Направо към съдържанието

Жан Фуке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан Фуке
автопортрет на медал
автопортрет на медал
Роден
ок. 1420
Починал
ок. 1481
Стилпортретна живопис, миниатюри
НаправлениеФренски ренесанс, Лоарска школа в Тур
Жан Фуке в Общомедия

Жан Фуке (на френски: Jean Fouquet – ок. 1420 – ок. 1481) е френски художник миниатюрист и портретист, първият представител на френския Ренесанс. Основава т. нар. Лоарска школа в Тур, Франция.

Фуке се ражда в град Тур в долината на река Лоара.

Жан Фуке. „Превземане на Йерусалим“.

През втората половина на 15 век Тур в долината на Лоара става резиденция на френските крале Шарл VII и Луи XI, превръщайки се по този случай в един от най-големите художествени центрове на Франция. В началото на 40-те години на 15 век Жан Фуке учи в Париж, след което отива в Италия където се запознава с изкуството на италианския Ренесанс (1445 – 1447). След завръщането си от Апенините се жени и отваря свое ателие. Работи в двора на Шарл VII (до 1461) и Луи XI. През 1474 г. получава титлата „кралски художник“. Рисува портрети на най-изтъкнатите личности на Франция, сред които краля, ковчежника Етиен Шевалие и канцлера Гийом Дезюрсен.

Към значителните произведения на художника може да се отнесе т.нар. „Мелюнски диптих“ (ок. 1451 – 1456), поръчан на Фуке от ковчежника на краля Етиен Шевалие за църквата в неговия роден град Мелюн.

  • Шедьовър на Фуке са миниатюрите от „Часослова на Етиен Шевалие“ (1450 – 1460), нямащи равни на себе си по художествени достойнства. Особено красиви са миниатюрите „Благовещение“, „Среща на Мария и Елисавета“, и други, създадени по сюжети от Свещеното писание.
  • В края на 1450-те години художникът създава илюстрации към сборника на новели на Джовани Бокачо.
  • Великолепните му миниатюри към ръкописа „Големи френски хроники“, поръчани от Шарл VII (друга ръкопис на „Големите френски хроники“ е илюстрирана от Симон Мармион по поръчка на херцога на Бургундия Филип III Добрия). Миниатюрите на „Хрониките“ на Фуке прославят френския кралски дом, живота на който протича в пирове и тържества, церемонии („Карл Велики намира тялото на Роланд“, „Пир в чест на Карл IV“, „Короноване на Карл Велики“, „Живота на Луи II“ и др.).
  • Ценно наследство от Жан Фуке са миниатюрите към „Юдейски древности“ на древноеврейския историк Йосиф Флавий („Строителство Йерусалимския храм“, „Превземане на Йерихон“, „Превземане на Йерусалим“, „Птоломей в Йерусалим“ и др.), създадени през 70-е години на XV в. В тези миниатюри художникът се разкрива като майстор на баталните сцени.

Миниатюри от Големите френски хроники

[редактиране | редактиране на кода]

Композиционна геометрия на диптиха от Мелюн

[редактиране | редактиране на кода]
Жан Фуке. Етиен Шевалие и Св. Стефан. Лява част на Мелюнския диптих. ок. 1450. Берлинска картинна галерия. Жан Фуке. Дева Мария. Дясна страна на Мелюнския диптих. Ок. 1450. Кралски музей за изящни изкуства, Антверпен.

Десният елемент от диптиха представлява Богородица, държаща бебето Исус на лявото си коляно, готвеща се да го кърми, заобиколена от ангели-херувими. Нарисуваната сцена съдържа ярък контраст между девата с младенеца в бял цвят на кожата и обкръжаващата я среда от ангели в червено и синьо. Девата е седнала на трон, богато украсен обърнат директно към зрителя, херувимите също гледат фронтално към зрителя. Единствено бебето е обърнато с поглед леко на дясно като сочи с пръст дарителя.

Художествената техника се основава на два обърнати петоъгълника, създаващи по този начин един десетоъгълник вписан в кръг. Централната фигурна група на Мадоната с младенеца се вписва в триъгълник, очертан в горната си част от короната на Богородица, а в долната от края на мантията от едната страна и крака на детето от друга. Друг по-малък петоъгълник има около лицето на Богородица. Геометрията, използвана от Фуке подчертава кралския характер на Богородица: тя е едновременно кралицата на ангелите, но и намеквайки за предполагаемия модел – Агнес Сорел – кралска любовница на Шарл VІІ.

Композиционна геометрия.
Композиция на диптиха.
  • Золотова Е. Ю. Жан Фуке. М., 1984.
  • Петрусевич Н. Б. Искусство Франции XV—XVII вв. М., 1973.