Драконов щандарт

Драконов щандарт (на латински: draco) е античен и средновековен полеви (военен) щандарт (бойно знаме) под формата на змия с глава на дракон, който води началото си от конните народи в Централна Азия (в това число прабългарите).

Произход

Драконът играе важна роля в митологията на азиатските степни народи, особено на сарматите. Тежките сарматски броненосни конници с копия също често били сравнявани с дракони в писанията на древни автори. Полевият щандарт с дракон също е бил разпространен сред индийците, персите, партите, скитите и даките.^[1] През Ранното средновековие щандартът е използван и от франкските броненосни конници.

Функция

Предполага се, че щандартът първоначално бил използван от конните стрелци на конните народи в азиатските степи за определяне на силата и посоката на вятъра. Иначе, щандартите са служили като визуално помощно средство за разпознаване на войници и войски по време на военни операции (особено за ориентация на бойното поле).

Използване

В Късната античност римската армия завзема нови територии с помощта на азиатски войници-наемници и помощни войски и заимства от тия места използването на катафракти, шпангенхелми, контоси, а също и драконовия щандарт, вероятно от даките или скитите.^[2] Кавалеристът, който носел щандарт с дракон, бил известен като Драконарий. През IV век от н.е. драконовият щандарт е въведен и в римската пехота.

Освен римляните и византийците, Драконовият щандарт също така бил използван от:

Във Великобритания, след като римската армия се изтегля, Драконовият щандарт и драконовата глава продължили да бъдат използвани като символи от келтите и англосаксонците. Това може би може да се обясни с присъствието на сарматски наемници, използвани като катафракти на Адриановия вал. Някои историци предполагат, че драконите в гербовете на Уесекс, Уелс, а също и в тези на други британски династии са произлезли от такива драконови щандарти.

Източници

↑ Lutz Röhrich: Drache, Drachenkampf, Drachentöter. In: Enzyklopädie des Märchens. Handwörterbuch zur historischen und vergleichenden Erzählforschung. Band: 3: Chronikliteratur – Engel und Eremit. Walter de Gruyter, Berlin u. a. 1981, ISBN 3-11-008201-2, S. 810. (на немски език)
↑ Markus Jöckel: Woher kommt das Wort Drache? In: Bernd Schmelz, Rüdiger Vossen (Hrsg.): Auf Drachenspuren. Ein Buch zum Drachenprojekt des Hamburgischen Museums für Völkerkunde. Holos, Bonn 1995, ISBN 3-86097-453-X, S. 25–31, hier S. 27 f. (на немски език)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dracostandarte в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Lutz Röhrich: Drache, Drachenkampf, Drachentöter. In: Enzyklopädie des Märchens. Handwörterbuch zur historischen und vergleichenden Erzählforschung. Band: 3: Chronikliteratur – Engel und Eremit. Walter de Gruyter, Berlin u. a. 1981, ISBN 3-11-008201-2, S. 810. (на немски език)

[2] Markus Jöckel: Woher kommt das Wort Drache? In: Bernd Schmelz, Rüdiger Vossen (Hrsg.): Auf Drachenspuren. Ein Buch zum Drachenprojekt des Hamburgischen Museums für Völkerkunde. Holos, Bonn 1995, ISBN 3-86097-453-X, S. 25–31, hier S. 27 f. (на немски език)

[1]

[2]