Франц Йосиф (Австрия)
Франц Йосиф Franz Joseph I. | |
император на Австрия, крал на Унгария след 1867 велик херцог на град Краков, крал на Галиция и Лодомерия, крал на Трансилвания, Хърватия, Словения, президент на Германската конфедерация от 1848-1866 | |
Роден | |
---|---|
Починал | 21 ноември 1916 г.
|
Погребан | Императорска крипта, Виена, Австрия |
Религия | Католическа църква |
Управление | |
Период | 2 декември 1848 – 21 ноември 1916 |
Предшественик | Фердинанд I |
Наследник | Карл I |
Други титли | Велик херцог на Краков |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хабсбург-Лотаринги |
Баща | Франц Карл Австрийски |
Майка | София Баварска |
Братя/сестри | Максимилиан I Карл Лудвиг Австрийски Лудвиг Виктор Австрийски |
Съпруга | Елизабет Баварска (21 ноември 1854 – 10 септември 1898) |
Деца | София Австрийска Гизела Австрийска Рудолф Австрийски Мария Валерия Австрийска |
Подпис | |
Уебсайт | |
Франц Йосиф в Общомедия |
Франц Йосиф I (на немски: Franz Joseph I; на унгарски: Ferenc József I) е император на Австрия, крал на Унгария, Бохемия, Хърватия, Галиция и Лодомерия, както и Велик херцог на Краков от 1848 до смъртта си през 1916. От 1 май 1850 до 24 август 1866 е и президент на Германската конфедерация.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 август 1830 година в двореца Шьонбрун, Виена. Син е на Франц Карл Австрийски, ерцхерцог на Австрия, и София Баварска, дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф. Баща му е син на първия австрийски император Франц II (1768 – 1835) и втората му съпруга Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска (1772 – 1807). Брат е на мексиканския император Максимилиан I.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Императорът Фердинанд I абдикира през декември 1848, като част от плана на министър-президента Феликс Шварценберг за потушаването на бунтовете в Австрия, което позволило на императорския племенник – Франц Йосиф да се възкачи на престола.
В управлението си Франц Йосиф поддържа реакционна политика. Обезпокоен от надигащия се унгарски национализъм в империята, през 1867 императорът дарява по-голяма самостоятелност на Унгария, и така създава двойната корона на Австро-Унгария.
След Австро-пруската война, Австрия насочва поглед към Балканите. Франц Йосиф прекратява Босненската криза, като в 1908 г. анексира Босна и Херцеговина, окупирани от австрийските войски от Берлинския конгрес в 1878 г. Това води до негодувание от останалите балкански страни.
На 28 юни 1914, убийството на престолонаследника на Австро-Унгария, Ерцхерцог Франц Фердинанд, от сръбския националист Гаврило Принцип, член на националистическата организация „Млада Босна“, довежда до обявената от Австро-Унгария война на съюзеното с Русия Кралство Сърбия, пускайки в действие редица международни съюзи, и така довежда до началото на Първата световна война.
Умира на 21 ноември 1916 година на 86-годишна възраст. Наследен е на трона от племенника си Карл I.
-
Франц Йосиф I
-
Карикатура от френския вестник le Petit Journal:
• вляво – Франц Йосиф отмъква Босна и Херцеговина;
• в средата – самообявилия се за цар Фердинанд I Български;
• вдясно – „ограбения“ османски султан Абдул Хамид
Брак и деца
[редактиране | редактиране на кода]На 24 април 1854 г. във Виена Франц Йосиф се жени за баварската принцеса Елизабет, известна с галеното име Сиси. Тя ражда на Франц Йосиф четири деца:
- Ерцхерцогиня София Австрийска (1855 – 1857)
- Ерцхерцогиня Гизела Австрийска (1856 – 1932)
- Ерцхерцог Рудолф Австрийски (1858 – 1889)
- Ерцхерцогиня Мария Валерия Австрийска (1868 – 1924)
Дъщеря му София умира като дете. Предполага се, че синът му кронпринц Рудолф се е самоубил. Съпругата му Сиси е убита при планирано покушение в Женева, Швейцария, през 1898 г.
Фердинанд I | → | император на Австрия (1848 – 1916) | → | Карл I |
|
|
- Монарси на Австрия
- Монарси на Унгария
- Хабсбурги
- Австрийски императори
- Монарси на Бохемия
- Австро-унгарци
- Личности от Викторианската епоха
- Родени във Виена
- Починали във Виена
- Носители на орден „За храброст“ I степен
- Носители на Ордена на Светия Гроб Господен
- Носители на Ордена на Златното руно
- Носители на Константиновия свещен военен орден на Свети Георги