селото е културно развито. Там се построява едно от първите училища в нахията Рупчос още през 1834 г. Ситовци, учили в ситовското училище, преподавали както в Лилково, Дедово, Бойково, но и в села като Широка лъка и Чепеларе, Хвойна и Орехово.

В селото има две църкви – „Св. Петка“ (в центъра) и „Св. Богородица“ (на върха над селото). Първата е построена през 1848 г., а втората – малко по-късно.

Редовни събития

Всяка година на 15 август се провежда събор, отваря се църквата, която е над селото и се отслужва литургия. Също така се прави курбан и се пече агне.

Кухня

Кухнята е традиционно родопска – качамак, кавардисани картофи, всички видове баници без сладка, катми, фасул, боров мед и сладка от диви ягоди и боровинки.

Други

Диалектът спада към рупчоските говори: коща, пот, бочва, кромполи, картоли, чорква, аратлик, гльодам, зьомам, васул. При членуване понякога -на/но, понякога -са/со, рякана, кощана, борикана, елона, сая вместо тази, есузи вместо този, хи вместо ѝ: Макя хи (майка ѝ).