Мария Валерия Австрийска
| Мария Валерия Австрийска Marie Valerie von Österreich | |
| ерцхерцогиня от Австрия | |
 на снимка от 1890 г. | |
| Родена | Мария Валерия Матилда Амалия Австрийска
|
|---|---|
| Починала | 6 септември 1924 г.
Виена, Първа австрийска република |
| Религия | Католицизъм |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хабсбург-Лотаринги по рождение и по брак |
| Баща | Франц Йосиф |
| Майка | Елизабет Баварска |
| Братя/сестри | София Австрийска Гизела Австрийска Рудолф Австрийски |
| Съпруг | Франц Салватор Австрийски-Тоскана (31 юли 1890) |
| Деца | Елизабет Франциска Австрийска Франц Карл Австрийски Хуберт Салватор Австрийски Хедвига Мария Австрийска Теодор Салватор Австрийски Гертруд Мария Австрийска Мария Елизабет Австрийска Клеменс Салватор Австрийски Матилда Мария Австрийска Агнес Австрийска |
| Мария Валерия Австрийска в Общомедия | |
Мария Валерия Матилда Амалия Австрийска (на немски: Marie Valeri Mathilde Amalie von Österreich; * 22 април 1868, Буда, Австро-Унгария; † 6 септември 1924, Виена, Първа австрийска република) от династията Хабсбург-Лотаринги, е ерцхерцогиня от Австрия.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Ерцхерцогиня Мария Валерия е родена в семейството на император Франц Йосиф I от Австрия и на съпругата му, херцогиня Елизабет Баварска (Сиси).[1][2] Има по-голяма сестра, ерцхерцогиня Гизела, и по-голям брат, престолонаследникът принц Рудолф. Нейният най-голяма сестра, ерцхерцогиня София, вече е починала. Майка й е особено привързана към Мария Валерия, която се ражда десет години след третото дете на императорската двойка и на което е позволено да бъде отгледана от Елизабет (първите й три деца са отнети от майката в ранна детска възраст и са отгледани от свекърва й и нейна леля, ерцхерцогиня София). Самата София пише на сестра си херцогиня Лудовика Баварска – майка на Елизабет, , че „Сиси е напълно погълната от любовта и грижата си за това неустоимо малко ангелче“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Тя е любимото дете на майка си и е язвително наричана от някои придворни „die Einzige“ („единствената“), защото Елизабет обръща много повече внимание на нея, отколкото на братята и сестрите й. Тя обича майка си, но според нейните дневници се чувства често смутена и съкрушена от концентрацията на внимание върху нея, особено понеже е скромна и практична. Друг от прякорите на Мария Валерия е „унгарското дете“, тъй като раждането й е отстъпка от страна на Елизабет, която не харесва физическата близост и бременността, в замяна на съглашението на Франц Йосиф с Унгария, нейната най-облагодетелствана част от империята. Този процес кулминира в съвместната им коронация в Буда на 8 юни 1867 г. като крал и кралица на Унгария. Мария Валерия се ражда малко повече от девет месеца по-късно.
Елизабет съзнателно избира Унгария за родно място на детето си; нито едно кралско дете не се е раждало в Унгария от векове. При раждането на момче то е щяло да бъде кръстено Стефан на канонизирания крал и покровител на Унгария. Според историка Бригите Хаман момче, родено от кралицата на Унгария в замъка в Будапеща, е щяло да повдигне възможността някой ден то да стане негов крал, отделяйки Унгария от Австрийската империя. Поради това във виенския двор има всеобщо облекчение, че се ражда момиче.[3]
Започват да се разпространяват злонамерени слухове, че Валерия всъщност е дъщеря на приятеля и почитател на Елизабет граф Дюла Андраши, унгарския министър-председател. Те продължават в детството на Валери, наранявайки я дълбоко. Въпреки това тя физически прилича на баща си Франц Йосиф повече от всичките си братя и сестри, и още повече, когато порастваа, и в крайна сметка слуховете спират. Поради атмосферата, която създават, Валерия развива антипатия за цял живот към всичко, свързано с Унгария, изострена от настояването на Елизабет да говори с нея само на унгарски. Тя се радва, когато получава разрешение да говори на немски с баща си, когото боготвори. Освен това тя говори английски, френски и италиански свободно. Обича да пише пиеси и стихове и е талантлива художничка любителка, която особено обича да рисува цветя. Тя е голяма поддръжница на Императорския театър във Виена и посещава неговите продукции възможно най-често.
Брак
[редактиране | редактиране на кода]
В Бад Ишъл на 31 юли 1890 г. Мария Валерия се омъжва за своя трети братовчед ерцхерцог Франц Салватор Австрийски-Тоскански. Те се запознават през 1886 г. на бал, но Валерия изчаква няколко години, за да се увери, че чувствата й към него са достатъчно силни за успешен брак. Мнозина в двора се надяват, че тя ще се омъжи за някого като престолонаследника на Саксония Фридрих Август, кралския принц на Португалия Карлуш I или принц Алфонс Баварски докато е ухажвана от него. Въпреки това императрица Елизабет заявява, че на Валерия ще й бъде позволено да се омъжи дори за коминочистач, ако пожелае (за разлика от другите й деца, които и двете трябва да сключат династични бракове). Валерия избира Франц Салватор, сравнително второстепенен принц от тосканския клон на австрийското императорско семейство, който не може да предложи голямо богатство, а Елизабет, както е обещала, подкрепя любимата си дъщеря. Това предизвиква дълбок разрив между Валерия и нейните братя и сестри за известно време, но в крайна сметка Рудолф се помирява с нея, когато Валерия и Франц се сгодяват на Коледа 1888 г. Въпреки това отношенията между Валерия и съпругата на Рудолф, принцеса Стефани Белгийска, остават студени дори след смъртта на Рудолф.[4]
Тържественият отказ на Валерия от правата й върху австрийския трон, необходим за сключването на брака й, се състои на 16 юли 1890 г. във Вила „Хермес“.[5] Следва празничната сватба в енорийската църква на Бад Ишъл на 31 юли. Церемонията е водена от епископа на Линц Франц Мария Допелбауер. След това младоженците отиват на меден месец в Италия, Швейцария и Бавария. Имат 10 деца.
По-нататъшен живот
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално Мария Валерия и Франц живеят в замъка Лихтенег. Въпреки това на 11 юни 1895 г. двойката закупува замъка Валзее на Дунав от тогавашния му собственик Алфред, херцог на Сакс-Кобург и Гота, и го реновира напълно. Когато ремонтът приключва, на 4 септември 1897 г. се състои церемония, отбелязваща преместването им в новия дворец. Има голямо празнуване на събитието във Валзее поради популярността на Мария Валерия. И след брака си тя остава в близък контакт със застаряващия си баща, който високо оценява неформалната атмосфера в семейството й.[6]
Тя е известна и обичана заради щедрото си участие в местни благотворителни инициативи. През 1900 г. става патрон на Червения кръст, за който основава болници и събира значителни суми пари; тя също така е патрон на седем други благотворителни организации. По време на Първата световна война създава болнични бараки в самия замък и помага за грижите за ранените. Тя е ревностна католичка, която също прекарва много време в подкрепа на религиозни благотворителни организации, и е известна на хората като „Ангелът от Валдзее“. Тя също е дама на Ордена на звездния кръст.[7]
Мярия Валерия е силно засегната от самоубийството на брат й Рудолф на 30 януари 1889 г. и от убийството на майка й Елизабет през септември 1898 г. Тя и сестра й Гизела са голяма подкрепа за баща си след тези трагедии. Заедно с придворните дами на Елизабет Мария Валерия подрежда и литературното наследство на майка си, нейните писма и кореспонденция. В дневника си отбеляза, че отношенията и отчуждението на родителите й са се подобрили едва през последните няколко години от живота на майка й. Освен това чувства, че грижата за застаряващия й баща, император Франц Йосиф, е нещо като „изпитание“.[8]
Докато бракът на Валери и Франц в началото е хармоничен, с времето се влошава. Франц има много афери, включително с танцьорката Стефани фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст, която по-късно е известна като „принцесата шпионка на Хитлер“ заради шпионската си дейност преди и по време на Втората световна война. През 1914 г. тя дори ражда син (Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст) от него, когото той припознава, докато Валерия е още жива. Мария Валерия понася стоически тези удари, като се доверява само на дневника си.
След края на Първата световна война тя официално признава края на Хабсбургската монархия и подписва документи, с които се отказва от всички права за себе си и своите потомци. Отказът й позволява да запази дома и имуществото си.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]56-годишната Мария Валерия умира от лимфома в замъка Валзее на 6 септември 1924 г.[9] Малко преди смъртта й сестра й Гизела пише в писмо: „Трябва да добавя, че видях Валерия в пълно съзнание, напълно наясно със състоянието си и толкова предано приемаща, дори радостно очакваща предстоящото си заминаване, че вярвам, че неочаквано възстановяване всъщност ще я разочарова." Погребана е зад главния олтар на енорийската църква във Валзее-Зинделбург. Няколко хиляди души следват ковчега й до лобното й място. На 28 април 1934 г., десет години след смъртта й, съпругът й Франц се жени морганатично за фрайин Мелани фон Ризенфелс.
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Мостът „Мария Валерия“, свързващ унгарския град Естергом и словашкия град Щурово (тогава Паркани) през река Дунав, е открит през 1895 г.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]
∞ 31 юли 1890 г. в Бад Ишъл за третия си братовчед ерцхерцог Франц Салватор Австрийски-Тоскански (1839 – 1892), син на ерцхерцог Карл Салватор Австрийски-Тоскански и принцеса Мария Имакулата Неаполитанска-Сицилианска, от когото има четирима сина и шест дъщери:[10]
- Елизабет Франциска Мария Каролина Игнация Австрийска-Тосканска (27 януари 1892, Виена – 29 януари 1930, замък Зиргенщайн), ∞ 19 септември 1912 за граф Георг фон Валдбург цу Зайл Хохенемс (1878 – 1955), от когото има един син и три дъщери
- Франц Карл Салватор Мария Йосиф Игнат Австрийски-Тоскански (17 февруари 1893, замък Лихтенег, Велс – 12 декември 1918, Валзее), неженен и бездетен
- Хуберт Салватор Райнер Мария Йосиф Ингат Австрийски-Тоскански (30 април 1894, замък Лихтенег, Велс – 24 март 1971, замък Перзенбойг, Перзенбойг-Готсдорф), ∞ 25 ноември 1926 за принцеса Розмари Фредерике цу Салм-Салм (1904 – 2001), от която има пет сина и осем дъщери
- Хедвига Мария Имакулата Михаела Игнация Австрийска-Тоскански (24 септември 1896, Бад Ишъл – 1 ноември 1970, Хал ин Тирол), ∞ 24 април 1918 в замъка Валзее за граф Бернхард фон Щолберг-Щолберг (1881 – 1952), от когото има пет сина и четири дъщери
- Теодор Салватор Австрийски-Тоскански ь(9 октомври 1899 – 8 април 1978), ∞ 28 юли 1926 за принцеса Мария Терезия фон Валдбург-Зайл-Траухбург (1901 – 1967), от която има двама сина и две дъщери
- Гертруд Мария Гизела Игнация Австрийска-Тосканска (19 ноември 1900, замък Валзее – 20 декември 1942, Равенсбург), ∞ 29 декември 1931 за граф Георг фон Валдбург-Зайл-Хонехемс (1878 – 1955), от когото има син и дъщеря
- Мария Елизабет Австрийска-Тосканска (19 ноември 1901, замък Валзее – 29 декември 1936, Инсбрук), неомъжена и бездетна
- Клеменс Салватор Австрийски-Тоскански (6 октомври 1904, замък Валзее – 20 август 1974, Зацбург), ∞ 20 февруари 1930 за графиня Елизабет Ресегийе дьо Мирмон (1906 – 2000), от която има седем сина и две дъщери с фамилия „Алтенбург“
- Матилда Мария Антония Игнация Австрийска-Тосканска (9 август 1906 – 18 октомври 1991), ∞ 9 април 1947 за Ернст Хефел (1888 – 1974), от когото няма деца
- Агнес Австрийска-Тосканска (26 юни 1911 – 26 юни 1911)
-
Мария Валерия с нейния съпруг Франц Салватор -
ерцхерцогини Елизабет Франциска и Хедвига Мария, дъщери -
ерцхерцог Франц Карл Салватор, син -
ерцхерцог Хуберт Салватор, син -
ерцхерцогиня Гертруд Мария, дъщеря
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Marie Valérie von Österreich; Martha Schad: Das Tagebuch der Lieblingstochter der Kaiserin Elisabeth. 1878 – 1899. Piper, München 2000, ISBN 3-7844-2702-2
- Martha Schad: Kaiserin Elisabeth und ihre Töchter. Piper, München 1997, ISBN 3-7844-2665-4
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Marie Valerie, Erzherzogin von Österreich
- ↑ Habsburg 9, genealogy.euweb.cz
- ↑ Hamann, Brigitte. The reluctant empress. New York : Knopf, 1986. ISBN 978-0-394-53717-7. с. 178.
- ↑ Stefan Haderer. "They will call us some strange family." The diaries of an Austrian Archduchess // Royalty Digest Quarterly. Ted Rosvall, 2020-09-25. с. 8–13. Архивиран от оригинала на 2023-08-28.
- ↑ Brigitte Hamann: Kaiserin wider Willen, 1981. ISBN 3-492-22990-5.
- ↑ Franz Joseph: Ehe, Familie und Nachkommen
- ↑ Costados, Gonçalo de Mesquita da Silveira de Vasconcelos e Sousa, Livraria Esquina, 1.ª Edição, Porto, 1997, N.º 9.
- ↑ Stefan Haderer. "They will call us some strange family." The diaries of an Austrian Archduchess // Royalty Digest Quarterly. Ted Rosvall, 2020-09-25. с. 8–13. Архивиран от оригинала на 2023-08-28.
- ↑ Angelfire.com
- ↑ Habsburg 5, genealogy.euweb.cz
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marie Valerie von Österreich в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
