Луи X

Луи X
Louis X de France
	Луи X Louis X de France
крал на Франция и Навара
Роден	4 октомври 1289 г. Париж, Кралство Франция
Починал	5 юни 1316 г. (26 г.) Венсен, Франция
Погребан	Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Религия	християнство
Управление
Период	1305 – 1316 (Навара); 1314 – 1316 (Франция)
Предшественик	Филип IV
Наследник	Жан I
Други титли	граф на Шампан
Герб
Семейство
Род	Капетинги
Баща	Филип IV
Майка	Жана I Наварска
Братя/сестри	Изабела Френска; Шарл IV; Филип V
Съпруга	Маргьорит Бургундска (23 септември 1305 – 30 април 1315); Клеманс Унгарска (19 август 1315 – 5 юни 1316)
Деца	Жана II Наварска; Жан I
	Луи X в Общомедия

Луи X, наричан Вироглавия (на френски: Louis X le Hutin) заради буйния си темперамент, често надделяващ в живота му, e крал на Франция и крал на Навара като Луис I (на испански: Luis I el Obstinado), както и граф на Шампан в началото на 14 век. Луи Х е дванадесетият поред крал на Франция от Капетинската династия. Управлява близо година и половина, в която продължава делото на баща си за подчиняването на област Фландрия, позволява на евреите да се завърнат във Франция след близо десетгодишна забрана да стъпват на френска земя и премахва крепостничеството завинаги. Ранната му смърт предизвиква първата криза за наследството на френския трон от 987 г.

Произход и детство

Луи X е роден на 4 октомври 1289 в Париж, първороден син на Филип IV Хубави, крал на Франция, и Жана I, кралица на Навара, и вследствие, наследник на двете кралства.

Знае се малко за детството на Луи Х. Той е второ дете, по-малък само от една сестра, починала в детство. Има също така трима по-малки братя, Филип, Шарл, и Робер (който недоживява пълнолетие) и две сестри, Бланш и Изабела.

Крал на Навара. Брак с Маргьорит Бургундска

След внезапната смърт на кралица Жана през 1305 по време на раждане, Луи наследява Кралство Навара, както и Графство Шампан. Дотогава кралството е управлявано от правителство, назначено лично от френския суверен, в случая Филип IV, който държи сина си под своя строг контрол.

На 21 септември 1305 Луи е венчан за Маргьорит Бургундска, дъщеря на Робер II Бургундски и Агнес Френска. Филип IV не позволява на Луи да замине за Навара, за да бъде коронован, но въпреки забраната на баща си той заминава със съпругата си Маргьорит и двамата са короновани в Памплона на 1 октомври 1307.

До 1308 всички деца на Филип IV са женени. Синовете му Филип, граф на Поатие, и Шарл, граф на Марш, са венчани за сестрите Жана и Бланш Бургундска. Изабела е омъжена за Едуард, принц на Уелс и наследник на английския трон.

През 1311 се ражда единственото дете на Луи Х и Маргьорит Бургундска, принцеса Жана.

През 1314 възниква скандал, в който е замесено директно кралското семейство. Бургундските принцеси са обвинени в изневяра и по-късно същата година изправени пред Кралския съд. Признати са за виновни и поради аристократичния си произход са осъдени на доживотен затвор в Шато Гаяр, без Жана, която, с подкрепата на съпруга си е оправдана и освободена, а „любовниците“ им са публично екзекутирани. Но Луи Х за разлика от брат си не подкрепя съпругата си; оскърбен, настоява бракът им да бъде анулиран, нещо невъзможно без съгласието на папата, а папа Климент V умира само няколко дена след произнасянето на присъдата над тамплиерите, на път за родния си град. Необходимо е да се изчака свикването на Конклав, за да бъде избран нов папа, който да разреши анулирането.

Крал на Франция

Коронация и брак с Клеманс Унгарска

Луи наследява френската корона, след като по време на лов баща му получава инсулт и умира в края на ноември 1314 в двореца Фонтенбло. Коронован е в Реймс през август 1315. През това време съпругата му Маргьорит умира поради лошите условия в затвора на 14 август 1315, но има и други твърдения. Според популярен мит, нетърпеливият Луи заповядва да бъде удушена в килията си, за да се освободи от срама, донесен му от нея.

Само пет дена след смъртта на Маргьорит Бургундска, Луи Х се жени повторно за Клеманс Унгарска, дъщеря на Карл Мартел Анжуйски, титулярен крал на Неапол. За краткия си брак Луи Х и Клеманс Унгарска съграждат силна връзка и скоро тя забременява.

Бунт на бароните

В края на управлението на Филип IV Хубави известна част от васалите му се изявяват против въведената от него данъчна реформа. Със смъртта на Филип и възкачването на Луи Х на престола опозицията прераства в открит бунт, дължим, според някои автори, на сравнителната младост на новия монарх. Малки групички местни благородници се сформирали из страната, настоявайки за реформи. Шарл дьо Валоа, брат на покойния Филип IV, се възползва от ситуацията и от растящото си влияние върху Луи Х, за да отмъсти на своя стар враг, министъра от кабинета на Филип IV, Ангьоран дьо Марини, който изпада в немилост при новата власт. Предявени са обвинения в корупция, но са отхвърлени поради липса на доказателства. Недоволен от резултата, Валоа убеждава Луи Х да повдигне обвинения в магьосничество, с които Марини е осъден на смърт и обесен на Монфокон през април 1315.

Премахване на крепостничеството

Луи Х стартира реформа във френското кралство за освобождаването на крепостните селяни. Твърдейки, че всички хора са родени свободни, през 1315 Луи издава харта, с която обявява освобождаването на всички крепостни в кралството (макар че сами трябва да платят за свободата си). Комисия е създадена, за да се заеме с реформата, установявайки цената на всеки крепостен. Тези крепостни, които са собственост на краля заплащат директно на Короната. За крепостните, собственост на поданиците на краля, заплащането се разделяло между собственика и Короната. В случай, че някой крепостен не е готов да плати за свободата си, имуществото му е изземано и разпродавано.

Връщане на евреите

Луи Х също е отговорен за промяната на отношението към евреите. През 1305 баща му Филип IV прогонва евреите от кралството с ужасни последици за икономиката. Луи Х преразглежда това решение с оглед на допълнителните доходи, които може да получи от облагането на евреите, прословути лихвари, умеещи според общото мнение да изкарат огромна печалба от всичко, с което се заемат, с данъци. Съответно през 1315 е издадена харта, с която на евреите се позволява да се върнат при няколко условия: евреите ще бъдат приети във Франция за период от 12 години, след което договора ще бъде преразгледан; позволява им се да се заселят само там, където преди е имало еврейска колония; забранява им се да прилагат лихварство; задължават се постоянно да носят отличителна лента на ръката и т.н.

Това е първият път, когато правата на френските евреи са защитени с харта. Луи Х обяснява решението си с желанията на предшественика си Луи Свети, позицията на покойния папа Климент V и желанието на народа евреите да се завърнат. Вследствие еврейското общество отслабва и започва да зависи почти изцяло от благоволението на краля.

Фландрия

Една от най-богатите провинции, Херцогство Фландрия води едно автономно съществуване, сечейки своя собствена валута, игнорирайки кралските заповеди и противопоставяйки се на кралската воля. Неведнъж френският суверен се опитва да укроти размирната провинция. Филип IV, например, е сразен при Куртре през 1302 от фламандското опълчение при опита си да потвърди френското господство. А въпреки победата си при Монз-сен-Певел отношенията между суверена и Фландърския херцог и неговите поданици останали обтегнати.

Луи намира военно решение, свиквайки армия и поставяйки я по границата на провинцията. Скоро френските позиции пропадат заради трудността да бъде охранявана границата и лошите климатични особености на региона, вследствие от което армията прекарва голяма част от обсадата затънала до коленете в кал. Налага се да се конфискува храна от местните, за да бъдат изхранвани войниците.

За да отслаби позициите на противниците си, Луи Х забранява вноса на зърно и други продукти във Фландрия, заповед несъзнателно спомогнала внасянето на контрабандна стока. Луи Х е принуден да изнуди зет си, Едуард II, да подпомогне спирането на контрабандните кораби, най-често испански, пренасящи редовно стока до провинцията и търгуващи с местните жители и духовници.

„Калният поход“, както е наречен тогава завършва неуспешно. Сред глада и опасенията от бунт на войниците Луи разпуска армията и се зарича да се върне скоро по-подготвен за война.

Смърт и наследник на короната

Луи Х е върл почитател на популярната тогава „жу дьо пом“ (jeu de paume), сходна на тенис игра. Не обича обаче игрите на открито, затова си построява игрище в двореца, първото в Европа, с което стартира модата отборни игри да се играят на закрито.

След една особено изморителна игра през юни 1316 Луи Х препива с охладено вино и с помощта на студения нощен климат се разболява от плеврит (или пневмония) и умира на 4 срещу 5 юни в двореца Шато Венсен. Както при всяка кралска смърт се появяват твърдения за убийство, но не са подкрепени със сериозни доказателства. Луи Х е погребан в Сен Дени няколко дена по-късно.

Възниква спор относно наследството на короната. Съпругата на краля, Клеманс Унгарска е бременна в четвъртия месец и за пръв път от 987 г. Франция нямала крал. Необходимо е да се изчака раждането, за да се определи следващия владетел. Ако детето е момче, то ставало крал, под регентството на чичо си, Филип дьо Поатие, до навършване на пълнолетие. Ако детето е момиче, короната преминава автоматично при Филип дьо Поатие, тъй като Салическото право изключва жените от наследството.

След петмесечно чакане се ражда момче, Жан I, наречено на Йоан Кръстител, светец-покровител на кралица Клеманс, но детето Жан I умира след само пет дена живот на 19 ноември 1316 също в Шато Венсен, където временно е установен двора. Впоследствие Клеманс Унгарска е отстранена от властта, настанена е в бившата резиденция на Тамплиерския орден, където и умира през 1328. Тялото ѝ е положено редом до Луи Х. Граф Поатие става крал Филип V Дълги и на свой ред управлява до смъртта си през 1322.

Личен живот

Подобно на много други мъже от епохата Луи Х има любовница на име Йодлин, перачка в Кралския дворец. Известно е, че Луи Х е имал незаконна дъщеря от нея, също наречена Йодлин, която по желание на Луи е изпратена в манастира Сен-Мишел, където остава до края на живота си.

В литературата и киното

Луи Х е един от действащите герои в поредицата на Морис Дрюон „Прокълнатите крале“. Дрюон го представя като слабохарактерен, невротичен и безличен монарх, лишен от всякакъв управленчески талант, заповядал смъртта на първата си съпруга. Отровен по-късно от графинята Мао д'Артоа, майка на Бланш и Жана Бургундски, сложила в бадемите, които ядял – отрова за елени (игра на думи, тъй като във френския език думите елен-renne и кралица-reine са омоними).

Луи Х се появява и в по-късните екранизации на романа – през 1972 изигран от Жорж Сер и през 2005 – от Гийом Депардийо.