Направо към съдържанието

Флаг на въоръжените сили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рицар (Ян Ван Брабант) носи хералдически флаг в боя (Манески кодекс, 1304 год).
Условният декоративен флаг на Съветската армия, използван в оформлението на плакати, пощенски пликове и картички.
Флагът на Министерството на отбраната на Русия.

Флагът на въоръжените сили (флаг на армията[1], щандарт, военен флаг, флаг на въоръжените сили) е символ на въоръжените сили на държава или политическа група.

Често е вариант на държавнито знаме, който е предназначен за използване от въоръжените сили на страната на суша. Морският еквивалент е военноморският флаг. Във въоръжените сили на много страни е символ на чест, доблест, бойна слава и продължване на бойните традиции.

Бойните знаци се използват като минимум започвайки от бронзовия век. Думата щандарт произхожда от древнофранкското название на бойния знак (не задължително флаг).

Бабур и армията на Моголите салютират деветте знамена на Тимур.

Използването на флагове в качеството на бойни знази, повидимо, започва през железния век в Средна Азия, Китай или Индия[2] В Персия на Ахеменидите всяка дивизия има свое собствено знаме[3]. Бойните знаци древността получават названието „вексилоиди“, т.е. „подобни на флага“ (от на латински: vexillum – флагът на римската кавалерия). Към вексилоидите се отнасят, например, орлите и вексилумите на римските легиони или драконариите на древните Сармати.

Използването на флагове, като бойни знаци, широко се разпространява през Средновековието едновременно с хералдическите знаци върху щитовете на рицарите. По същото време се развива и използването на морските флагове. В средневековна Япония флаговете сашимоно са принадлежност на всеки пехотинец.

Някои средновековни свободни градове или комуна нямат гербове и използват военни флагове, които не са свързани с хералдиката. Същото се касае и за болшинството флагове на въоръжените сили в съвремието.

В Древна Русия военното знаме се нарича стяг и е във вид на прът със закрепен на него кичур конски влакна, клинообразно парче ярка тъкан, фигурка на животно или друг предмет, който се вижда добре отдалеч.

По-късно на стяговете започват да се закрепват големи парчета тъкан с ярък цвят и с клиновидна форма. На горния край на стяга се поставя метално острие. На платното се извезва изображението на Светия кръст, под острието се завърва ярка лента.

Съвременни флагове

[редактиране | редактиране на кода]

Военновъздушни сили

[редактиране | редактиране на кода]
  • Бойният знак на османските еничари не флаг, а котел за варене на месо (казан). Всеки корпус има голям бронзов котел; собствен, неголям котел, има всеки отряд. По време на поход казанът се носи отпред. Изгубването на котела, особено на бойното поле, се счита за най-голям позор[4].
  • В Третия Райх е разработен военен и административен флаг за немските антарктически територии. Официално претенциите към тази територия не са свалени и затова официално този флаг със свастика още може да се използва от немските военни.
  • Флагът на Филипините е единственният в света флаг който се обръща „с главата надолу“ (червената лента да се пада отгоре) по време на война.
  1. Флажная терминология (vexillographia.ru)
  2. flag. (2008). Encyclopædia Britannica. Chicago: Encyclopædia Britannica.
  3. E. Pottier, Douris, London, 1909, p. 105 fig. 20, Plate XXV.b
  4. Кривушин И. Янычары
  • Знамиеровский, Альфред. Флаги. Всемирная энциклопедия. М., Эксмо, 2009, 256 с. ISBN 978-5-699-32161-2.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Флаг вооружённых сил“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​