Бланш Кастилска
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Бланш.
Бланш Кастилска Blanca de Castilla | |
кралица на Франция | |
![]() Бланш Кастилска, миниатюра от 13 век | |
Родена | |
---|---|
Починала | 27 ноември 1252 г.
|
Погребана | Сент Уан л'Омон, Франция |
Религия | католицизъм |
Управление | |
Период | 1223 – 1226; 1226 – 1236 (регент на Луи ІХ) |
Коронация | 6 август 1223 |
Предшественик | Ингеборга Датска |
Наследник | Маргарита Прованска |
Герб | |
![]() | |
Семейство | |
Род | Иврейска династия |
Баща | Алфонсо VIII |
Майка | Елинор Плантагенет |
Братя/сестри | Енрике I Беренгела I Кастилска Урака Кастилска Леонор Кастилска |
Съпруг | Луи VIII (30 май 1200 – 15 ноември 1226) |
Деца | Луи IX Робер I Артоа Карл I Анжуйски |
Други роднини | Елеонор Аквитанска (баба)[1] |
Бланш Кастилска в Общомедия |
Бланш Кастилска (на френски: Blanche de Castille; * 4 март 1188, Паленсия, Испания; † 27 ноември 1252, Мелюн, Франция) е кралица на Франция (1223 – 1226), съпруга на крал Луи VIII.
Произход и брак
[редактиране | редактиране на кода]Тя е трета дъщеря на краля на Кастилия Алфонсо VIII и Елеонор Платагенет Английска. По майчина линия е внучка на Алиенор Аквитанска и Хенри II.
През 1200 г. Бланш се омъжва за Луи, наследник на френския престол, син на краля на Франция Филип II и Изабела от Хенегау.
Кралица на Франция и регент
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Coronation_of_Louis_VIII_and_Blanche_of_Castille_1223.jpg/220px-Coronation_of_Louis_VIII_and_Blanche_of_Castille_1223.jpg)
Коронясана е в Реймс на 6 август 1223 година, заедно със съпруга си Луи VIII Френски. Луи тръгва на кръстоносен поход срещу албигойците в Южна Франция, при който умира. Бланш става регент на непълнолетния си син Луи IX в периода 1226 – 1236.
След завършването на албигойските войни в качеството на регент сключва Парижкия мир през 1229 година, по който е присъединена част от областта Лангедок. Потушава ѝ въстанието на „Пастирчетата“.
Дори и след като навършва пълнолетие, крал Луи ІХ ѝ предоставя вземането на важни държавни решения като ѝ поверява отново управлението на Франция по време на участието си в Седми кръстоносен поход (1248 – 1252) г. По време на това регентство, тя умира.
Брак и деца
[редактиране | редактиране на кода]Бланш и Луи имат 13 деца, от които доживявяват до зряла възраст седем:
- Бланш (1205 – 1206);
- Агнес (1207 – млад);
- Филип (9 септември 1209 – юли 1218), женен от 1217 за Агнес, графиня де Донзи;
- Близнаци Алфонс и Йоан (*/† 23 януари 1213);
- Луи IX (25 април 1214 – 25 август 1270), крал на Франция (1226 – 1270);
- Робер I Артоа (септември 1216 – 9 февруари 1250). Основател на династията Артоа прекъсната в 1472 г. Различни представители са графове на Артоа, Бомон, с активно участие в политическия живот на Франция, Навара, Неапол, Бургундия. Граф Артоа, загива при Седмия кръстоносен поход при Мансур, Египет.
- Филип (2 януари 1218 – 1220);
- Жан Тристан (21 юли 1219 – 1232), граф Анжу и Мен;
- Алфонс (11 ноември 1220 – 21 август 1271), граф Поатие и Оверн, по линия на съпругата си Жана Тулузка последен граф на Тулуза;
- Филип Дагобер (20 февруари 1222 – 1232);
- Изабел Френска (14 април 1225 – 23 февруари 1269), монахиня в Лоншан;
- Карл I Анжуйски (21 март 1226 – 7 януари 1285), граф Анжу и Мен; чрез брака с Беатрис Прованска става през 1246 година граф на Прованс. През 1266 година завоюва Сицилианското кралство. В резултат на Сицилианската вечерня (1282) губи Сицилия, оставайки само крал на Неаполитанското кралство.
Интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]Кралицата се смята за изобретателка на перуката.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Marcel Brion, Blanche de Castille, Librairie de France, 1939.
- Régine Pernoud, La Reine Blanche, éd. Albin Michel, 1972.
- Philippe Delorme, Blanche de Castille, Histoire des Reines de France, Pygmalion, 2002.
- Ekkart Sauser: Blanca von Kastilien. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 17, Bautz, Herzberg 2000, ISBN 3-88309-080-8, Sp. 127 – 128.
- Ludwig Vones: Blanca von Kastilien. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 2, Artemis & Winkler, München/Zürich 1983, ISBN 3-7608-8902-6, Sp. 258 – 259.