Филип V (Франция)

Филип V
Philippe V de France
	Филип V Philippe V de France
крал на Франция и Навара
Роден	1293 г. Венсен, Франция
Починал	3 януари 1322 г. (29 г.) Париж, Кралство Франция
Погребан	Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Религия	християнство
Управление
Период	ноември 1316 – 3 януари 1322
Коронация	6/9 януари 1317
Предшественик	Жан I
Наследник	Шарл IV
Други титли	граф на Поатие и Шампан
Герб
Семейство
Род	Капетинги
Баща	Филип IV
Майка	Жана I Наварска
Братя/сестри	Изабела Френска; Шарл IV; Луи X
Съпруга	Жана Бургундска (21 януари 1307 – 3 януари 1322)
Деца	Жана III Бургундска; Маргарита I Артоа-Бургундска
	Филип V в Общомедия

Филип V Френски, наричан Дълги (на френски: Philippe V le Long) заради необичайния си ръст, е крал на Навара (като Фелипе II; на испански: Felipe II el Largo) и Франция, както и граф на Поатие и Шампан в началото на 14 век.

Филип V е четиринадесетият и предпоследен поред крал на Франция от Капетинската династия. След преждевременната смърт на по-големия му брат Луи X е избран за регент на единствения му син Жан I. След смъртта на Жан I се възкачва на френския трон. Запомнен като владетеля, който намира решение на дългогодишните междуособици между френската корона и Херцогство Фландрия, отговорен за избора на нов папа след двегодишен застой, потушава Пастирския кръстоносен поход, уеднаквява валута, мерките за тежест и дължина и площ. Умира на 3 януари 1322, без да остави мъжки наследник. На трона е наследен от брат си Шарл IV.

Произход и брак

Филип е роден около 1292 в Лион, втори син на френския крал Филип Хубави и наварската кралица Жана I и с раждането си е дарен с Графство Поатие. През 1305 майка му умира при раждане и териториите в нейно владение преминават в най-големия ѝ син Луи X, който става крал на Навара (под името Луис I) и граф на Шампан.

През 1307 Филип е венчан за Жана Бургундска, най-възрастната дъщеря на Ото IV Бургундски и Матилда, наричана още Мао, графиня д`Артоа. По начало Жана трябвало да бъде венчана за Луи Наварски, но след годежа му за Маргьорит Бургундска Жана е дадена на Филип. Няма почти никакви сведения за това дали бракът им е щастлив, но многото им деца, родени за кратък период от време показва, че е бил. Щедростта на Филип към младата му съпруга е голяма дори и по стандартите за времето. Между подаръците му са дворец, няколко малки села, допълнителна издръжка от парите, иззети от бургундските евреи, както и самото Херцогство Бургундия дадено на Жана през 1318 г. Филип също така се погрижва подаръците му да останат нейна собственост в случай на неговата преждевременна смърт.

Двамата са също така замесени в Скандала с кулата Нел през 1314 г., започнат от сестрата на Филип, Изабела Френска. Жана Бургундска е обвинена в съучастничество в прелюбодеянието на Маргьорит и Бланш Бургундска, съпруги съответно на Луи Наварски и Шарл дьо ла Марш. Според обвинението Жана не само знае и подпомага прегрешенията на балдъзите си, но дори и взема участие в тях. Трите са затворени, Маргьорит и Бланш в Шато Гаяр, а Жана при по-леки условия в Дурдан. След дълги съдебни процеси се достига (не без помощта на Филип) до извода, че Жана е невинна, тя е освободена и ѝ е позволено да се върне в Двора.

Все още има спорове относно причините Филип да застане зад съпругата си, въпреки жестоките обвинения. Според някои прозаици той се бои с нея да не загуби правата си над Херцогство Бургундия. Друго по-вероятно и лицеприятно мнение, според писмата, които двамата съпрузи си разменят, той просто е влюбен в нея.

Крал на Франция (1316 – 1322)

Възкачване на трона

Верен поданик на короната, до смъртта на брат си Луи Х през юни 1316 г., Филип се заема с това да бъде обявен за регент на все още нероденото дете на Луи Х и кралица Клеманс Унгарска, втората му съпруга, бременна в четвъртия месец, в ущърб на принцеса Жана, единствено дете на Луи X и Маргьорит Бургундска, срещу която поставя три важни точки: принцесата е все още малолетна и не би могла да защити себе си или страната при нужда, все още има съмнения относно бащинството на Луи Х, породени от скандала с кулата Нел, и последно – тя е жена, а според салическото право жените не могат да станат наследници на бащите си.

Противно на повечето мнения, проблемът не е в пола на принцесата, а в това, че когато се омъжи (а това е неизбежно за продължение на кралския род) Франция ще попадне в ръцете на неподходящия жених. За оспорваното бащинство няма достатъчни доказателства, а все още крехката възраст на принцесата не е особена пречка, тъй като и преди кралството е имало непълнолетни владетели, като изпълнителната власт остава в кралицата-майка до навършване на пълнолетие.

На 14 ноември кралица Клеманс ражда момче, а Филип е официално избран за регент на новородения крал. Детето е кръстено Жан в чест на Йоан Кръстител, светец покровител на кралица Клеманс.

Само пет дена след раждането си бебето-крал Жан I, наричан Посмъртни умира, оставяйки отново страната на ръба на хаоса. Филип (завръщайки се от Лион, където по заповед на покойния си брат Луи Х наглежда избора на нов папа) със своята бърза реакция привлича на своя страна голям брой феодали, между които Шарл дьо Валоа, срещу отново издигнатите претенции към трона на принцеса Жана, подкрепяна от вуйчо си Йод IV Бургундски, който по-късно с обещание за кралски годеж между него и една от дъщерите на Филип се отказва от подкрепата към племенницата си.

Филип V е набързо коронован в Реймс на 6 или 9 януари 1317 от архиепископ Робер дьо Куртеней, но на церемонията множество благородници отказват да се явят. На по-нататъшното събрание на Генералните щати той се позовава на новооткритото Салическо право, синтезирано от предавани от поколение на поколение закони на салическите франки и факта, че вече е миропомазан крал. Някои историци наричат тази негова маневра „Най-успешната узурпация на властта“ във френската история.

Вътрешни реформи

Със своето възкачване на трона той наследява едно разделено кралство, разпокъсано от бунтове, разорено от изтощителни войни и слаби реколти. Следвайки примера на баща си, Филип V се опитва да стабилизира валутата, намалявайки вноса, отменя някои непопулярни закони, издадени от брат му Луи Х, опитва да уеднакви единиците за тежест и дължина, дотогава подлежащи на спекула.

Още през 1317 Филип V възобновява закон, проектиран от баща му, но забравен от управниците, според който частното отчуждаване (т.е. присвояване) на кралска земя и титли във френските провинции, дотогава пренебрегвано случайно или целенасочено, става углавно престъпление.

До 1318 положението на кралството укрепва и Филип V започва нов проект. Първо са разграничени земите, собственост на краля (т.е. земи не управлявани от феодал на краля) и земите, получени по наследство или по незаконен начин (чрез присвояване). След това издава декрет, в който заявява, че единственият начин земя да бъде предадена от един собственик на друг е по наследство, или ако се откаже от земите си или бъдат лишени от тях като наказание. Във втория случай земите се връщат при краля. С това си решение краля заявява на своите благородници, че нищо не може да ги лиши от земите им освен техните собствени действия.

Филип V също така е отговорен и за създаването на cours de comptes (т.е. Двора на графовете) през 1320, чиято задача е да съблюдава изплащането на дължими суми на и от краля, съществуващо и до днес под формата на Френската сметна палата.

Фландрия и Англия

Графство Фландрия е значително голяма, плодородна и богата провинция в средновековна Франция и макар да е под върховното господство на френския крал води автономно съществуване, което не се нрави на френските крале. През 1302 г. Филип Хубави опитва да подчини провинцията, но войската му начело с граф Робер II д'Артоа е разбита от фламандците в битката при Куртре. Луи Х при опита си да отслаби фламандците забранява вноса на зърно и други продукти, с което несъзнателно подпомага развитието на контрабандата и почти срива търговските отношения между Франция и Фландрия.

Когато става крал, Филип V решава да компенсира загубите, но положението не се облекчава. Затова през 1320 г. Филип V и фландърският граф Робер III Бетюнски, решени да намерят мирно решение на проблема стигат до споразумение. Подписват договор, в който мирът се осигурява с брак между втората дъщеря на Филип, деветгодишната Маргарита и Луи, внук на Робер III, който е отгледан във френския двор от Филип V.

Като владетел на Гаскония английският крал Едуард II е длъжен да изкаже почит на новия крал, както всички други феодали на кралството, но самият той като крал отказва да се подчини, както две години по-рано отказва да се яви пред Луи Х. През 1319 Филип V му разрешава да изкаже почит чрез посредник, изпращайки съпругата си Изабела Френска, сестра на Филип V и бъдещия английски крал – принц Едуард, но на следващата година е задължен да се яви лично пред Филип V. Притиснат, Едуард II заминава за Амиен, където да покаже почитта си пред френския крал, но пристигайки научава, че Филип V има още едно условие, заедно с почитта Едуард II да му се закълне във вярност. Едуард II изказва почитта си към Филип V, но отказва да положи клетвата, с което слага начало на жестоки спорове между Франция и Англия за господството над Гаскония.

Авиньон, Кръстоносен поход

Близо две години след смъртта на последния папа Климент V през 1314, Кардиналската колегия отказва да се събере, за да избере нов папа, но с помощта на Филип V, тогава още граф на Поатие, колегията се събира в Лион, където е затворена в Доминиканския манастир и на кардиналите е заявено, че докато не изберат наследник на Климент V няма да напуснат манастира. Тогава след тримесечни спорове е избран французинът Жак Дюез, който приема името Йоан XXII. Филип V има честта да говори с новия папа скоро след избора и остава с положителни впечатления от 70-годишния мъж. Двамата откриват, че имат сходни виждания относно прогреса на католицизма и Филип V, като поддръжник на идеята за нов кръстоносен поход, воден от французите, предлага началото на подготовка. Но скоро идеите им пропадат по няколко основни причини, главно тогава нерешените проблеми с Херцогство Фландрия и опразнената хазна на папството, както и Пастирският кръстоносен поход.

Кръстоносния поход на пастирите е импровизиран кръстоносен поход, неорганизиран и кървав, започнал от Северна Франция. Смята се, че причината за похода се корени в мира между Франция и Фландрия, който оставя много военнонастроени селяни недоволни. Стартирал от Нормандия през 1320, походът е насочен срещу евреите, богати духовници и кралски служители. Първият, който се противопоставя на похода е папа Йоан XXII, твърдейки, че целта на това движение не е нов Кръстоносен поход, а безцелно избиване на невинни. Заплашвайки Париж, Пастирския поход трябва да бъде спрян, затова Филип V насочва армията си срещу зле въоръжените „кръстоносци“ и ги разбива, прогонвайки каквото е останало от тях на юг отвъд Пиренеите.

Последни години

През 1321 е разкрита така наречената конспирация, организирана от мавърските крале на Гренада и Тунис срещу християните във Франция. Твърди се, че прокажените, дотогава лекувани в специализирани санаториуми далеч от здравите, сега подкупени от евреите, работещи за мюсюлманските крале, бродят из страната, заразявайки водни източници и разнасяйки заразата. Макар за това да няма исторически доказателства освен слухове и хипотези, изтощени от Похода на пастирите и множеството последователни лоши реколти хората са готови да повярват.

Евреите, до 1321 асоциирани с кралската власт, заемали пари на краля за погасяване на дългове, взети от предишните крале. След събитията от 1320 Филип V се заема да изнамери виновници за масовото избиване на евреите от Пастирския кръстоносен поход и именно при свое посещение в своето Графство Поатие, планувайки нови реформи в юга, Филип V научава за заплахата от проказа. Незабавно е издаден декрет, с който се заповядва всеки прокажен, признат за виновен в заразяване на водата да бъде изгорен, а собствеността му прехвърлена на Короната. Това решение провокира масови прояви на насилие не само спрямо прокажените, но и спрямо представители на други малцинства, на които бързо е придадена роля в „конспирацията“.

Скоро Филип V се намира в задънена улица – не може да подкрепи тези прояви на насилие, които раздират страната, но и не може да ги заклейми. От друга страна, не изявявайки някакво становище по въпроса отслабва позицията си на владетел.

Продължавайки своите реформи в Южна Франция, през август 1321 Филип V се разболява и скоро е прикован на легло. Болестта му продължава близо пет месеца до началото на януари 1322, когато Филип V Дълги умира в двореца Лонгшамп в Париж, ненавършил още тридесет години. Тъй като никое от децата му не могли да го наследят, на френския трон е последван от брат си Шарл IV. Погребан е, както повелява традицията, в Базиликата Сен Дени до своите предци. На съпругата му кралица Жана Бургундска, която остава вдовица е осигурена издръжка, с която да може да се грижи за себе си и домакинството си до 1330, когато и тя умира и е погребана да съпруга си в Сан Дени. За нещастие каменните скулптури над гробовете им са унищожени заедно с някои други по време на Френската революция през 1792.

Спори се каква точно е причината за смъртта на Филип V. Според някои той се заразява с дизентерия от нечиста вода или недобре сготвено месо в Поатие. Друго твърдение е отравяне, твърдение повтарящо се от преждевременната смърт на предшестващите го крале.

В настоящето

Филип V и неговото управление привличат вниманието на множество историци, включващи моменти от живота му в трудовете си, но може би най-известно е участието на Филип в романите от поредицата „Прокълнатите крале“ на Морис Дрюон, издадени за пръв път във Франция между 1955 – 1977, в които той е представен като мъдър и справедлив владетел, чието управление е лъч надежда за изтормозения френски народ, поставен като противовес на другите си братя Луи X и Шарл IV, показани като слабоумни крале без управленчески способности.

Управлението на Филип е прекалено кратко и незначително, за да се изучава в училищата, но въпреки това Филип V е поставян от учени и историци в редиците на великите френски крале, владетел, който оставя страната в значително по-добро състояние от това, в което я намира, уеднаквявайки валутата и решавайки дългогодишни военни конфликти.

Деца

Жана Бургундска и Филип V имат седем деца:

Жана III Бургундска (2 май 1308 – 13 август 1349), херцогиня и графиня на Бургундия, графиня на Артоа, омъжена на 18 юни 1318 г. е Ножон-сюр-Сени за Одо IV, херцог Бургундски

Маргарита I Артоа-Бургундска (1310 – 1382), съпруга на Луи I Фландърски, херцогиня на Бургундия и графиня на Артоа
Изабела (сл. 1312 – април 1348)
Бланш (1313 – 1358), неженена, без деца
Филип (1313 – март 1321)
Луи (1316 – ноември 1317)
мъртвородена дъщеря (1322)

Родословие

16. Луи VIII

8. Луи IX

17. Бланш Кастилска

4. Филип III (Франция)

18. Раймон Беренгер IV (Прованс)

9. Маргарита Прованска

19. Беатриса Савойска

2. Филип IV (Франция)

20. Педро II Арагонски

10. Хайме I Арагонски

21. Мария дьо Монпелие

5. Исабела Арагонска

22. Андраш II Унгарски

11. Йоланда Унгарска

23. Йоланда дьо Куртене

1. Филип V

24. Тибо III Шампан

12. Теобалд I (Навара)

25. Бланш Наварска

6. Енрике I Дебелия

26. Аршамбо VIII дьо Бурбон

13. Маргьорит дьо Бурбон (1211-1256)

28. Луи VIII

30. Хайнрих II (Брабант)

15. Матилда Брабантска

31. Мария фон Хоенщауфен

Източници

Barber, Malcolm. (1981) „The Pastoureaux of 1320.“ Journal of Ecclesiastical History. 32 (1981): 143 – 166.
Brown, Elizabeth, A. R. (2000) The King's Conundrum: Endowing Queens and Loyal Servants, Ensuring Salvation, and Protecting the Patrimony in Fourteenth-Century France, in Burrow and Wei (eds) 2000.
Burrow, John Anthony and Ian P. Wei (eds). (2000) Medieval Futures: Attitudes to the Future in the Middle Ages. Woodbridge: The Boydell Press.
Drees, Clayton J. (2001) The Late Medieval Age of Crisis and Renewal, 1300 – 1500: a Biographical Dictionary. Westport: Greenwood Press.
Duby, George. (1993) France in the Middle Ages 987 – 1460: from Hugh Capet to Joan of Arc. Oxford: Blackwell.