Направо към съдържанието

Франк Ведекинд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франк Ведекинд
Frank Wedekind
Портрет на Франк Ведекинд (1883)
Портрет на Франк Ведекинд (1883)
Роден24 юли 1864 г.
Починал9 март 1918 г. (53 г.)
Професияписател
Националност Германия
Жанрдрама
Уебсайт
Франк Ведекинд в Общомедия

Франк Ведекинд (на немски: Frank Wedekind), с цяло име Benjamin Franklin Wedekind, е немски писател, драматург и актьор, предшественик на литературния експресионизъм.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

След неуспеха на Мартенската революция в Германия от 1848/49 г. бъдещият баща на Франк Ведекинд – лекар-гинеколог – се преселва в Америка, където натрупва значително състояние по времето на Калифорнийската златна треска. В Сан Франциско се жени за швейцарка и през 1864 г. младото семейство се завръща в Германия, като се установява в Хановер. Там на 24 юли 1864 г. се ражда Франк Ведекинд.

През 1872 г. емигрират в Швейцария. Като опозиция на новосъздадената пруско-немска империя бащата е купил двореца „Ленцбург“ в кантона Ааргау. Там Франк Ведекинд прекарва ранните си години. През есента на 1872 г. постъпва в ленцбургското областно училище и завършва гимназия.

След като полага матура през 1884 г. Ведекинд започва да следва немска и френска литература в Лозанския университет. Още същата година по желание на бащата се премества в Мюнхенския университет, където записва право, но и тук прекъсва следването си. Работи между другото като журналист и шеф на рекламния отдел на швейцарската фирма за хранително стоки „Маги“. За кратко е секретар в „Цирк Херцог“. Приятелският му кръг се състои от художници и циркови артисти. Цирковите представления очароват Ведекинд през целия му живот и вдъхновяват неговото творчество.

През лятото на 1888 г. Франк Ведекинд според очакванията на баща си започва отново да следва право в Цюрих. Когато през октомври същата година бащата умира, Ведекинд прекъсва и това следване. Бащата му оставя значително наследство, което позволява на сина да води независим и свободен творчески живот, но само за няколко години състоянието се стопява.

Франк Ведекинд

През 1889 г. Ведекинд се преселва в Мюнхен, а през 1891 г. – в Париж, където се запознава с бъдещия си издател. Следват пътувания в Швейцария, Лондон и Берлин. През 1896 г. Ведекинд се завръща в Мюнхен и става съосновател на сатиричното списание „Симплицисимус“, в което публикува под различни псевдоними. Многобройни успешни писатели сътрудничат на списанието със свои текстове: Рихард Демел, Бруно Франк, Херман Хесе, Хуго фон Хофманстал, Ерих Кестнер, Хайнрих Ман, Томас Ман, Густав Майринк, Артур Шницлер, Роберт Валзер, Якоб Васерман и др. Като драматург Ведекинд изпитва влияния от Георг Бюхнер, Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Аугуст Стриндберг и Герхарт Хауптман.

Разпространяването на едно сатирично стихотворение за кайзер Вилхелм II („В обетованата земя“) принуждава Ведекинд да бяга в Париж. Когато през следващата година се завръща в Германия, е осъден за „оскърбление на монарха“ и за шест месеца е хвърлен в затвора.

До смъртта си Ведекинд живее в Мюнхен заедно със съпругата си, австрийската актриса Тили Невес, която играе главните роли в много от неговите пиеси. Когато в началото на Първата световна война консервативно-националистическите сили в Германия вземат надмощие, Ведекинд отново изпада в материални затруднения.[1]

Франк Ведекинд умира на 9 март 1918 г. вследствие на усложнения след операция на апендицит.

Пиеси (подбор)

[редактиране | редактиране на кода]
Пробуждане на пролетта, Корица на оригиналното издание от 1891 г.
  • Kinder und Narren, Drama (1890)
  • Frühlings Erwachen, Drama (1891)
Пробуждане на пролетта. Трагедия на детската душа, изд.: Стара Загора (1909), прев. Цветан Маринов
Пробуждане на пролетта. Трагедия на детската душа, изд.: Хемус, София (1918), прев. Цветан Маринов
Пробуждане на пролетта, изд.: Пигмалион, Пловдив (2003), прев. Владко Мурдаров
  • Der Liebestrank, Drama (1891)
  • Erdgeist, Drama (1895)
Земният дух, изд.: Пигмалион, Пловдив (2007), прев. Владко Мурдаров
  • Die Fürstin Russalka, Gedichte, Erzählungen, Pantomimen (1897)
  • Der Kammersänger, Drama (1897)
Камерзингерът, изд.: Пигмалион, Пловдив (2003), прев. Владко Мурдаров
  • Der Marquis von Keith, Drama (1901)
Маркиз фон Кайт, изд.: Пигмалион, Пловдив (2003), прев. Владко Мурдаров
  • Der Tantenmörder, Moritat (1902)
  • So ist das Leben, Drama (1902)
  • Mine-Haha, Romanfragment (1903)
  • Die Büchse der Pandora, Drama (1902)
Кутията на Пандора, изд.: Пигмалион, Пловдив (2007), прев. Владко Мурдаров
  • Hidalla oder Sein und Haben, Drama (1904)
  • Totentanz, Drama (1905)
Смъртта и дяволът, (Мъртвешки танц), изд.: Пигмалион, Пловдив (2003), прев. Владко Мурдаров
  • Die vier Jahreszeiten, Gedichte (1905)
  • Musik, Drama (1907)
Музика, изд.: Знание, София (1912), прев. Стефан Попвасилев
Музика, изд.: Пигмалион, Пловдив (2003), прев. Владко Мурдаров
  • Die Zensur, Drama (1907/1908)
Цензура, изд.: Мавродинов, Тутракан (1912), прев. Гр. Динков
  • Oaha, Drama (1908)
  • Der Stein der Weisen, Einakter (1909)
  • Franziska, Drama (1911)
  • Simson oder Scham und Eifersucht, dramatisches Gedicht (1913)
  • Lulu, Drama (1913)
Лулу, изд.: Пигмалион, Пловдив (2007), прев. Владко Мурдаров
  • Bismarck, Drama (1914/15)
  • Überfürchtenichts, Drama (1915/1916)
  • Herakles, dramatisches Gedicht (1916/1917)
  • Lautenlieder (1920)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Hartmut Vinçon: Frank Wedekind und der Erste Weltkrieg: Hinweise auf unbekannte Texte und Zusammenhänge zu einem umstrittenen Thema literaturkritik.de, 3. August 2014

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Франк_Ведекинд&oldid=11995541“.