Жан Фуке
Жан Фуке | |
автопортрет на медал | |
Роден | ок. 1420
|
---|---|
Починал | ок. 1481
|
Стил | портретна живопис, миниатюри |
Направление | Френски ренесанс, Лоарска школа в Тур |
Жан Фуке в Общомедия |
Жан Фуке (на френски: Jean Fouquet – ок. 1420 – ок. 1481) е френски художник миниатюрист и портретист, първият представител на френския Ренесанс. Основава т. нар. Лоарска школа в Тур, Франция.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Фуке се ражда в град Тур в долината на река Лоара.
През втората половина на 15 век Тур в долината на Лоара става резиденция на френските крале Шарл VII и Луи XI, превръщайки се по този случай в един от най-големите художествени центрове на Франция. В началото на 40-те години на 15 век Жан Фуке учи в Париж, след което отива в Италия където се запознава с изкуството на италианския Ренесанс (1445 – 1447). След завръщането си от Апенините се жени и отваря свое ателие. Работи в двора на Шарл VII (до 1461) и Луи XI. През 1474 г. получава титлата „кралски художник“. Рисува портрети на най-изтъкнатите личности на Франция, сред които краля, ковчежника Етиен Шевалие и канцлера Гийом Дезюрсен.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Към значителните произведения на художника може да се отнесе т.нар. „Мелюнски диптих“ (ок. 1451 – 1456), поръчан на Фуке от ковчежника на краля Етиен Шевалие за църквата в неговия роден град Мелюн.
Книжна графика
[редактиране | редактиране на кода]- Шедьовър на Фуке са миниатюрите от „Часослова на Етиен Шевалие“ (1450 – 1460), нямащи равни на себе си по художествени достойнства. Особено красиви са миниатюрите „Благовещение“, „Среща на Мария и Елисавета“, и други, създадени по сюжети от Свещеното писание.
- В края на 1450-те години художникът създава илюстрации към сборника на новели на Джовани Бокачо.
- Великолепните му миниатюри към ръкописа „Големи френски хроники“, поръчани от Шарл VII (друга ръкопис на „Големите френски хроники“ е илюстрирана от Симон Мармион по поръчка на херцога на Бургундия Филип III Добрия). Миниатюрите на „Хрониките“ на Фуке прославят френския кралски дом, живота на който протича в пирове и тържества, церемонии („Карл Велики намира тялото на Роланд“, „Пир в чест на Карл IV“, „Короноване на Карл Велики“, „Живота на Луи II“ и др.).
- Ценно наследство от Жан Фуке са миниатюрите към „Юдейски древности“ на древноеврейския историк Йосиф Флавий („Строителство Йерусалимския храм“, „Превземане на Йерихон“, „Превземане на Йерусалим“, „Птоломей в Йерусалим“ и др.), създадени през 70-е години на XV в. В тези миниатюри художникът се разкрива като майстор на баталните сцени.
Миниатюри от Големите френски хроники
[редактиране | редактиране на кода]-
император Карл ІV в Сен Дени
-
Едуард І и Филип ІV Красиви
-
Връщането на Изабел от Англия
-
Карломан
-
Свети Урбан
-
Смъртта на Роланд
-
Влизане на кръстоносците в Константинопол
-
Коронация на Лотар
-
Дагоберт
-
Коронация на Луи VІ Дебелия
-
Коронация на Филип ІІ Август
-
Коронация на Мария Брабантска
-
Сватбата на Шарл ІV и Мария Люксембург
-
Посрещане на Жан ІІ Добрия
-
Посрещане на Шарл V в Париж
-
Карл IV в Камбре
-
Пир на крал Шарл V в чест на имп. Карл ІV и Вацлав
-
император Карл ІV в Париж
-
Смъртта на Бертран дьо Геклен
Композиционна геометрия на диптиха от Мелюн
[редактиране | редактиране на кода]Жан Фуке. Етиен Шевалие и Св. Стефан. Лява част на Мелюнския диптих. ок. 1450. Берлинска картинна галерия. | Жан Фуке. Дева Мария. Дясна страна на Мелюнския диптих. Ок. 1450. Кралски музей за изящни изкуства, Антверпен. |
Десният елемент от диптиха представлява Богородица, държаща бебето Исус на лявото си коляно, готвеща се да го кърми, заобиколена от ангели-херувими. Нарисуваната сцена съдържа ярък контраст между девата с младенеца в бял цвят на кожата и обкръжаващата я среда от ангели в червено и синьо. Девата е седнала на трон, богато украсен обърнат директно към зрителя, херувимите също гледат фронтално към зрителя. Единствено бебето е обърнато с поглед леко на дясно като сочи с пръст дарителя.
Художествената техника се основава на два обърнати петоъгълника, създаващи по този начин един десетоъгълник вписан в кръг. Централната фигурна група на Мадоната с младенеца се вписва в триъгълник, очертан в горната си част от короната на Богородица, а в долната от края на мантията от едната страна и крака на детето от друга. Друг по-малък петоъгълник има около лицето на Богородица. Геометрията, използвана от Фуке подчертава кралския характер на Богородица: тя е едновременно кралицата на ангелите, но и намеквайки за предполагаемия модел – Агнес Сорел – кралска любовница на Шарл VІІ.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Золотова Е. Ю. Жан Фуке. М., 1984.
- Петрусевич Н. Б. Искусство Франции XV—XVII вв. М., 1973.
|