Драконарий
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (21 септември 2022) |
Драконарий (на латински: Draconarius) в Римската империя е наричан кавалерист, който носи драконов щандарт.
Драконовият щандарт е изобретение на иранския народ парти и е бил използван и от северноиранския народ сармати. Когато римляните превземат концепцията за катафрактна конница от сарматите през Късната античност, те също заимстват и технитеполеви щандарти (бойни знамена).
Римският драконарий обикновено е бил въоръжен с копие контос и в такъв случай е бил наричан контарий. Контариите могат да бъдат или тежко бронирани (катафракти, клибанари) или леко бронирани конници. Римските драконарии често носели маскен шлем.
Конниците, носещи драконов щандарт, се разпространяват в цяла Европа по време на Великото преселение на народите, отчасти чрез сарматите и отчасти чрез римляните. Даки, готи, славяни, хуни, лангобарди, византийци, авари, франки, българи, руси, печенеги, половци и дори келтите и англосаксонците във Великобритания са използвали драконовия щандарт в своята кавалерия.
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Marcus Junkelmann: Reiter wie Statuen aus Erz. von Zabern, Mainz 1996, ISBN 3-8053-1821-9, (Zaberns Bildbände zur Archäologie, auch als: Antike Welt. Sondernummer); на немски език.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Draconarius в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |