Уикипедия:Разговори/Архив/2022/октомври

Това е архив на стари обсъждания в Уикипедия:Разговори. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, използвайте текущата страница.

Име на статия, транскрипция, транслитерация и стил

Здравейте, приятели! Как ви звучи статия като 38628 Хуя? Статията не е нова, а и аз съм редактирал по нея. И да, името ми е дразнител. Очевидно не става дума дали имаме чувство за хумор. Особено интересно ми е мнението на филолози и особено астрономи, които биха изнесли семинар за въпросния обект. Въпросът има и по-сериозна страна: ако приемем, че заради някакви принципи трябва да следваме съответната фонетика, породила понятието, това не се ли превръща в гавра със собствения ни език, предназначен за общуване между българи? Едно време например се пишеше „Гюс“ въпреки правилно произнесеното „Гъс“. --ДиХри (беседа) 15:33, 14 септември 2022 (UTC)

Здравей. Аз не виждам проблем със заглавието. Още повече, че ударението е на „я“. Спомням си например, когато в часовете по География учехме и показвахме на картата река Кура. В крайна сметка имена, които звучат смешно на български, се произнасят така не за да покажеш, че си забавен тип (ако правилно съм разбрал обосновката ти), а защото това е правилното им произношение. Има го и в обратна посока, тъй като голяма част от БГ имената са трудно произносими или направо непроизносими за чужденци.--Rebelheartous (беседа) 16:23, 14 септември 2022 (UTC)

+1. Също Кур или Цици Дангарембга. В Уикипедия пишем директно дори истински нецензурните думи (разбира се, ако действително е нужно да ги напишем). Иначе, започнем ли да се самоцензурираме, и педал (може да) е нецензурна дума.
— Luchesar • Б/П 16:37, 14 септември 2022 (UTC)

Devil's Dyke, Sussex

Plymouth Hoe

urbandictionary.com – за справка относно жаргонните значения на dyke и hoe

Предполагам, че може да се търси, но няма основание да се предпоставя и твърди, че някой влага подобна умисъл/внушение (на гаврене или вулгарност), изписвайки и произнасяйки на български език правилната транскрипция на името на небесното тяло, обект на статията, нито това на вайюския бог, на когото е кръстено :)
Pelajanela (беседа) 17:46, 14 септември 2022 (UTC)

Не предполагам умисъл или вулгарност, а неосъзнато принизяване на собствения език в името на фонетична вярност, която така или иначе не е напълно постижима. И ако води до абсурдни или комични имена бих я избегнал (когато е възможно). Ако статията е на съответната тема разбира се, че ще има директни думи, това обаче е планета-джудже. Не искам да променя света, но искам да чуя астроном и филолог.--ДиХри (беседа) 19:23, 14 септември 2022 (UTC)

DiHri, личният ми филолог с познания по испански казва че трябва да е с У. И в тази статия и в английската за божеството en:Huya_(mythology) е дадено по IPA като [huˈja] та и аз не виждам проблеми. Сале (беседа) 13:58, 22 септември 2022 (UTC)

(Потребител беседа:Сале) Благодаря, ама не разбрах: с „У“ вместо „Х“, така ли?--ДиХри (беседа) 14:45, 22 септември 2022 (UTC)

DiHri, имам предвид Хуя̀ а не както би могло да се напише Хюя̀. Сале (беседа) 13:26, 23 септември 2022 (UTC)

Може да тагнем Glagoli и Joyradost за мнение.--Rebelheartous (беседа) 19:58, 14 септември 2022 (UTC)

Радост МНОГО рядко минава оттук, дойдох да проверя инфо за изборите и случйно попаднах на това. Вече не споря за имена, за нищо не споря, с някои хора не се излиза на глава, дори когато им предоставиш куп доказателства. Името е испанско, произнася се хууйя, американците го произнасят хююйя. И да, гласната е удължена, и да, има "й" пред я. Аз бих го транскрибирала хуйя, но сами решете.американското произношение --Радостина 22:35, 2 октомври 2022 (UTC)

Номинация за Администратор

Реших да пробвам с своята номинация за администратор в Уикипедия Линк за гласуване !
Поздрави,
Danielbonevm (беседа) 08:37, 2 октомври 2022 (UTC)

Въпрос

Преместено от Уикипедия:Заявки към администраторите. — Luchesar • Б/П 10:45, 2 октомври 2022 (UTC)

Здравейте, Защо се приема за справочна информация статията,която съм направил ( Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2022/23 ) докато статии като тази ( Директни елиминации на Шампионската лига 2021/22 ) не се приемат след като са изглеждащи по един и същи начин и се използва един и същи шаблон

Поздрави,
Danielbonevm (беседа) 20:14, 1 октомври 2022 (UTC)

Карти за изборите и статистически областни карти на България изобщо

Здравейте, около изборите може да се направят карти на България. Ако някой се интересува от темата, преди време бях направил едно приложение, което позволява да се генерират различни статистически карти на България. Изборната карта на България е в менюто "Select Map ". Може да се оцветяват изборни райони, да се добавят кръгови диаграми или мандати. За кръговите диаграми първо трябва да се дефинират партиите в легендата. Ако на някого му трябват карти мога да помогна. Поздрави -- ikonact (беседа) 13:54, 6 октомври 2022 (UTC)

Срок за сливане

Привет! Колко време е редно/правилно да се изчака след предложение за сливане на статии преди извършване на самото сливане? Конкретно ми направи впечатление статията Ускудама, за която има шаблон отпреди година и никакви реакции по предложението (отделно, че няма такава практика за самостоятелни статии за старите имена на селищата, та е доста необичайна тази статия). Elizaiv22 (беседа) 21:07, 6 октомври 2022 (UTC)

Няма конкретно определени срокове. Понякога сливането може да бъде направено веднага, друг път шаблонът за сливане си седи в дублиращите се статии с години, докато някой не се реши да предприеме действието. Ако все пак е повдигнато като въпрос на беседата, но няма някакви възражения, след 14 дни може да се извърши сливането. Колкото до конкретния случай – преценява се дали си заслужава прехвърлянето на липсваща информация към статията за Одрин. След това Ускудама при всички случаи става пренасочваща към Одрин. --Ted Masters (беседа) 22:00, 6 октомври 2022 (UTC)

Ок, мисля, че в конкретния случай няма спор и го прехвърлих; може ли обаче съдействие с Даниела Тодорова, защото там освен шаблон за сливане има и някакво пренасочване и не смея да пипам, за да не изтрия нещо, дето не трябва? Предварително благодаря! Elizaiv22 (беседа) 00:50, 7 октомври 2022 (UTC)

Готово. Махнах ненужния шаблон за сливане. Пренасочката я оставям, макар че не виждам особен смисъл от нея. --Ted Masters (беседа) 01:27, 7 октомври 2022 (UTC)

Йордан Цонев

Здравейте! Дали ще може някой да оправи рождената му дата на 5 октомври? --Svawt95 (беседа) 21:31, 6 октомври 2022 (UTC)

--Ted Masters (беседа) 21:44, 6 октомври 2022 (UTC)

Илон Мъск за войната в Украйна

Позволено ли е да се добавя информация в статията на Илон Мъск за предложенията които направи в Туитър за спиране на войната? Wikiwryter (беседа) 08:27, 6 октомври 2022 (UTC)

Ако е отразено в благонадеждни източници, да, разбира се. От гледна точка У:НГТ ще е важно също да се представят и реакциите към предложението му (включително от Кремъл), отново както са представени от благонадеждните източници.
— Luchesar • Б/П 09:41, 6 октомври 2022 (UTC)

От друга страна, ако се отразява всяка приумица, която ръси из интернет, съществената му дейност ще остане трудна за намиране в статията. --Спас Колев (беседа) 13:15, 6 октомври 2022 (UTC)

Ясно, споменах в статията само услугата Старлинк, която безвъзмездно предоставя на Украйна. --Wikiwryter (беседа) 08:07, 7 октомври 2022 (UTC)

Това, че изискването за идентифициране и подбор на благонадеждни източници и релевантни публикации в тях (които, предвид оценката на източниците, следва да са в най-добрия обществен интерес да информират и в съзвучие с журналистическите стандарти) коства време, подготовка (медийна и информационна грамотност) и усилия, не би трябвало (според мен) да е извинение/оправдание в статиите в Уикипедия да се включва само информация, която е лесно и бързо достъпна, засяга/обхваща единствено непротиворечиви теми и е малко вероятно да даде поводи за дебати и несъгласие. Разбира се, тъй като съдържанието в Уикипедия се създава и редактира от много хора, количествено и качествено приносите няма как да са равномерно разпределени във всяка статия, не е и нужно. Ако си позволявам да го изкажа, е защото смятам, че е много важно да се вникне в коментара на @Luchesar, и не защото бих си позволила да омаловажавам, още по-малко критикувам, приноса Ви, @Wikiwryter; а по-скоро като послание към всеки друг, който има отношение към обсъжданата проблематика конкретно в тази, а и във всяка друга Уикистатия.
~ Pelajanela // беседа 11:19, 8 октомври 2022 (UTC)

Ако нещо е било отразено в „множество нетривиални публикации в благонадеждни източници“, значи е достатъчно значимо за Уикипедия. Важно е да се спазва равнопретегленост, но избирателното отразяване на информация от благонадеждни източници с аргумент „недостатъчна значимост“ отваря пътя за всякакви злоупотреби. По същата логика може (и са правени опити) да се премахва неудобна информация за политици, защото „съществената им дейност ще стане трудна за намиране в статиите им“. Конкретно за Мъск въпросните „приумици“ са част от публичния му образ и би било нарушаване на У:НГТ да ги игнорираме, особено предвид силните публични реакции.
— Luchesar • Б/П 11:00, 8 октомври 2022 (UTC)

Цитиране на източник-файл

Привет! Имам следния казус с един източник - на сайта на Националния филмов център има Регистър на филмите, получили виза за разпространение и показ, който може да се ползва като източник за имената на български на чуждестранни филми (което доста често е казус по тези статии). Въпросният регистър обаче е док файл и се чудя от една страна, как да го цитирам правилно и от друга, има ли начин да го архивирам за след като визата за разпространение изтече. Някакви идеи? Elizaiv22 (беседа) 14:12, 8 октомври 2022 (UTC)

Всъщност визите на една голяма част от продукциите, включени в този регистър са изтекли, но те фигурират в него. Може би този snapshot в Internet Archive, направен с wayback machine, ще върши работа? Бих описала източника като Регистър на филмите, получили виза за разпространение и показ в Единния публичен регистър на Националния филмов център с хипервръзки към регистъра (архива), единния публичен регистър и на НФЦ; плюс датата на посещение (e.g. постен на 2022-10-08). ~ Pelajanela // беседа 14:51, 8 октомври 2022 (UTC)

Перфектно, много благодаря, @Pelajanela! Elizaiv22 (беседа) 14:53, 8 октомври 2022 (UTC)

Прости математически действия

Здравейте! Статията Прости математически действия е неналична на кой да е друг език с това име и в математиката не съществува понятие като „просто дейстие“, поради което предлагам статията да бъде преименувана на Елементарна аритметика. Ваш, 𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧 (беседа) 08:01, 7 октомври 2022 (UTC)

Подкрепям. На беседата всъщност има подобно предложение (Основни аритметични операции) още от 2008 година.
— Luchesar • Б/П 11:32, 8 октомври 2022 (UTC)

Елементарна аритметика не е ли твърде общо понятие? Ако някой търси, според мен е по-вероятно да търси или по името на някоя от операциите, или по предложеното в беседата име "Основни аритметични операции". Elizaiv22 (беседа) 12:30, 8 октомври 2022 (UTC)

Има си статии и за самите операции. --Спас Колев (беседа) 07:53, 9 октомври 2022 (UTC)

Актуализация

Здравейте! Моля да се добави следното актуално инфо в страницата на певицата Рени. Благодаря! ”През есента на 2022г. Рени се завръща ударно с парчето “Газели и хиени”, в което участие взима и Илиян, като за два дни видеото събира рекордните за нея 100 000 гледания.”
87.116.108.27 10:12, 9 октомври 2022 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Допълване на шаблона за текущи съобщения

Привет! Има ли как в Шаблон:Текущи съобщения/Информация да се направи връзка и да излизат идеи за статии извън тези за хора, родени на дадената дата (примерно от тук) и примерно по-важни статии (извън топ 1000, които така или иначе са доста дълги вече), които имат нужда от разширяване или източници? Много от статиите ни са съвсем кратки, за проблема с липсата на източници е ясно, и предполагам подобни идеи биха били добра отправна точка за по-нови редактори къде да допринасят. Поне за мен беше в началото. Elizaiv22 (беседа) 18:12, 9 октомври 2022 (UTC)

Използване на шаблони "номинация" и "награден"

Привет! В таблиците за актьори/филми често се налага да се използват тези два шаблона, но явно трябва да се добави някаква стойност, за да се визуализират като хората, и не се ориентирам каква. Някой знае ли?

Шаблон:Номинация

Шаблон:Награден

Elizaiv22 (беседа) 14:27, 8 октомври 2022 (UTC)

Като тук ли:
Мисията невъзможна: Режим Фантом#Награди (код)?

Том Круз#Награди и номинации (код)

Какво се чупи, всъщност, при визуализацията?

~ Pelajanela // беседа 15:02, 8 октомври 2022 (UTC)

Да, точно, но продължавам да не се ориентирам как се прави. Иначе вместо текст на фон се визуализира кода, ето така:

style="background: #99FF99; color: black; vertical-align: middle; text-align: center; " class="yes table-yes2"|Награден

style="background: #FDD; color: black; vertical-align: middle; text-align: center; " class="no table-no2"|Номинация Elizaiv22 (беседа) 15:15, 8 октомври 2022 (UTC)

Ок, намерих как да го оправя през редактора на кода - трябва да се остави един интервал преди шаблона и тогава се визуализира ок. Ако междувременно Ви хрумне по-добър начин, пишете, че този е малко пипкав. Благодаря за линковете! Elizaiv22 (беседа) 15:18, 8 октомври 2022 (UTC)

Elizaiv22, проблемът е само с визуализацията по време на редактиране. При записване на промените във визуалния редактор шаблонът изглежда нормално. Пример в Special:Permalink/11548732.
— Luchesar • Б/П 14:05, 9 октомври 2022 (UTC)

А, супер, въобще не ми хрумна, че може да има казус само при визуализацията. Мерси, @Iliev! Elizaiv22 (беседа) 14:37, 9 октомври 2022 (UTC)

Прави ги отделно примерно както в Мария Бакалова. Не е нужно всичко да се копира от английската Уикипедия, да не говорим, че техният вариант визуално е по-грозен.--Rebelheartous (беседа) 18:00, 10 октомври 2022 (UTC)

Помощ за шаблон

Привет! Някой разбиращ може ли да ми помогне за оформлението на Шаблон:Разреди покритосеменни? Ползвала съм английския като отправна точка, но по някаква причина част от надписите не се обръщат вертикално и в този си вид е нечетлив. Предварително благодаря! Elizaiv22 (беседа) 14:05, 10 октомври 2022 (UTC)

Готово. При нас липсва шаблонът Transform, затова визуализирането не беше ОК. --Ted Masters (беседа) 14:11, 10 октомври 2022 (UTC)

P.S. Elizaiv22, може да се използва {{Вертикално}}, но при него (понякога) се получава излишно разтегляне на клетките с вертикален текст. --Ted Masters (беседа) 14:20, 10 октомври 2022 (UTC)

Значимост на политици

Привет! Имам въпрос относно множество (ново)създадени статии на депутати - доколкото се ориентирам от Уикипедия:Значимост (хора) на критериите за значимост отговарят политици, вкл. народни представители, за които има множество нетривиални публикации ("Всички тези критерии са на практика само частни случаи на общия първичен критерий за множество нетривиални публикации от независими източници. За човек, който оставя „трайна следа в историята“, историците би трябвало да са писали пространно и обективно в множество исторически книги по тематиката. За политик, който е получил „значително медийно покритие“, журналистите би трябвало да са писали задълбочено и независимо в множество новинарски статии."). Т.е. това означава, че самият факт на влизане в парламента, не е достатъчен за покриване на критерия "значимост", а трябва да е съпътстван с дейност, отразена от различни медии или историци, или греша? Elizaiv22 (беседа) 15:11, 12 октомври 2022 (UTC)

Депутатите се приемат за значими, понеже обикновено са обект на множество публикации и т.н. Винаги обаче, трябва да покриват основните критерии. И последно, но не по важност, значимостта на обект на статия може да се дискутира, независимо от това дали формално покрива или не покрива критериите. Идеята за това да се приемат депутатите за значими е, да не се губи време в дискутиране за тях, ако не е наистина нужно т.е. това е нещо като критерий, по който бързо да се ориентират по-младите редактори, без да задълбават в страниците за значимост и интерпретациите с цел да разберат дали да направят статия за обекта или това е безсмислено, понеже ще бъде бързо изтрита. --Стан (беседа) 15:52, 12 октомври 2022 (UTC)

Да, именно това ми беше мисълта - че все пак трябва да има медийни публикации, за да се приеме, че депутатът е значим. Тук визирам тези, за които няма нищо извън факта на избирането им, а е минало време (примерно са били депутати преди известно време, не току-що избраните). Elizaiv22 (беседа) 16:02, 12 октомври 2022 (UTC)

Според мен всички депутати от българските парламенти би трябвало да имат значимост. Не така стоят нещата обаче за всякакви чужди или европейски депутати. Там критерият трябва да е по-строг.--Rebelheartous (беседа) 18:24, 12 октомври 2022 (UTC)

Elizaiv22 повдига доста интересен въпрос. НС е висшият управляващ орган в България и затова първосигналната ми реакция е, че всеки депутат е енциклопедично значим. От друга страна обаче особено през последните двайсетина години имаме многобройни „калинки“ между депутатите, които нямат никакви изяви нито извън, нито вътре в НС. Не се изказват от трибуната, не участват в комисии, не внасят законопроекти. Просто гласуват ако и това въобще правят. Съответно за такива трудно могат да се намерят благонадеждни цитируеми източници. Та съвсем резонен е въпросът дали такива депутати имат „автоматична“ значимост. Винаги съм казвал, че основните критерии имат приоритет пред частните. Освен това и има и правило че значимостта не се унаследява. Участието в значима организация, фирма, партия, каквато и да е група хора и т.н. категорично не води до значимост на отделните участници също както децата на значима личност не са автоматично значими. Та в тази връзка според мен трябва да прилагаме същите критерии и към депутатите. Ако не са обект на множество публикации нямат място тук. Специално за Rebelheartous, да това е същият ми аргумент както за футболистите които само ритат топката за известни отбори без да са отразени в никакви независими, нетривиални източници. т.6 delenda est -- Сале (беседа) 07:35, 13 октомври 2022 (UTC)

P.S. Може би най-добрият пример са депутатите в народните събрания по времето на социализЪма. Тези които винаги гласуваха „за“ а председателят дори не поглеждаше в залата когато казваше „За - еди колко си. Против няма. Въздържали се няма.“ Да вземем кое да е от тези НС например Списък на народните представители от Девето народно събрание. Както се вижда само за някои от тези депутати има статии, но далеч не за всички. На въпроса трябва ли да има отделна статия за всеки от тях според мен отговорът е категорично не. Сале (беседа) 07:42, 13 октомври 2022 (UTC)

Струва ми се, че отговорът не е толкова еднозначен, дори към въпроса да се подходи много принципно, и изисква както задълбочено обмисляне от всеки, който изрази мнение/вземе отношение по него, така и много по-широко участие. В този смисъл, с долния коментар на този етап не заявявам окончателна позиция по дихотомната скала „самият факт на влизане в парламента НЕ Е достатъчен за покриване на критерия значимост“ срещу „самият факт на влизане в парламента Е достатъчен за покриване на критерия значимост“. Като имам за цел/надявам се да допринеса за развитието и обхвата на дискусията и за плурализма на изказаните мнения (в същинския, не в изкривения напоследък смисъл на понятието плурализъм), си позволявам да изкажа на глас следните съображения:

По скромното ми мнение (в процес на формиране и по-добро артикулиране):

• XLVIII народно събрание#Вижте също - статията Списък на народните представители от Четиридесет и осмото народно събрание трябва да бъде създадена и имената на всички народни избраници да бъдат вписани (копирани от решението на ЦИК)
• добре е да се премислят евентуалните негативи (в т.ч. погрешни интерпретации) от наличието на статии за едни и отсъствието на статии за други депутати, защото това може да се тълкува като:
  • Уикипедия определя кои народни представители са значими и кои - не; тук обаче не става дума за футболната индустрия, фенщината и бизнеса на футболните клубове, а за представителите на българските граждани в народното събрание. Многото публикации за даден народен представител, особено в началото на мандата му, не са гаранция за значимост. Очаквано, новоизбрани лица няма да са получили същото медийно отразяване и внимание (въпреки че е възможно да са - в малки регионални издания, телевизии, радиа), като това, което имат преизбраните, какво да говорим за тези, които са заемали правителствени постове
  • Оценяването на народните представители при толкова много фактори, които да бъдат взети предвид, и категоризирането им като достатъчно значими и недостатъчно значими носи риска да оказва влияние на нагласите и представите на хората - този/тази няма статия, той/тя е никой/я, не ни интересува кой/я е и какво прави; този има статия, той е значим, това, което прави, е значимо
  • А ако статиите за тези, които са определени за достатъчно значими и фигурират в Уикипедия, не са (написани) еднакво балансирани и безпристрастни? Това са много хора на една и съща позиция (240 души) - как се гарантират неутралността, енциклопедичността, равнопретеглеността между фактите, включени/споменати в дадена статия, и тези, които остават пропуснати? Ако за някого има 10 публикации във връзка с изказване или действие, а за другиго има две публикации, включително защото медиите отразяват в различна степен и по различен начин думите и делата на политиците (по известни нам причини), означава ли това, че първият е непременно по-значим от втория? Достатъчно е да се спомене, че определен представител на политическа партия, която влезе с двукратно увеличение на мандатите в този парламент, е получил непропорционално много, най-много, ефирно време. И изрекъл най-много неопровергани в реално време лъжи.

За да има равнопоставеност и да се гарантира спазването на принципа за значимост, трябва да има отлична координация между група хора, работещи по проект Народни представители от Четиридесет и осмото народно събрание, които да мониторират дневния ред и публикациите в медиите (в т.ч. електронни и регионални) и да имат сложната задача да претеглят отново и отново значимостта на участниците в това НС, така че да добавят статии за тези, които са станали по-значими, отколкото са били в началото, да актуализират постоянно вече съществуващите статии и т.н. Добре е да се помисли доколко реалистично е да се очаква качественото и своевременно изпълнение на такава задача.

Поглеждам към страницата на френски на представителите на Националното събрания на Франция. Всеки от тях – 577 души – има статия

САЩ, Долна камара – по същия начин

Сравнението с НС от преди 89-та за мен, донякъде, е като да се сравняват портокали с праскови. И поради напълно различния социо, политически и културен контекст, и поради факта, че в онези години в България нямаше търговски и частни медии (за интернет е ясно; за Уикипедия - също), а дори в последствие, с всяко следващо десетилетие и НС, броят им неизменно нараства; добавяме онлайн изданията, отчитаме медийната конвергенция, фактът, че голяма част от потребителите на Уикипедия не са били родени по времето, когато преброяването на гласовете не ставаше с електронно отчитане на депутатски карти и т.н. Обстоятелствата, факторите, ролята на избирателите, възможностите за (дез)информиране и участие на гражданите са несъпоставими. ~ Pelajanela // беседа 09:51, 13 октомври 2022 (UTC)

Членовете на законодателните камари са приемани за абсолютно автоматично прескачащи прага на значимост във всичките ми познати проекти, включително английската ни версия, поради простата причина, че са реални управници на съответните държави. Да не се излагаме - помнете, че имаме безумния критерий албум за музикант и безумните критерии професионална група (а и б) за футболисти. -- Мико (беседа) 12:48, 13 октомври 2022 (UTC)

+1. Изказаните от Pelajanela по-горе съображения също ми се струват доста разумни.
— Luchesar • Б/П 19:48, 13 октомври 2022 (UTC)

Апострофи в имената

Привет отново! Знам, че сигурно вече досаждам, но пак имам принципен въпрос - преди време като преведох статията за Лупита Нионг'о заглавието ѝ беше променено да не включва апострофа. Тъй като не бяха посочени аргументи за това, предположих, че може би имаме някакво правило против апострофите. Впоследствие обаче съм попадала на множество статии (основно за французи, но и на африканци, например Фату Н'Диай), които си имат апострофи в заглавието. Та в тоя ред на мисли имам въпрос и предложения:

1. Имаме ли правило за транскрибиране на (африкански) имена, съдържащи апострофи?
2. В случай, че има правило или достигнем до такова, може ли да го запишем някъде в У:СТИЛ?
3. Може ли (да въведем като добра практика) когато се преименуват статии да се посочва основание за това (правило или трайна практика), защото е супер объркващо за нов редактор да няма една дума аргумент какво не му е наред със заглавието?

Благодаря ви на всички за търпението! Elizaiv22 (беседа) 22:30, 14 октомври 2022 (UTC)

В Официалния правописен речник на българския език е записано следното:

• Употреба на малки и главни букви

38.4. (стр. 41)

Главните букви в чужди собствени имена с апостроф се пишат съгласно правописа в изходния език.

Д'Ангулем, Жана д'Арк, Д'Анунцио, О'Грейди, О'Хара

[Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език, т. 32.1. (стр. 35), съгласно която:

Главните букви се предават според оригиналната форма на името с изключение на преведените и частично преведените собствени имена, както и на случаите, посочени в т. 32.3. и 32.4.*:

Булон сюр Мер - Boulogne-sиr-Mer, Жана д'Арк - Jеаnnе d'Arc, Лаго ди Комо - Lago di Соmо, О'Лиъри - О 'Leary, Рио Бланко - Rio Вlаnсо, Санта Пела- Santa Реlа, Фернан Нунес

- Fernán Nitfiez;

в 32.3. и 32.4. (стр. 36), съответно, е указано, че

32.3.

С главна буква се пишат членни форми и служебни думи, когато стават първа част от чуждото собствено име.

Бин Ладен (но: Осама бин Ладен), Ван Гог (но: Винсент ван Гог), Дьо Гол (но: Шарл дьо Гол), Фон Майенбург (но: Мариус фон Майенбург)

32.4.

С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които започват с Мак.

Макдугъл, Маклийн, Макнамара]

• Относно непунктуационния знак апостроф, който е сред въведените в българската графична система знаци и елементи от други графични системи:

Апостроф [ '] (стр. 13)

116.

Апострофът се използва в следните случаи:

116.1.

При предаване на изговор за означаване на изпусната буква или сричка.

т'ва (това), наш'те (нашите), го'син (господин)

116.2.

При мерена реч предвид метриката.

нек' (вм. нека)

116.3.

При съкратено изписване на години.

Бьлгария заслужи втора квота за Лондон '12.

БНТ '99, Мондиал '06

116.4.

При думи и собствени имена от чужди езици, които съдържат апостроф в съответния език.

шарже д'афер, Д'Аламбер, О'Конър, Кот д'Ивоар

+2 - за поставените от теб, @Elizaiv22, два въпроса в предложения 2 и 3:

„	В случай, че има правило или достигнем до такова, може ли да го запишем някъде в У:СТИЛ? Може ли (да въведем като добра практика) когато се преименуват статии да се посочва основание за това (правило или трайна практика), защото е супер объркващо за нов редактор да няма една дума аргумент какво не му е наред със заглавието?	“
Elizaiv22 22:30, 14 октомври 2022 (UTC)

~ Pelajanela // беседа 06:03, 15 октомври 2022 (UTC)

Elizaiv22, Pelajanela, според мен действайте смело по модела, който създадохме с Уикипедия:Решения. След като сте поставили въпроса на обсъждане, в някакъв момент формулирайте конкретно предложение за промени в помощните ни страници или правила, което да бъде основа за възможен консенсус. Ако действително изглежда предложението да се приема с консенсус от редакторите, след като изчакате достатъчно време за мнения, добавяйте решението в У:РШ и в съответните други страници. Ако има изказани несъгласия или предложения за промени, преработете предложението си и го предложете отново на обсъждане (нарочно не пиша гласуване, защото решенията по У:РШ са повече оперативни, сравнени с по-скоро стратегическите Уикипедия:Решения за политиката, които изискват формални гласувания по строго определена процедура). Понякога може да има нужда от няколко такива стъпки (или, както обичаме да казваме в компютърните дела -- итерации) на променени предложения и обсъждане. Целта е в окончателното решение да се интегрират всички разумни бележки, направени от редакторите.
— Luchesar • Б/П 11:30, 15 октомври 2022 (UTC)

Пропуснала съм, че има такъв процес, ще го повдигна там като тема значи :)! Благодаря, @Iliev! Elizaiv22 (беседа) 14:51, 15 октомври 2022 (UTC)

Elizaiv22, всъщност тук, на Разговори си е мястото за целия процес, а на У:РШ само се записват вече постигнатите консенсуси. Когато формулирах концепцията за тоя механизъм, идеята ми беше да имаме максимално опростена и ефективна процедура, без излишни бюрократични сложности, с която да „кодифицираме“ постигнати консенсуси по текущата си работа. Пример за такава процедура бяха обсъжданията за редните числителни (освен за народните събрания, също и за други случаи, към които има връзки в началото на обсъждането), или пък дискусията за прозвищата в биографични статии. Накратко, важното е просто да формулирате тук, на Разговори, някакво конкретно предложение, което евентуално да бъде прието. Записването на У:РШ е по-скоро полезна формалност, за да се помни, че има такъв консенсус и как точно е бил постигнат. Между другото, като подканите редакторите да вземат отношение към предложението, добре е да пуснете и връзка в Шаблон:Текущи съобщения/Информация, както например в Special:Diff/11401045.
— Luchesar • Б/П 21:06, 15 октомври 2022 (UTC)

Прегледах медийните публикации конкретно за Лупита Нионг'о, допускайки, че това „изяждане“ на апострофа в статията в Уикипедия на български отразява начина, по който фамилното ѝ име е наложено от медиите. Колебая се в случая дали може да се говори за наложеност предвид това, че точно това име се среща изключително в медийни източници, и то такива, които отразяват теми от развлекателната индустрия (в една част от които може изобщо да няма коректор в редакционните колективи). Отчасти, случаят е такъв. Още повече обаче е показателен за липсата на редакционни стандарти и на спазването им в българските медии: търсене по Лупита в Нова и в bTV - три вида изписване на едно и също име в едно и също издание: с и без апостроф и с „ьо“. Така че и това е въпрос, по който да се помисли и да бъде обсъден – как се процедира в случаите, когато е налице неспазване на правилото при изписване на дадено име, което съдържа апостроф, но не инцидентно, а в повечето или всички медийни източници на български език.

Може би е възможна и хипотеза, при която дадена личност променя изписването на името си, което може да включва изпадане на апостроф – не твърдя, че има такива случаи, не знам за такива, но в по-общ план има примери за промени в изписване, включително от страна на азиатски актьори, като препратка към другата тема, която обсъждаме.

Преглеждам и наличните към днешна дата статии за Лупита Нионг'о в WP на други езици – прави впечатление, че само на езиците, използващи кирилица, апострофът е отпаднал.

Тук отварям една скоба, за да цитирам правило, записано в инструкциите за набор на текст в Междуинституционалното ръководството за изготвяне на публикациите

В текстове или анотации на чужд език, в които присъства апостроф, да се използва типографски правилният вариант на апострофа (’ или ’ в зависимост от шрифтовото семейство*), който се получава чрез клавишната комбинация Alt 0146, а не клавишът за '.

* в случая Verdana и Times

Ако приемем, че тук сега работим все още върху основните параметри за предложението, което тепърва ще формулираме (за промени в помощните страници и включване на правила, отнасящи се до употребата на апостроф във всички възможни случаи, или дори само в имена, но не само на хора), може би си заслужава да се обмисли включването в него на правилата за транскрипция и правопис на географски имена на български език.

С Чл. 12.(3) от Наредба № 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език се установява в разпоредба следното:

Апострофът в чуждите географски имена се запазва при транскрипцията им на български, когато замества изпусната гласна в служебна дума.

а съгласно Чл. 35. Правописът на сложните и съставните италиански географски имена, на служебните думи в средисловие и използуването на апостроф са в съответствие с чл.чл.12 и 13 (Montalto - Монталто, Col di Lana - Кол ди Лана, Sant'Agata - Сант'Агата, Montopoli in Val d'Arno - Монтополи ин Вал д'Арно).

(може би се подразбира, но все пак: Чл. 61. (3) При предаването на притежателния падеж апостроф не се пише на български (Peter's River - Питърс Ривър)).

~ Pelajanela // беседа 07:13, 16 октомври 2022 (UTC)

Надкатегории

Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: Ариана Гранде, Васил Левски. Rebelheartous (беседа) 16:08, 23 юли 2022 (UTC)

Правилото е разписано в У:КАТ - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- Алиса Селезньова (беседа) 16:17, 23 юли 2022 (UTC)

Борислав, тази добавка обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--Rebelheartous (беседа) 16:53, 23 юли 2022 (UTC)

Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „Ариана Гранде“ не би трябвало да е част от Категория:Ариана Гранде. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена Категория:Ариана Гранде.

Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — Борислав 20:39, 24 юли 2022 (UTC)

Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--Rebelheartous (беседа) 21:37, 24 юли 2022 (UTC)

А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- Алиса Селезньова (беседа) 17:49, 25 юли 2022 (UTC)

Да отбележа, че по критериите на en:WP:OCEPON Категория:Ариана Гранде изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --Спас Колев (беседа) 19:47, 25 юли 2022 (UTC)

Нямам нищо против да се изтрие.-- Алиса Селезньова (беседа) 19:51, 25 юли 2022 (UTC)

Ако трябва да го гласуваме това en:WP:OCEPON. Звучи много логично точно за такъв пример като с Категория:Ариана Гранде. И аз съм за изтриване на такива категории. -- Сале (беседа) 20:02, 25 юли 2022 (UTC)

Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. Carbonaro. (беседа) 21:00, 25 юли 2022 (UTC)

Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в У:КАТ и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--Rebelheartous (беседа) 10:10, 26 юли 2022 (UTC)

В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- Алиса Селезньова (беседа) 10:44, 26 юли 2022 (UTC)

И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --Стан (беседа) 12:28, 26 юли 2022 (UTC)

Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- Мико (беседа) 13:33, 26 юли 2022 (UTC)

Връщам тази нишка за доизясняване. Мина доста време. Нямаме нови мнения. Предните обаче бяха разнопосочни, така че не е ли по-добре да гласуваме? Все пак, както уточних, промяната е била извършена без допитване до общността. StanProg, как да процедираме? Rebelheartous (беседа) 12:20, 30 септември 2022 (UTC)

Ами не, гласува се, за да се промени правило, а не за да се запази. Изобщо никакво уточнение не видях, че нещо е било правено без допитване. Правилото е в сила с години и може да се промени с гласуване, както си е редът.-- Алиса Селезньова (беседа) 11:10, 2 октомври 2022 (UTC)

Не по темата, но да напомня, че когато се вадят неща от архива, добрата практика е да бъдат изтривани оттам, за да не остават няколко различни копия на един и същ разговор. Като минимум, това може да затрудни търсенето в архивите.
— Luchesar • Б/П 11:06, 2 октомври 2022 (UTC)

Какво става, ще гласуваме ли този абзац? И всъщност защо трябва да гласуваме нещо, което е добавено без гласуване и без консенсус? Лъчо, ти как виждаш нещата?--Rebelheartous (беседа) 17:56, 10 октомври 2022 (UTC)

Според мен въпросът не е съвсем прост и аз лично имам нужда от повече време (а и спокойствие), за да го обмисля и да систематизирам мнението си. Може би през уикенда.
— Luchesar • Б/П 19:42, 13 октомври 2022 (UTC)

Защо да не е обсъдено? На разговори и на беседата са обсъдени спорните точки в правилото. Аз нямам против да се обсъжда промяна и да се гласува, но да се гласува запазване на съществуващо правило е логическа грешка.-- Алиса Селезньова (беседа) 16:52, 14 октомври 2022 (UTC)

Понеже виждам, че Кет е редактирала значимостта за компании, но без някъде да е било дискутирано това, искам да попитам аз ли съм единственият балама, който се занимава да търси консенсус за добавянето и премахването на уточнения за правилата или всеки може да го прави? Защото аз можех хиляди пъти досега да отредактирам това правило и без да пиша на Разговори.--Rebelheartous (беседа) 18:19, 12 октомври 2022 (UTC)

Ket е отделила бележките чрез референтно групиране (изглед на страницата преди и след редакциите на Кет) – това са козметични промени, не въвеждане на нови правила и дефиниции, които не са били обсъждани. Ако поне малко си правеше труда да поглеждаш, преди така разпалено да се хвърляш насам-натам, [...] --Ted Masters (беседа) 20:48, 12 октомври 2022 (UTC)

А въвеждането на правилото за категории е било обсъждано къде?--Rebelheartous (беседа) 07:03, 13 октомври 2022 (UTC)

Голяма част от правилата още от зората на бгУики са заимствани/внесени от енУики. Все пак в началото българската уикиобщност е била сравнително малка и без особен опит. Впоследствие тези внесени правила са се оказали ефективни/работещи, а с времето са добили устойчивост и при нас – т.к. са се наложили. Да, място за подобрения винаги има. Може нещо да се обсъди, ако вече е станало неработещо или непрактично. Нищо не е издялано в камък. Не знам дали аз трябва да го обяснявам на човек, който има претенциите, че е стар редактор, врял и кипял в уики – визирам теб. Май няма да е лошо да хвърлиш един поглед на У:НЛН, ако си го позабравил – констатирането на факт не е лична нападка. Дори и да беше лична нападка към теб, нямаш право сам да я премахваш, най-малкото. --Ted Masters (беседа) 12:29, 13 октомври 2022 (UTC)

На разговори и на беседата са обсъждани спорните моменти от правилото. За пореден път - разбирам, че може да не се харесва/разбира правилото от някого (преди няколко години един потребител от руската У дойде да ни предложи да ползваме надкатегории и общността не го прие), но то съществува и действа с години. За да се промени, разбира се, може да се обсъди и гласува някаква промяна. Да се инсинуира, че правилото не съществува, защото някой не може да намери гласуване (и обсъждане, и гласуване има за спорните точки от правилото), е логическа грешка пар екселанс - гласува се промяна на правило, а не запазване на съществуващо. Тед е напълно прав, че в началото много от правилата са привнесени - така е и с промяната в критериите за избраните статии, но днес не ги прегласуваме да си останат избрани, а ги гласуваме да се свалят от избрани.-- Алиса Селезньова (беседа) 16:52, 14 октомври 2022 (UTC)

Използвайте го. Просто трябва да се добави, че то е „по желание“ и да не се преследват потребители. Защото тези категории са нужни и липсата им увеличава кликовете, докато се стигне до нужната категория. Мисля, че няма друга Уикипедия, в която такова правило да важи.--Rebelheartous (беседа) 20:35, 15 октомври 2022 (UTC)

Но то не е пожелание - правилото е в сила с години. В ен У също пише изрично, че не се поставят надкатегории. Правилото може да се подобри, разбира се, ако има конкретни предложения, които да се обсъдят.-- Алиса Селезньова (беседа) 12:02, 17 октомври 2022 (UTC)

Огорчение от общността

Длъжен съм да споделя това чувство предизвикано от някои представители на дружбата, милеещи още едно българско име да бъде заличено от енциклопедията, поради някакъв измислен h-индекс (не става дума за световни класации в разни турнири). Моля да бъдат урегулирани принципите за значимост на личностите, така че един научен теренен (не кабинетен) работник, еколог с 69 публикации да има тежест сред океана от футболисти (или поне колкото тях) в бг. Уики. Вж. Теодора Теофилова. Luxferuer (беседа) 11:00, 16 октомври 2022 (UTC) 20 самостоятелни и 49 в съавторство. --Luxferuer (беседа) 18:32, 16 октомври 2022 (UTC)

Съгласен съм и аз, че има необходимост от благоразумно преустройство на критериите за значимост. Carbonaro. (беседа) 15:11, 16 октомври 2022 (UTC)

Не забравяйте, че има предложение Уикипедия:Значимост по академичен признак. Засега сме го поставили на пауза поради други приоритети, но може в някакъв момент отново да го обсъдим и може би приемем.
— Luchesar • Б/П 09:11, 17 октомври 2022 (UTC)

h-index В този раздел се описват постигнатите от общността консенсуси какъв конкретен h-индекс е „значително над средния“ в различни научни области. Към настоящия момент все още няма достигнат такъв консенсус между редакторите в Уикипедия за нито една научна област. Теодора Теофилова номинирана за изтриване по параграф, по който дори не постигнат консенсус, но иначе колегите с гумата за триене се уповават на него. Luxferuer (беседа) 09:47, 17 октомври 2022 (UTC)

Luxferuer: Въпросният научен теренен работник е на изключително ниско ниво. Принципите са урегулирани тук: Уикипедия:Значимост (хора). Това, което може да се направи е да се обсъдят и утвърдят критериите за значимост на научни работници, футболисти, озвучаващи актьори и т.н. Вие също сте част от тази общност и можете да отворите такава дискусия. Опишете проблема и дайте аргументирано предложение за неговото решение. Това е начинът да има развитие в тази посока. Ако всеки от общността просто моли да бъдат урегулирани принципите за конкретни групи хора, кой ще свърши тази работа? --Стан (беседа) 09:45, 17 октомври 2022 (UTC)

Премахване на лични нападки

Обръщам внимание, че има прието правило още от 2005 година, което гласи „Премахването на лична нападка от реплика не може да се прави от уикипедианеца, към когото тя е насочена. Ако се чувства нападнат, този уикипедианец може да помоли за преценка и съдействие някой друг, който да отстрани личната нападка.“ Същото е записано в У:НЛН. Ако се чувствате обект на лични нападки, моля пишете тук или на У:ЗА за помощ.
— Luchesar • Б/П 10:39, 17 октомври 2022 (UTC)

"т.е. предаването на имената според това как се произнасят е само един, при това доста общ метод, който обикновено се използва като краен вариант или при некомпетентност на преводача."

Сигнализирам, че с горното се чувствам обект на лични нападки. Най-добронамерено реших да се включа в дискусията като специалист, за да се изясни конкретен въпрос. Все пак това не е научен диспут по темата. Marciapella (беседа) 12:31, 17 октомври 2022 (UTC)

Marciapella, малко прекалено е да виждате лична нападка в горното особено като се има предвид „ ... или при некомпетентност “
Сале (беседа) 13:12, 17 октомври 2022 (UTC)

За мен не е прекалено. Убедила съм се, че в България доста хора смятат, че разбират от превод, само защото владеят чужд език, а едното не произтича автоматично от другото. Темата на разговора не е определяне на критерии за оценка на превоческия труд, нито всестранно изясняване на всички фактори, които се взимат предвид при предаването на чужди имена на бългаски език. Затова цялото по-долно твърдение на мен ми звучи прекалено генерализиращо и не в духа на добрия тон на една сериозна дискусия:

"т.е. предаването на имената според това как се произнасят е само един, при това доста общ метод, който обикновено се използва като краен вариант или при некомпетентност на преводача Ако бяха само по произношение, институтът за български език нямаше да има десетки хиляди страници трудове по този въпрос."

Като преводач от повече от двайсет години виждам лична нападка и ще ви помоля да изтриете пасажа, който съм цитирала по-горе в кавички. Marciapella (беседа) 14:40, 17 октомври 2022 (UTC)

Marciapella, странното е че сме на едно мнение с Вас. Дори го бях написал почти със същите думи това дето доста хора в България смятат, че ги бива за преводачи само защото поназнайват чужд език а нямат елементарна езикова култура на български и за капак очевидно не се стараят да отворят какъвто и да е речник а най-лошото е и че им плащат затова, но го махнах за да не го приемете като лична нападка от моя страна. А това са думи които съм повтарял многократно през последните петнайсетина години и досега никой не се е засягал от тях. Достатъчно е кое да се изгледат едно-две предавания по кой да е документален канали по телевизията от рода на National Geographic където непрекъснато се срещат напълно безумни преводи за разлика от печатното издание на български. И точно затова не разбирам защо приемате като лична нападка това твърдение. Доколкото схващам думичката „преводач“ в него се отнася за „този който превежда“ а не непременно за квалифициран преводач. Тук в Уикипедия този проблем е доста тежък защото от една страна всеки има право да редактира независимо от образованието и квалификацията си а от друга от вече доста години фондацията чрез софтуера силно улесни и дори насърчава машинния превод. В резултат многократно се налага да спорим допустимо ли е или не да се превежда както дойде и да се оставя суров машинен превод като неведнъж съм получавал упреци, че се заяждам само защото държа да се използват правилните термини на български. А няма как да не се вбеся например от превод от английски в който се споменава, че нещо е „изработено от тунгстен“ от някой със самочувствието за което и Вие говорите и за каквито „преводачи“ се отнася цитираното. То между другото не е мое и затова нямам право да го изтривам. Сале (беседа) 16:08, 17 октомври 2022 (UTC)

Не по нишката на този разговор, но по оригиналната тема на раздела, и за да не остане недоразумение: всеки има право да премахва лични нападки срещу другиго, обичайно ограждайки ги с {{нлн}}, стига да е убеден, че са такива. И всеки (отново без засегнатия, а също и – в този случай – без автора на думите) би могъл да върне репликите, ако пък не смята, че са лични нападки. Не е задължително например това да се прави от администратори. Затова, както и във всичко, което правим в Уикипедия, е важно човек да е убеден, че направеното ще бъде прието с консенсус. Иначе, в конкретния случай Спас вече е заличил думите.
— Luchesar • Б/П 16:42, 17 октомври 2022 (UTC)

Това е някаква лудост според мен - къде е личността в “понякога поради некомпетентност се прибягва до тази мярка от преводачите”? Много преводачи са изключително некомпетентни и да се скрие бележката е странна цензура. Видимо беше лека критика към гилдията. Редовно се оплакваме от некомпетентни журналисти - и това ли не може? Отделно никога не съм го разбирала това, че лична нападка не може да се скрие от засегнатия, при положение, че в текста изрично пише, че обидата е субективна и че консенсус по въпроса кое е обидно се намира трудно - може би в духа да не цензурираме другите ако не ни харесва какво ни казват, а не просто как ни го казват и препоръчват намеса от трето лице, това е единственото което ми хрумва.-- Алиса Селезньова (беседа) 17:20, 17 октомври 2022 (UTC)

Не знам дали е полезно да дълбаем тоя случай. Повече презумпция за добронамереност според мен би избегнала много такива обяснения. Все пак, две стотинки и половина и от мен.

Мога да видя наистина известна недипломатичност или дори нетактичност „в контекста на предишната реплика“, както Спас много правилно е уточнил, защото единствено в този контекст струва ми се може да се търси някаква нетактичност. И определено мога да разбера как човек би могъл да се почувства обиден от нея. Вероятно аз не бих се засегнал, но това не означава, че е неоснователно друг да се засегне. Трудно е да се поставим на чуждо място. И никому не е приятно да бъде от засегнатата страна. Но все пак също мисля, че е важно да проявяваме снизходителност. „Прощавай, за да ти бъде простено.“

Относно У:НЛН, правилото е просто: в спорове между редактори трябва да се избягват логически грешки или манипулации от типа на ад хоминем аргументи. Границата според мен дори не е толкова трудна за очертаване, макар определено да има и известна „сива зона“. За мен е най-важно човек да не търси целенасочено, преднамерено да уязвява своите опоненти, да ги подлага на психически тормоз или да се опитва да ги дискредитира като личности, вместо да оборва аргументите им. И особено важно за мен е да има искрено желание и добросъвестно старание да се подобри комуникацията. Като цяло, мисля, че е допустимо да казваме неща, които могат да обидят други редактори, но само когато премълчаването им би навредило на работата ни да създаваме енциклопедия. Иначе казано, лопатите трябва да бъдат наричани лопати, но само когато е нужно, и само до тая степен, до която е нужно. Конкретен пример: допустимо е да се коментира, че дадена медия не е благонадеждна, защото журналистите в нея не са добри професионалисти (но най-добре е също да се обясни по какъв начин тези журналисти се показват като недобри професионалисти, а не просто да се хвърли твърдението), дори ако в разговора като редактор участва и журналист от тази медия. Но не е допустимо някой колега, работещ като журналист, да бъде оборван с „аргументи“ от типа „знаем ви какви сте журналистите“.

Относно кой може да премахва лични нападки, според мен правилото си е съвсем разумно и нужно. Точно в това е балансът между личния интерес на редакторите и общия интерес на енциклопедията. Ако оставим всеки да премахва каквото реши, че е обидно за него, рискуваме накрая по беседите никой да не може да напише нещо, защото ще рискува опонентите му да го изтрият като „обидно“. Има риск, действително, реални обиди да останат неразбрани от останалите редактори и хора дори да си тръгнат огорчени от Уикипедия, но в крайна сметка трябва да търсим някакъв баланс.
— Luchesar • Б/П 18:42, 17 октомври 2022 (UTC)

СФИН

По отношение на списъка Уикипедия:Патрульори/СФИН къде може да се дискутира, тъй като виждам, че беседата на статията е скрита и се вижда само предишната дискусия, която беше на Разговори? Rebelheartous (беседа) 20:04, 19 октомври 2022 (UTC)

Както пише в У:ФИН, „[о]бсъжданията и !⁠гласуванията по конкретни предложения се извършват на страницата Уикипедия:Разговори“. Същото пише и в самия У:СФИН и беседата му.
— Luchesar • Б/П 20:32, 19 октомври 2022 (UTC)

Изписване на десетилетията

Здравейте, колеги. Във връзка с честото изписване на десетилетията по английски маниер, напр. 1930-те години вместо 30-те години на XX век, преди време бях отбелязала, че е неправилно. Сега, тъй като забелязах, че вече дори започва триене на правилната форма и заменяне с неправилната, реших, че е крайно време за писмено запитване към Института по български език. Отговорът:

На български периодът се означава по този начин: 30-те години на XX век.
Членуваното числително име 1930-те се употребява за точен брой, например 1930-те студенти, които са записани в първи курс (не означава период).

--Randona.bg (беседа) 17:07, 14 октомври 2022 (UTC)

Благодаря за предприетата стъпка – консултиране на този въпрос със СЕСК, @Randona.bg

Дали това правило да не бъде включено в съответната подтема в У:СТИЛ?

(започвайки отзад напред запълването на все още празния раздел Дати и часове)

~ Pelajanela // беседа 17:21, 14 октомври 2022 (UTC)

Според мен – да. Благодаря за идеята. Ако няма възражения, би ли го направила? --Randona.bg (беседа) 17:45, 14 октомври 2022 (UTC)

Да - абсурдно е. Какво правим си тия неща 1930-те и с категориите? -- Мико (беседа) 17:28, 14 октомври 2022 (UTC)

В такъв случай, ако правилно се ориентирам, от отговора на ИБЕ по този казус (и вземайки предвид, че във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института, из въведението на У:СТИЛ) произтичат два въпроса:

1. Необходимо ли е обсъждане/гласуване за включване на това правило в У:СТИЛ?

– който е пряко свързан с

2. Как да се процедира със статиите и категориите за десетилетия, като бих предположила, че заимстването и използването на английската конструкция е навлязло именно заради категориите – като алтернатива на многословното (но правилно!) 30-те години на XX век (евентуално Тридесетте години на XX век, за да не започва фразата с число, изписано с цифри, вместо с думи)

~ Pelajanela // беседа 19:03, 14 октомври 2022 (UTC)

В тези категории влизат само други категории, така че дължината на имената им не е проблем. --Спас Колев (беседа) 08:43, 15 октомври 2022 (UTC)

Спасе, може ли да се пусне бот да се поправи в съответствие с Института по български език?-- Алиса Селезньова (беседа) 13:02, 20 октомври 2022 (UTC)

От много време не съм се занимавал с ботове и надали скоро ще намеря време. По-скоро трябва да се отбележи на Уикипедия:Бот/Задачи. --Спас Колев (беседа) 14:01, 20 октомври 2022 (UTC)

Липса на визуализация на 48 НС

Имам проблем с визуализацията на депутат от 48 НС. Нещо не се показва в биоинфо шаблона след добавяне. Някакви идеи как да се оправи? Пример Александър Симидчиев. Ilikeliljon (беседа) 11:05, 20 октомври 2022 (UTC)

Special:Diff/11559198. Може би трябва да се добавят предварително и бъдещите НС, но не го направих засега.
— Luchesar • Б/П 11:15, 20 октомври 2022 (UTC)

Може и шаблонът да се преправи - с неименувани параметри (сега е малко тромав в статиите) и малко Lua, така че да работи с неограничен обхват. --Спас Колев (беседа) 11:33, 20 октомври 2022 (UTC)

Звучи добре, наистина!
— Luchesar • Б/П 12:48, 20 октомври 2022 (UTC)

Густав/Гюстав Васа/Ваза

Преместено на Беседа:Густав I (Швеция). --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:02, 22 октомври 2022 (UTC)

Месец на Азия

Наближава месецът на Азия и се чудех дали някой би искал да го организира? Аз мога да се пробвам, но няма да откажа другарче, защото нямам представа как се прави. Също така много ми се искаше някак да го посветим на Спасимир, защото напоследък все той го организираше, но не знам дали би било удачно и как да го направим? Идеи? Помощ?-- Алиса Селезньова (беседа) 13:06, 20 октомври 2022 (UTC)

Страхотна идея и адмирации за доброволчеството! Не съм сигурен, че бих могъл да помагам особено силно, но като начало поне създадох Уикипедия:Месец на Азия 2022 и свързаните от него неща, а също може да опитам да помогна с конфигурирането на https://fountain.toolforge.org/editathons/ (не съм го направил, тъй като ще има нужда да се обсъдят разни настройки). Естествено, ще пусна и уведомления в Дискорд сървъра и Телеграм групата.

Относно посвещението, освен „Посланик за Азия“ за най-много статии, може би може да даваме и почетна награда на името на Спасимир, например за най-качествени статии или пък за най-добре представил се нов участник.
— Luchesar • Б/П 21:12, 20 октомври 2022 (UTC)

Много искам да имаме месец на Азия, така че съм на линия да помагам с каквото кажете, @Алиса Селезньова. Elizaiv22 (беседа) 21:29, 20 октомври 2022 (UTC)

Супер, нямам представа от къде се започва, но виждам, че началото е добре поставено от Лъчо! Щом ще сме и повече, все ще се справим.-- Алиса Селезньова (беседа) 18:43, 21 октомври 2022 (UTC)

@Алиса Селезньова, искате ли да си направим един чат в Дискорд, за да си обсъждаме работни неща? Elizaiv22 (беседа) 21:30, 21 октомври 2022 (UTC)

Не ползвам Дискорд, но на Уикисрещата можем да го обсъдим (ако се организира за неделя). И хайде на „ти“.-- Алиса Селезньова (беседа) 07:33, 22 октомври 2022 (UTC)

Перущица

Смятате ли, че ударението в началото на статията е правилно? Винаги съм го знаела като Перущица Nadina 08:46, 24 октомври 2022 (UTC)

ИБЕ, Езикови справки: Официално установеното ударение е на първата сричка: Пѐрущица.

~ Pelajanela // беседа 08:57, 24 октомври 2022 (UTC)

За имената на български населени места доста пълен източник е и регистъра на НСИ: [1]. --Спас Колев (беседа) 15:07, 24 октомври 2022 (UTC)

Вандализъм. Не забравяйте да преглеждате историята на статията в такива случаи, за да не си губите времето излишно.
— Luchesar • Б/П 16:07, 24 октомври 2022 (UTC)

Последователност на изписване на азиатски имена

Привет отново! Някой може ли да ме насочи, ако е обсъждано и постигнато решение преди, как изписваме имената на южнокорейци, китайци и др. личности, при които обичайното за съответната култура изписване е фамилно име-собствено име? В английската уикипедия обикновено се пояснява, че първото име е фамилно съгласно съответната номенклатура, но при нас виждам разнопосочна практика и ще съм благодарна да ме ориентирате. Предварително благодаря! Elizaiv22 (беседа) 14:57, 13 октомври 2022 (UTC)

Има архивирано обсъждане на транскрибирането на китайските имена, покрай това и на словореда, от 2011 г., което обаче не отговоря на втория параметър във въпроса: обсъждано и постигнато решение преди. Отнесох го до колега редактор, който следва Китаистика в СУ, в сървъра на Уикипедия в Дискорд, но не съм го засичала отдавна. Ако отговори там, ще пиша тук. Ако отговори тук, няма да пиша ~ Pelajanela // беседа 15:50, 13 октомври 2022 (UTC)

post scriptum: Достъпът до тази статия на проф. д-р Александър Алексиев от 2018 г. е свободен; струва ми се, че може да се ползва като настолна: Правила за транскрипция и правопис на китайските лични и географски имена на български език – проблеми и предложения за тяхното разрешаване ~ Pelajanela // беседа 15:59, 13 октомври 2022 (UTC)

Благодаря много за съдействието, ще е супер да се включат експерти по езика и въобще разбиращи хора и да постигнем аргументирано трайно решение, ако до момента няма такова (че в момента май са на вътрешен усет нещата :D ) ! Иначе аз погледнах сайтовете на посолствата на Китай и Южна Корея конкретно и там се запазва първо да е фамилното име, после собственото, но не знам доколко е меродавна тази практика. Но някаква е отправна точка. П.П. Статията е супер! Не откривам конкретно за последователността на изписване на имената текст, но за транскрибирането ще си я ползвам, мерси! Elizaiv22 (беседа) 16:02, 13 октомври 2022 (UTC)

Аз също имам в една книга публикувана таблица за това как се транскрибират китайските имена на български език. Това няма да е проблем. Според мен обаче трябва да следваме нашия стандарт първо лично име, а след това фамилно. Лично на мен би ми било странно статията за унгарски психоаналитик Шандор Ференци да е Ференци Шандор. — Предният неподписан коментар е направен от Ilikeliljon (приноси • беседа)

Затова въпросът ми е изрично зададен за азиатските имена, не за европейските ;). Аналогично на мен също ми е странно да разместваме имената на корейците, но в случая търся аргументирано мнение как е правилно, защото явно личното мнение на всеки от нас е различно и така се е стигнало до противоречива практика. Elizaiv22 (беседа) 16:22, 13 октомври 2022 (UTC)

Китайските имена са изключение от общия принцип при много езици. Първо име е фамилното, а второто и третото образуват собственото. Така и се изписва – първо фамилното, след това собственото. Пример Сун Дзъ (Сун е фамилното, Дзъ собственото). Това например е грешно: Хюн-мин Сон, трябва да е Сон Хюн-мин, защото Сон е фамилното, а Хюн-мин е собственото. Друг е въпросът, че според китаистите трябва да е Сун, а не Сон, а за Хюн. Пример с 3 имена: Мао Дзъдун – Мао е фамилно, а Дзъдун са слетите 2-ро и 3-то име (някъде се среща Дзе Дун, някъде са с тире Дзе-дун). --Стан (беседа) 16:41, 13 октомври 2022 (UTC)

Цитат от „Изговор и транскрипция...“ (Михаил Въгленов – Китайски имена): „Китайските имена се пишат в следния ред. Първото име е фамилното. Него носят бащата и децата, а майката запазва бащиното си фамилно име. Втората и третата част образуват личното име (понякога то е само от една част) и имат различни значения и символи: ...“. --Стан (беседа) 17:05, 13 октомври 2022 (UTC)

За Японските - също първо фамилия, после лично. Виетнамските са като китайските. Корейските - обикновено 3 думи, първо е фамилията, после личното т.е. като китайските. Монголците имат лично и бащино – бащиното стои пред личното. Това също е от „Изговор и транскрипция...“. --Стан (беседа) 17:12, 13 октомври 2022 (UTC)

• Китайски, корейски, виетнамски - мисля, че безспорно се запазват както в оригинал, такава е обичайната практика на български. Изключение (в обичайната практика), което понякога е предизвиквало спорове в Уикипедия, е спортната журналистика, където често обръщат имената, но според мен това не е правилно. Особен случай са умишлено позападнени имена от рода на Джаки Чан и Анг Лий.
• Японският е особен случай - правилото за английски транскрипции е: запазване на реда за хора, живели до реставрацията Мейджи, и обръщане след това. По мои наблюдения това общо взето се спазва и на български, но не съм попадал на експлицитно указание.

Спас Колев (беседа) 14:58, 14 октомври 2022 (UTC)

Супер, в такъв случай, ако нямаме спор за изписването на китайски, корейски и виетнамски имена, два последващи въпроса:

1. Ок ли е да го включим някъде в правилата, за да може да реферираме към него след архивирането на този разговор?
2. Не би ли било добра практика постепенно да вкарваме уточнение, както има в други уики проекти, че за личност Х първото име е фамилното, а второто - собствено?

Разбира се ще изчакам и други редактори с мнение по въпроса да се включат, просто поставям тема за размисъл, за да имаме време да го обмислим. Мерси на всички за включванията! Elizaiv22 (беседа) 15:26, 14 октомври 2022 (UTC)

За първото - добре е да го има. В Уикипедия:Правила за наименуване#Специални правила по език има препратки към зачатъчни страници, които подлежат на разширение.

За второто не съм сигурен. en:Template:Family name hatnote е твърде натрапчив (челото на страницата за все пак второстепенна характеристика на обекта на статията), нещо като en:Template:efn Chinese name е съвсем приемливо. --Спас Колев (беседа) 08:38, 15 октомври 2022 (UTC)

+1 – изобщо и по-специално за {{efn Chinese name|family name}} ~ Pelajanela // беседа 08:46, 15 октомври 2022 (UTC)

Да, да, нещо ненатрапчиво със сигурност е по-добре; аз също с някаква форма на бележка си го представям. Супер, значи ще действам през Уикипедия:Решения, както ни насочи @Iliev в по-долна тема, за да си мине официално. Благодаря за приноса, @Nk! Elizaiv22 (беседа) 14:54, 15 октомври 2022 (UTC)

Да се задействаме (да формулираме правилото), @Elizaiv22 - в контекста на и навреме за MAУ2022 ?

e.g. (съвсем на едро)

Последователност на изписване на азиатски* имена

• Изписването на български език на китайски, корейски, виетнамски, японски, монголски имена следва да се придържа към оригиналното (на съответния език): първо фамилното (бащиното) име, след това личното, освен ако не се е наложило обърнато изписване (например за имена на спортисти, актьори, артисти и прочее личности, постигнали известност и извън Азия)
• В статии за личности от азиатски произход се поставя шаблонът Шаблон:Efn Chinese name (след като се адаптира на български)

Въпрос: за отделно правило ли да работим или да обединим словоред с транскрипция? (по мое мнение второто би било твърде обширно, ако изобщо се избере подход за обединяване на различните езици; така че по-добре да се разпишат отделно?)

• на някои азиатски имена (?)

P.S. Направих две допълнителни запитвания - към преводач от китайски и към личност от азиатска държава от горния ред, различна от Китай, с българско (ако не греша) гражданство. Ще допълня, щом получа отговор(и)

~ Pelajanela // беседа 05:58, 24 октомври 2022 (UTC)

Много сложно е така. По начало имената би трябвало да се изписват в оригиналния си ред - ако не изглежда очевидно, може да се отбележи изрично в У:ПН. Тогава остава да се уточнят изключенията, които са малко - унгарски и японски след Мейджи, евентуално османски форми от рода на „Тръстениклиоглу Исмаил“ (това май го бяхме обсъждали преди време - практиката изглежда е да се изправят, макар на места (Мутафчиева, май) да ги оставят в оригинал). --Спас Колев (беседа) 15:04, 24 октомври 2022 (UTC)

Отговорите:

(i) Китайски, корейски, виетнамски, японски имена: запазва се редът първо фамилно име, след това лично. Всъщност документално по традиция се запазва редът на имената, но без съобразяването, че фамилното име не е лично име: ако би получил българско гражданство, Си Дзинпин би бил записан лично име: Си; фамилно име: Дзинпин.

(iI) И по-конкретно за китайските: „Относно последователността практиката е доста категорична и последователна (за разлика от тази при транскрибирането на сричките) – на български си остава винаги първо фамилното, после собственото. Колебанията в това отношение са много редки изключения, но в китаистиката има огромен консенсус.“ ~ Pelajanela // беседа 05:07, 25 октомври 2022 (UTC)

Не съм забравила, @

Pelajanela

, но не съм измислила формулировка на предложението. Конкретно за монголски и японски имена ми се струва, че досега се спазва обичайния ред <собствено име><фамилия> и не знам дали няма да стане по-голям хаос, ако ги включим и тях. Затова си мислех на първо време предложението да е само за корейските, китайските и виетнамските имена. Хареса ми в предложената от вас формулировка да се съобразява дали личността не е известна със "западно" име. На този етап не ми се иска да го формулираме твърде общо за запазване на посрледователността в оригинал, защото и някои европейски нации имат обичай да се представят първо с фамилното си име и ще стане голямо объркване, което не ми е целта.

Предлагам някаква компилация между написаното от Вас и @Nk и ще го пусна в отделен пост, за да се вижда и гласува:

"Китайски, корейски и виетнамски лични имена се изписват в последователността на изходния (оригиналния) език, както следва: първо фамилното (бащиното) име, след това собственото име. Изключение може да се направи в случай, че съответната личност е утвърдена с различно име извън Азия (напр. Джеки Чан, Брус Лий, и под.).

В случай, че името на дадена личност се изписва в различна последователност от стандартната за България (първо собствено, второ бащино и трето фамилно име), това обстоятелство следва да се укаже с Шаблон:Efn Chinese name (след като се адаптира на български)."

Представям си го да се добави примерно като т. 33 в Правилата за наименуване, с примерно подзаглавие Последователност при предаване на собствени имена от чужди езици.

Какво мислите?

П.П. За апострофите се оказа, че правилото си е разписано и няма разминаване с правописния речник, така че директно ще го ползвам; мерси за помощта и там.

Elizaiv22 (беседа) 05:45, 25 октомври 2022 (UTC)

Кметове на населени места в община Кирково

Здравейте, от дълго време забелязвам че не актуализирате данните отнасящи се до имената на кметове на населени места за община Кирково. Моля за корекция. Примери кметство Фотиново, Дрангово... Растник и други.
Riza Mestan (беседа) 14:04, 24 октомври 2022 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Здравейте, @Riza Mestan,

Както знаете, всеки може да допринася за създаването, редактирането и актуализирането на съдържанието в Уикипедия — това не е задача, с която могат и се очаква да се занимават само определени хора. Ако бихте искали да се включите, но имате нужда от съдействие, за да се ориентирате за инструментите, принципите и стъпките, или нещо специфично като откриването и въвеждането на данни в даден шаблон, не се колебайте да пишете

Благодаря, че обърнахте внимание не неактуалните (и по тази причина фактологично неточни) данни за кметовете на тези три селища, но освен тях, четейки съобщението Ви, разбирам(е), че има и други. Бихте ли уточнили кои са те, за да бъде обновена информацията и за тях?

Имайте предвид, че беседите към статиите за отделните населени места, или тези за административните единици (области, общини), от които са част, са най-подходящото място, на което да се обсъждат казуси, свързани със съответните териториални единици.

~ Pelajanela // беседа 04:30, 25 октомври 2022 (UTC)

Благодаря Ви бяхте ми полезни! Коригирах необходимите данни!

Приятен ден Ви желая! Riza Mestan (беседа) 07:21, 25 октомври 2022 (UTC)

Информация за IP адрес

Този инструмент всъщност трябва да е достъпен също и за всички патрульори.
— Luchesar • Б/П 15:22, 25 октомври 2022 (UTC)

Тракия (квартал на Варна)

Имаме статия Тракия (квартал на Варна) с поискан източник за името. Аз намирам източници само за Лятно/Зимно кино Тракия, което може би не е същото. Може ли някой по-наясно с географията на Варна да коментира - за местене ли е, за триене ли е? --Спас Колев (беседа) 13:50, 19 октомври 2022 (UTC)

Поисках източника преди време защото и аз не успях да намеря информация за такъв квартал. Пробвах различни карти, но никъде няма такъв. Предполагам, че може да е някакво разговорно име, но не и официално съществуващ квартал. Сале (беседа) 14:20, 19 октомври 2022 (UTC)

Подкрепям искането за източник на името. Вероятно кварталът е наименуван по пл. „Тракия“ (край бул. „Владислав Варненчик“) в неговия център. Разположен е на 0,5 км северно от православната катедрала „Успение Богородично“. Намерих го в този картов изрязък от Уикимапия, има го с граници в интерактивната карта wikimapia.org. В нета се споменават главно 2-те негови части: Лятно кино Тракия и Зимно кино Тракия, общото според описанията за тях е ул. „Хаджи Димитър“. В района има още търговски комплекс „Тракия“ (на площада), гайдарска школа „Тракия“, автобусна спирка „Тракия“, читалище „С Тракия в сърцето“. --Elkost (беседа) 08:24, 26 октомври 2022 (UTC)

Здравейте. Такъв квартал не съществува във Варна. Съществува понятие "Лятно кино Тракия", което е ориентир грубо по средата на бул. Сливница и понякога се ползва от местните. Сходен столичен пример е "Попа". Въпросното кино не съществува много отдавна, но е останала тролейбусната спирка с това име. В чисто административен план, това е просто центърът на града (т.нар. Широк център). Що се отнася до обектите, изброени в статията, не бих казал, че се намират в района на "Лятно кино Тракия". Мнението ми е, че статията следва да бъде изтрита като оригинално изследване. Горун (беседа) 08:48, 26 октомври 2022 (UTC)

Мислех си, че е възможно да е историческо име подобно напр. на Ючбунар, но май и това не е. Пускам я за изтриване с гласуване за да дам още малко време някой да намери източници ако такива съществуват. Сале (беседа) 09:55, 26 октомври 2022 (UTC)

Текст

Текст от Анастас Иширков нали е свободен за копиране и използване? Luxferuer (беседа) 14:53, 27 октомври 2022 (UTC)

Да, всички текстове на автори починали до 1952 г. (включително) са свободни. --Стан (беседа) 14:57, 27 октомври 2022 (UTC)

Починали до края на 1951 г. (Сроковете... започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора...) --Спас Колев (беседа) 15:25, 27 октомври 2022 (UTC)

Добавяне на old.duma.bg към У:СФИН

Онлайн изданието на вестник „Дума“ duma.bg е в списъка, но поддомейнът old.duma.bg не е и съответно е използван като източник в доста статии. Предлагам да го добавим. Сале (беседа) 11:14, 26 октомври 2022 (UTC)

Подкрепям. От У:БИ: „Внимателно трябва да се подхожда към уебсайтове, печатни медии и други издания на политически партии (...)“ Струва ми се, че в далечното минало в „Дума“ всъщност правеха сравнително добра журналистика за българските условия, но за неопитните редактори действително може да е проблем критичната оценка на информацията там, защото все пак винаги са били партиен вестник, и то немалко идеологизиран.
— Luchesar • Б/П 11:45, 26 октомври 2022 (UTC)

Подкрепям на основание У:БИ и изказаното от Luchesar съображение
~ Pelajanela // беседа 16:40, 26 октомври 2022 (UTC)

Сале, всъщност регулярният израз така или иначе хваща и old.duma.bg. Тук по-скоро е заради изключение, което аз еднолично реших да направя преди време, но сега виждам, че може би е било грешка. --Ted Masters (беседа) 01:23, 27 октомври 2022 (UTC)

Ted Masters, не знаех че може да се правят такива изключения и за съжаление това точно е довело до неособено коректно използване на източници. Напоследък се загледах в редакциите на Luxferuer покрай некоректното обозначаване като обект 75. от списъка на стоте национални обекта на отделни сгради, чешми, мостове и паметници и др. статии свързани с Копривщица които не са самостоятелни обекти от списъка че дори и една хижа в планината и списък на музейни уредници. Обект 75 е „Архитектурен резерват Копривщица“ каквато статия нямаме, но за сметка на това имаме статии за прекалено много отделни обекти в Копривщица някои със съмнителна самостоятелна значимост които биха могли да се обединят в обща статия напр. Посетителски център „Богдан“ (също един от отбелязаните като обект 75 на БТС). Преди да се намеся като погледне човек в категорията за стоте обекта оставаше с впечатлението, че има петдесетина от тях само в Копривщица. Колкото и добронамерено да беше направено това то не отговаря на фактите.

P.S. Няма да се учудя ако се появят обвинения че се заяждам с Luxferuer, но докато прекалената информация мога и да я приема, некоректна информация по никакъв начин. Сале (беседа) 08:59, 27 октомври 2022 (UTC)

Сале, могат да се правят изключения, разбира се. Но вината е моя. Смятах, че все пак трябва да се даде шанс. Мислех си също, че редакторът ще подходи доста по-сериозно при цитирането на източниците. Да би, ама не би. Нищо де, поне сега ще знам, че такива изключения по-скоро не трябва да се правят. Сега си спомням, че редакторът Luxferuer искаше да получи флаг на автопатрул, точно за да избегне ограничението по У:СФИН. Тогава аз възразих. Редакциите явно продължават да бъдат проблемни, поради което премахвам името на потребителя от изключенията. --Ted Masters (беседа) 16:36, 27 октомври 2022 (UTC)

Колега, за да сте обективен, разгледайте историята и текста за 24 март 1944 г. И ще видите, че два текста, вече с трети източник напълно се схождат. Единият източник се премахва поради това че е писан от непосредствен участник. Вторият източник, подкрепящ първия се обявява за недостоверен и по този начин всичко се компроментира. Сега съм сложил трети източник, който се различава само по някои подробности. Luxferuer (беседа) 17:10, 27 октомври 2022 (UTC)

Luxferuer, проблемът не е само в достоверността на източниците, но също и в начина на цитирането им. В параграф за Априлското въстание бяхте цитирали като източник статия в „Дума“ посветена изцяло на партизанска акция от 1944. За съжаление това не е единичен случай. И на други места цитирате неприемливи източници по странен начин. В Миризливата скала бяхте изкопирали почти дословно сайт на хотел. Днес пък в Копривщенски музейни уредници сте добавили текст дословно изкопиран от посочения източник който е печатно издание т.е. със запазени авторски права като сте променили само времето на сегашно изторическо. В източника e „Организацията на този научен форум, както и грижата за някои реставрационни дейности, подпомагащи подготовката на храма за тържественото отбелязване на юбилея, беше сред последните значими заслуги на Искра Шипева-Пухова“. В статията – „Организацията на този научен форум, както и грижата за някои реставрационни дейности, подпомагащи подготовката на храма за всенародното тържество по отбелязване на юбилея, е сред последните значими приноси на Искра Шипева-Пухова.“ Ако преди десет години сте имали някакво извинение за подобно цитиране на източници то в днешно време след повече от 25 хиляди редакции нямате никакво.

P.S. Между другото desant.net хич не е по-благонадежден източник от в-к Дума. Сале (беседа) 07:25, 28 октомври 2022 (UTC)

Мдам, личи си колко съм отнесен. Но няма лошо пак да го обсъдим „Дума“, де.
— Luchesar • Б/П 09:48, 27 октомври 2022 (UTC)

кога и кой реши да се смени видът на сайта?

гледам уикито изглежда по различен начин. Как и кога се реши тоя въпрос? И второ, нема ли настройка барем кога съм логнат да виждам стария дизайн? Tropcho (беседа) 19:26, 26 октомври 2022 (UTC)

Даваш на Настройки, след това Облик и избираш Vector legacy (2010) или каквото друго ти харесва. --ShadeOfGrey (беседа) 19:44, 26 октомври 2022 (UTC)

Ето го уведомлението за промяната на облика в Уикипедия:Новини. Активиране на стария изглед (поне засега) може да се направи от личните настройки, като се избере опцията Vector legacy (2010). --Ted Masters (беседа) 19:48, 26 октомври 2022 (UTC)

Аз разбрах откъде да вляза, за мене не е проблем, но за обикновените потребители и тези които нямат профили в Уикипедия ще е проблем. Не знам новия облик с какво подобрява Уикипедия, все едно е създаден само за телефонни приложения, а не за компютри и лаптопи. Мене лично ме отблъсква и не знам до кога ще имам ентусиазъм за редактиране. Нека да измислят още 10 вида облика, но всеки при свое желание да си го променя от същите настройки. --PowerBUL (беседа) 20:19, 26 октомври 2022 (UTC)

Под обикновени потребители вероятно се има предвид нови. За новите като цяло няма да има голямо значение, защото те така или иначе няма да са виждали стария вектор, за да установят разликата. За регистрираните няма проблем да си избират... не са премахнали възможността все пак. А тези, които редактират под IP, но не са нови редактори – ами или да влизат с потребителското си име (за да ползват този облик, който най-много им допада), или да свикват с новия облик. Друг вариант е да поискат връщане на стария облик – ето линк към беседата. Никой никого не е тръгнал да спира. --Ted Masters (беседа) 21:40, 26 октомври 2022 (UTC)

Не ми харесва, къде е „настройки“?--Sim (беседа) 20:28, 26 октомври 2022 (UTC)

Горе във ляво в основното меню. --PowerBUL (беседа) 20:30, 26 октомври 2022 (UTC)

Мерси! Открих това, но не на „други езици“?--Sim (беседа) 20:33, 26 октомври 2022 (UTC)

Прилича ми на френската версия.--Sim (беседа) 20:37, 26 октомври 2022 (UTC)

Гледай ти какво съм бил пропуснал :) Аз си карам на монобук и въобще не съм разбрал че има някаква промяна. Мен и стария вектор ме дразни. -- Сале (беседа) 20:42, 26 октомври 2022 (UTC)

+1. --Спас Колев (беседа) 14:04, 27 октомври 2022 (UTC)

Благодаря на PowerBUL и за „Vector legacy (2010) или каквото друго ти харесва“ на Shade!--Sim (беседа) 20:50, 26 октомври 2022 (UTC)

Има промяна и в мобилния изглед (Андроид, Мозила) - при показване на промените преди се отваряше нов раздел в браузъра, а сега прозорецът с промените се наслагва върху текущия раздел и за да го затвори, човек трябва да се върне към началото му, за да натисне кръстчето. При голям обем на промяната това е доста трудоемко. Освен това не виждам опция за изказване на благодарност, а името на редактора е плеснато напряко и закрива началото на промените. --Ket (беседа) 08:30, 27 октомври 2022 (UTC)

Да, и аз забелязах и се надявам, че се работи по отстраняване на всичко изброено от Ket като неработещи според очакванията функции и неудобство в навигацията в мобилния изглед на WP. А иначе виждам, за себе си, смисъл в усилието да се свиква с промени — мисля си, че е полезно човек да е адаптивен поначало, и още повече в полето на ИКТ

P.S. И понеже говорим за функционалности и удобство (прословутия UX), не би ли било чудесно да разполагаме с WWT в уеб версията на Уикипедия на български
~ Pelajanela // беседа 08:52, 27 октомври 2022 (UTC)

Относно Who Wrote That?, мислел съм си го и аз. Лошата новина е, че не е лесно. Добрата новина е, че вероятно бихме могли да го пуснем сами (питащият е Асаф), например в Пловдивския уни. Но цялата работа за момента изглежда малко събрана с тел и лепило.

Относно новия изглед, поздрави на роднините на разработчиците по права линия може да се изпращат на mw:Talk:Reading/Web/Desktop Improvements. Единственият проблем е, че вече има голяма опашка от чакащи да сторят същото.
— Luchesar • Б/П 09:47, 27 октомври 2022 (UTC)

Новият облик е повече от отвратителен и е доза на сериозна, автентична тъпота. Станислав Николаев 14:00, 27 октомври 2022 (UTC)

+1. Предлагам стария дизайн да бъде дизайна по дифолт. Немската уикипедия е прекрасна например.--Ģiverņ (беседа) 14:12, 27 октомври 2022 (UTC)

+1. Да. Немската Уикипедия не е зле. --PowerBUL (беседа) 07:29, 28 октомври 2022 (UTC)

Ескизи

Могат ли да се свалят и използват образи на поборници от 1876 г., публикувани през 1907 г. Не се знае дали имената на художниците могат да бъдат открити. Luxferuer (беседа) 13:17, 28 октомври 2022 (UTC)

В случаите, когато не могат да бъдат открити, вероятно би могло с този лиценз: Шаблон:Anonymous-EU и с точно указание на източника.--Randona.bg (беседа) 16:59, 28 октомври 2022 (UTC)

Създаване на сметка > Създаване на акаунт

Здравейте, забелязах, че в горния десен ъгъл пише "Създаване на сметка". Това за повечето български потребители е объркващо, и по-практично и лесно за употреба би било текстът да гласи "Създаване на акаунт". Благодаря.
77.85.248.9 13:36, 25 октомври 2022 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

„Акаунт“ е чуждица, докато „сметка“ е българският еквивалент. Carbonaro. (беседа) 13:57, 25 октомври 2022 (UTC)

Имало е обсъждане по този въпрос, но до консенсус така и не се стигна. --Ted Masters (беседа) 14:10, 25 октомври 2022 (UTC)

Потребителски профил звучи най-ясно сякаш. На мен също не ми харесва акаунт, а ако „сметка“ е объркващо и демотивира хората да се регистрират, има смисъл да коригираме. Може ли да се извади от архива обсъждането и да се помисли отново, предвид, че има и нови редактори от май 2021 насам? Elizaiv22 (беседа) 14:32, 25 октомври 2022 (UTC)

„Профил“ също не е българска дума. А това, че действа демотивиращо, е прибързано заключение. На ден се правят поне 10 регистрации. Carbonaro. (беседа) 14:45, 25 октомври 2022 (UTC)

Да не бъдем чак такива пуристи, думата е широко навлязла в езика ни (както и демотивиращ, регистрация и т.н., които използваме съвсем естествено :). За конкретния случай е ясна и изключваща двусмисленост, за разлика от други. --Randona.bg (беседа) 16:46, 25 октомври 2022 (UTC)

Видях го като аргумент в предходната дискусия, не съм правила статистика дали някой се отказва заради това. Elizaiv22 (беседа) 14:51, 25 октомври 2022 (UTC)

Elizaiv22, то такава статистика е безсмислена ако въобще има как да бъде направена в което се съмнявам. Има огромен брой потребители които се регистрират и се отказват от редактиране веднага и ли скоро след това. Сале (беседа) 14:54, 25 октомври 2022 (UTC)

Elizaiv22, винаги може да обсъждаме отново нещо което е обсъждано преди още повече че в случая не беше постигнат консесус. От друга страна предишното обсъждане беше съвсем неотдавна като за мащабите на Уикипедия – преди година и половина – и практиката подсказва, че за това време едва ли ще има голяма промяна. Сале (беседа) 14:52, 25 октомври 2022 (UTC)

Все пак тогава преобладаващото мнение беше за промяна, просто не се стигна до съгласие каква. --Randona.bg (беседа) 16:48, 25 октомври 2022 (UTC)

Както бях писал в онази дискусия, „сметка“ лично аз наистина престанах да го използвам и го разкарах също от преводите на инструменти в Дискорд. Според случая използвам „регистрация“, „профил“ и т.н.
— Luchesar • Б/П 15:00, 25 октомври 2022 (UTC)

потребителска сметка е супер Tropcho (беседа) 19:28, 26 октомври 2022 (UTC)

Смисълът на езика е да можем да предадем някакво послание и да бъдем разбрани. Ако трябва всеки път да обяснявам какво съм искал да кажа, значи се провалям в опита си да установя комуникация с другия човек. Затова лично аз прагматично предпочитам да използвам думи, които биват разбирани от събеседниците ми. Нямам претенция да е правилно, а още по-малко най-правилно. Важно е да върши работа.
— Luchesar • Б/П 09:58, 27 октомври 2022 (UTC)

Може би е време да отбележим, че в българския език не съществува такова значение на думата „сметка“, каквото използваме тук, според многотомния Тълковен речник [2]. Тази употреба не е регламентирана, поне засега, тъй че съвсем естествено е, че предизвиква смут и асоциации със смятане и пари. --Randona.bg (беседа) 11:56, 27 октомври 2022 (UTC)

@Randona.bg, не мисля, че думата е претърпяла чак такава еволюция, която да не е регламентирана в тълковния речник все още. Фразата „На нова сметка (разг.) — отново, пак.“ не е свързана пряко с никакви финанси. Но аргументът на @Потребител:Iliev, че понякога и да е донякъде грешно избрано понятие, по-добре е да върши работа. Изразът „в крайна сметка“, използван по-долу, отново доказва, че езиково думата си е добре, но има известно смущение, когато човек си открива сметка, за разлика от случаите, когато започва нещо на нова сметка. Да, със сигурност е отблъскващо, ако си нов и трябва да предпочетеш да се регистрираш или да не се. Но всеки нормално ползващ Мрежата човек има многократни срещи с Уикипедия, едва ли като се стресира веднъж, няма да си даде сметка, че регистрацията е формалност. (Пробвах да натисна създаване на сметка, следва заглавие на формуляра „Регистриране“.) Още повече, толкова много са съществените и качествените примери на нерегистрирани потребителски приноси, че е дребнаво да се търси най-подходящата дума. Но не е излишно да има при уводните изречения за самото попълване на формата за регистрация едно успокоително изречение, насърчаващо плахите или наплашени хора, че това е безплатна сметка. :) По-ориентиращо би било, ако не е пък прекалено дълго за заглавие, да се тръгне от създаване на потребителска сметка, както вече е предложено по-горе. Zelenkroki (беседа) 03:04, 29 октомври 2022 (UTC)

Речниците винаги са назад от практиката. От доста време ползвам "сметка" за "account" и виждам други, които го правят. Tropcho (беседа) 07:56, 28 октомври 2022 (UTC)

Пътем, освен на английски, и на немски, френски, и испански, думата за сметка в тоя контекст е същата, която се ползва и за банкова сметка (konto, compte, cuenta) Tropcho (беседа) 08:04, 28 октомври 2022 (UTC)

Разбира се, че едни ползват „сметка“, други – „акаунт“, а трети като видят, че Уикипедия им иска създаване на „сметка“, се отказват въобще да продължат по-нататък. Както писах и в предишната дискусия, имам такива познати, които бяха готови да качат снимки, но в този момент се отказаха въпреки обясненията ми. И в крайна сметка Уикипедия загуби. Освен това нали Уикипедия се базираше на утвърдени неща. --Randona.bg (беседа) 18:04, 28 октомври 2022 (UTC)

Randona.bg, за протокола „акаунт“, изглежда, изобщо не присъства. Carbonaro. (беседа) 17:35, 28 октомври 2022 (UTC)

Ама разбира се! --Randona.bg (беседа) 17:50, 28 октомври 2022 (UTC)

Потребителски профил » профилна страница » профилна снимка (с което искам да наведа мисълта към производните употреби на понятието, което ще бъде избрано)

Да, нито сметка, нито профил са носители на значението, което обсъждаме тук, според РБИ. За разлика от навлезите употреби на сметка обаче според речниковото значение на думата, вкл. фразеологизмите, които я използват, профил има лексикална семантика, която в много по-голям степен се доближава до смисъла, влаган в понятието и същността на потребителския профил като обект, резултат от извършеното действие по регистриране на потребителско ниво на достъп до една или повече услуги, който позволява идентифициране на лицето, влязло в договорни отношения с доставчика на услугата, но едновременно с това в социални взаимоотношения с всички останали потребители на същата (значение, на което сметка не е носител).

(а иначе и платформа няма към момента речниково значение като това, в което се използва широко в законодателни и политически документи и техническата литература: онлайн платформа (online platform), социално-медийна платформа (social media platform) и т.н. - трябва ли да търсим друго понятие, различно от платформа, за да назоваваме обектите, носещи характеристиките на online platform (не предпоставям отговора - може би трябва, а в случая това е валидно и за английския, не само за българския език)?

Нали обичам да гледам езиковите служби как превеждат :

Как можете да използвате EUR-Lex?

EUR-Lex предлага [...]

Освен това можете да си създадете потребителски профил, за да персонализирате уебсайта според вашите нужди и да се възползвате от допълнителни функции. [1]

Резултати от сравнително търсене по трите фрази (потребителски профил/сметка/партида*) в Google:

• в eur-lex.europa.eu

site:https://eur-lex.europa.eu/ "потребителски профил" - About 113 results

site:https://eur-lex.europa.eu/ "потребителска сметка" - About 3 results

site:https://eur-lex.europa.eu/ "потребителска партида" - About 0 results

• в europa.eu

site:https://europa.eu "потребителски профил" - About 5720 results

site:https://europa.eu "потребителска сметка" - About 9 results

site:https://europa.eu "потребителска партида" - About 0 results

* партида бе едно от предложенията в предишната дискусия

И последно, относно въпроса от предишната дискусия — дали редакторски и потребителски (профил, акаунт, сметка, партида) — потреблението може да включва както пасивно, така и активно взаимодействие, тоест редакторска дейност, която е присъща за предоставяната услуга (за разлика от администрирането, например — и в този смисъл е оправдано да се прави разграничение между потребителски и административен профил); така както потребителският профил в YouTube позволява както да гледаш видео, така и да оценяваш, редактираш и коментираш чужди произведения, а и да качваш и публикуваш собствено съдържание; без делене на watchers и uploaders; примерно

~ Pelajanela // беседа 06:09, 29 октомври 2022 (UTC)

Аз, както е ясно, също смятам профил за по-правилно, но в последната част на предишната дискусия беше описано до какви големи трудности ще доведе такова решение и не мога да не се съобразя с мнението на колегите. Но Спири беше споменала и по-лесен вариант – „регистрация“, което за мен е съвсем подходящо. --Randona.bg (беседа) 08:14, 29 октомври 2022 (UTC)

Добавяне на правило в Уикипедия:Правила за наименуване

В случай че бъде постигнат консенсус, това обсъждане може да стане основа за решение на Уикипедия:Решения. Обсъждането и !⁠гласуването ще продължат най-малко до 09 ноември 2022 включително.

В продлъжение на предходната дискусия и с цел повече редактори да могат да вземат отношение по конкретата тема, предлагам следното допълнение в Уикипедия:Правила за наименуване:

"Китайски, корейски и виетнамски лични имена се изписват в последователността на изходния (оригиналния) език, както следва: първо фамилното (бащиното) име, след това собственото име. Изключение може да се направи в случай, че съответната личност е утвърдена с различно име извън Азия (напр. Джеки Чан, Брус Лий, и под.).

В случай, че името на дадена личност се изписва в различна последователност от стандартната за България (първо собствено, второ бащино и трето фамилно име), това обстоятелство следва да се укаже с шаблон."

Текстът е примерен и подлежи на дискусия и промяна. Предлагам допълнението да е самостоятелна точка 33 в Правилата за наименуване, с примерно подзаглавие "Последователност при предаване на собствени имена от чужди езици".

Благодаря на @Pelajanela за приноса до тук и предварително благодаря на всички, които се включат.

П.П. Като съпътстваща тема - тъй като най-уместен и ненатрапчив изглежда en:Template:efn Chinese name, дали някой може да съдейства с "превода" му на български? Elizaiv22 (беседа) 13:34, 26 октомври 2022 (UTC)

• Вторият абзац е потенциално двусмислен - това в скобите може да се отнася както за "стандартната за България", така и за начина на изписване в конкретния случай.
• Според мен замесване на бащини имена е ненужно - 1) не се използват в тези езици и 2) по принцип не ги използваме в имената на статиите.

--Спас Колев (беседа) 15:41, 26 октомври 2022 (UTC)

Може би е редно да ги разпишем отделно. Да използваме термина фамилно име и лично име. Да обясним в някаква кратка форма за имената, за да е ясно коя част към кое спада, защото:

• Китайските имат две или три части: първо фамилно, второ (и трето) лично (Ким Ир Сен)
• Виетнамските имат три срички/думи (в редки случаи две) – фамилно име, второ име (по близки, баща, дядо, чичо и т.н.), третото е лично, напр. Хо Чиен Тхан
• Корейските имат три части (в редки случаи две) – фамилно име и лично име (от 1 или 2 части), напр. Чън Син Оп --Стан (беседа) 16:26, 26 октомври 2022 (UTC)

ОК, втори вариант за текст на правило:

"При следните азиатски имена се запазва последователността на изписване на името на изходния (оригиналния) език, а именно:

- Китайски и корейски: първата част е фамилното име, втората (и третата) част образуват личното име (напр. в Си Дзинпин, Си е фамилното име, а Дзинпин - личното; в Ким Ир Сен, Ким е фамилното име, а Ир Сен - личното)

- Виетнамски: първата част име е фамилното име, втората част е презимето, третата (в редки случаи и четвърта) част образуват личното име (напр. в Чънг Тън Санг Чънг е фамилното име, Тън е презиме, а Санг - личното име).

Правилото по т. .... не се прилага по отношение на личности, утвърдени с различно име извън Азия (напр. Джеки Чан, Брус Лий, и под.)."

За втората част във връзка с коментара на @Nk - честно казано не знам как да го напиша по-ясно :/... Приемам идеи. Elizaiv22 (беседа) 16:57, 26 октомври 2022 (UTC)

Аз бих направил нещо такова (в раздел Допълнителни правила в Уикипедия):

При предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция се запазва словоредът на оригиналния език. Това се отнася и за имена на хора, в които личното име не е в начално положение, със следните изключения:
* имена на османски турски език (например, „Мустафа Байрактар“, а не „Байрактар Мустафа“ от Bayraktar Mustafa)
* имена на унгарски език (например, „Лайош Кошут“, а не „Кошут Лайош“ от Kossuth Lajos)
* съвременни (след Революцията Мейджи) имена на японски език (например, „Кобо Абе“, а не „Абе Кобо“ от 安部公房)

--Спас Колев (беседа) 14:01, 27 октомври 2022 (UTC)

Не ми се иска да отивам в посока османски и унгарски имена, нали засега коментираме само азиатските? Иначе аз не се ориентирам в тези имена кое е фамилното и кое собственото (като изключим, че унгарското и японското съм ги чувала), трябва по някакъв начин да се напише изрично - Лайош е личното, Кошут е фамилното примерно. Elizaiv22 (беседа) 15:15, 27 октомври 2022 (UTC)

Унгарските не са проблем (май), но османските е страховито - превежда се масово от английски и в момента е хаос. -- Мико (беседа) 07:52, 28 октомври 2022 (UTC)

По-подробен (може да е и излишно подробен) вариант базиран на предложението на Спас Колев и на по-горното обобщено предложение:

При предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция се запазва словоредът на оригиналния език. Това се отнася и за имена на хора, при които личното име не е в начално положение, например при:
* китайски и корейски – първо е фамилното име, втората и третата част (ако има трета част) образуват личното име (напр: Мао Дзъдун, където „Мао“ е фамилно, а „Дзъдун“ е лично име и съответно за корейски Ким Чен Ун, където „Ким" е фамилно, а „Чен Ун“ е лично име)
* виетнамски – първо е фамилното име, второто е пак име на близки, баща, дядо, чичо, а третото е лично име (напр: Нгуен Фу Чонг, където „Нгуен“ е фамилно, „Фу“ второ име, а „Чонг“ е лично име)
* японски (преди Реставрация Мейджи) – първото е фамилното име, а второто личното име (напр: Ито Хиробуми, където „Ито“ е фамилното, а „Хиробуми“ е собственото име от 伊藤 博文)
Правилото по-горе има следните изключения:
* османски турски – първото е личното, а второто фамилното име (напр:  Мустафа Байрактар, където „Мустафа“ е личното, а „Байрактар“ фамилното име от Bayraktar Mustafa)
* унгарски – първото е личното, а второто фамилното име (напр:  Лайош Кошут, където „Лайош“ е личното, а „Кошут“ фамилното име от Kossuth Lajos)
* японски (след Реставрация Мейджи) – първото е личното, а второто фамилното име (напр: Кобо Абе, където „Кобо“ е личното, а  „Абе“ фамилното име от 安部公房)

--Стан (беседа) 08:53, 28 октомври 2022 (UTC)

Стан, така ми се вижда най-добре и не намирам нищо излишно. Сале (беседа) 09:00, 28 октомври 2022 (UTC)

За посочените изключения на османски, унгарски и японски имена няма ли да е добре да преведем английския шаблон en:Template:Western_name_order и да го слагаме като в En в началото на статиите? Сале (беседа) 09:04, 28 октомври 2022 (UTC)

За османските не трябва да е фамилия - това не са фамилии, а прякори. Не че е нещо, но изрично си има закон за появата на фамилиите на Ататюрк и може да стане обръкване. -- Мико (беседа) 09:12, 28 октомври 2022 (UTC)

Тогава да го напишем така: османски турски – първото е личното, следвано от второто име (прякор) (напр: Мустафа Байрактар, където „Мустафа“ е личното, а „Байрактар“ второ име от Bayraktar Mustafa) ? Стан (беседа) 09:20, 28 октомври 2022 (UTC)

Да.-- Мико (беседа) 13:42, 28 октомври 2022 (UTC)

+1. --Спас Колев (беседа) 06:52, 29 октомври 2022 (UTC)

Супер е, подкрепям този вариант, мисля, че е ясен и изчерпателен! Благодаря, @StanProg! Elizaiv22 (беседа) 14:00, 28 октомври 2022 (UTC)

Народна младеж. Издателство, вестници и пояснителни страници

Имаме статии за три неща с име „Народна младеж“. Издателството и два вестника като за по-стария още няма статия. Народна младеж за издателството, Народна младеж (вестник на ДКМС) за вестника и пояснителна страница само за вестниците Народна младеж (вестник), която обаче не е свързана в никоя от страниците. Предлагам да преместим статията за издателството като Народна младеж (издателство), да изтрием пояснителната страница „Народна младеж (вестник)“ и „Народна младеж“ да стане пояснителна и за вестниците и за издателството. Сале (беседа) 15:17, 29 октомври 2022 (UTC)

Вестниците дали са наистина два или просто са му сменили собственика? Иначе да, няма причина издателството да е основно значение. --Спас Колев (беседа) 07:21, 30 октомври 2022 (UTC)

Уикипедия:Месец на Азия 2022 - Покана

Колеги, ще се радвам ако решите да се включите в Уикипедия:Месец на Азия 2022 - започваме след няколко дена (от 1 ноември) и се търсят участници. Надявам се да се получи интересно за поредна година.-- Алиса Селезньова (беседа) 07:53, 30 октомври 2022 (UTC)

Няма "незначително знание"

Триенето на знание не допринася с нищо за българската Уикипедия. Единствено кара хората да използват познанията си за чужди езици и да учат от СЪЩИЯ проект (Уикипедия), но подкрепен от хора пишещи на различни от българския език. Пиша го защото един ден ще ми издигнат паметник, а хората триещи от Уикипедия няма да бъдат запомнени с нищо заради вандалствата си. Илиев2010 (беседа) 17:13, 30 октомври 2022 (UTC)

Уикисреща за Деня на будителите – предварително проучване

Какво мислите за уикисреща покрай Деня на будителите? Може би следващия уикенд или пък на самия 1 ноември, или дори уикенда след него?
— Luchesar • Б/П 21:17, 20 октомври 2022 (UTC)

Ако срещата е в София, бих дошла. Нямам предпочитания за датата на този етап. Elizaiv22 (беседа) 21:30, 20 октомври 2022 (UTC)

За--Rebelheartous (беседа) 22:39, 20 октомври 2022 (UTC)

И аз съм за стига да не е на точно на 1 ноември. Сале (беседа) 22:44, 20 октомври 2022 (UTC)

От петък до неделя най-добре. Три дни са, има избор.--Rebelheartous (беседа) 22:48, 20 октомври 2022 (UTC)

Аз би трябвало да съм в София в неделя вечерта 30 октомври. Ама хайде в „Под липите“ пак.-- Алиса Селезньова (беседа) 06:51, 21 октомври 2022 (UTC)

Става ли и онлайн визита? --Luxferuer (беседа) 23:08, 20 октомври 2022 (UTC)

От моя страна да, стига да не е през седмицата. --Станислав Николаев 07:30, 21 октомври 2022 (UTC)

Аз съм съгласен стига да не е в неделя, тогава не мога.--Ilikeliljon (беседа) 12:00, 21 октомври 2022 (UTC)

Аз също съм наличен принципно. -- Мико (беседа) 07:29, 23 октомври 2022 (UTC)

+1. --Спас Колев (беседа) 07:40, 23 октомври 2022 (UTC)

Колеги, аз да попитам дали ще се виждаме в неделя, за да знам дали да пътувам за София в неделя?-- Алиса Селезньова (беседа) 12:06, 27 октомври 2022 (UTC)

@Iliev, да фиксираме час и дата за срещата, че и моят график постепенно се запълва. За неделя вечер съм ок, за "Под липите" също. Elizaiv22 (беседа) 17:21, 27 октомври 2022 (UTC)

Извинявам се, че зарязах темата, след като я подхвърлих. Собствената ми програма внезапно се разбърка и макар да се надявах постепенно да се изясни, по-скоро изглежда, че няма да успея не само тези дни, но може би дори следващите две-три седмици. Естествено, това не пречи някой друг да организира времето и мястото, ако има желание.

Що се отнася до „Под липите“, ще напомня последното преживяване с тях. Много години практически всички срещи традиционно се провеждаха там. До 2019. Тогава за Коледа изненадващо ми поискаха голямо капаро, макар да ни познават достатъчно добре. Казах им, че ще питам останалите и евентуално ще им потвърдя. Отказахме се и не им се обадих. На датата обаче, която бях споменал, те ми се обаждат и троснато ме питат „Къде сте?!!!“ Напомням им възпитано, че са ни поискали капаро, и че съм щял допълнително да потвърдя, ако се съгласим да го платим. На което получавам отговор „Така ли?! Вие само посмейте още веднъж да направите резервация тук!!“

Не драматизирам -- това бяха буквалните думи. След тази история реших, че нито ще правя повече резервации в „Под липите“ за Уикипедия или за каквото и да е друго, нито въобще ще стъпя там, ако ще сам Папата да ме покани. Можеха поне да опитат да се извинят след толкова години на лоялност от наша страна. Напълно наясно съм, че „бълха ги ухапала“, ако някаква си енциклопедия нямало да си прави срещите там, но точно затова държа да не унижавам нито себе си, нито Уикипедия. От друга страна, знам, че някои колеги много си харесват ресторанта -- и не е като да не ги разбирам -- така че никого нито искам, нито пък мога да спра да организира срещи и там. Мисля обаче, че е хубаво да се помни как са постъпили. Поне днес, за огромно наше щастие, имаме изключителни свобода и избор.
— Luchesar • Б/П 18:27, 27 октомври 2022 (UTC)

Ужас, но пък е било преди три години - може би вече персоналът е напълно сменен. Нямам против и другаде да запазя? Идеи? За 7-8 човека?-- Алиса Селезньова (беседа) 12:09, 28 октомври 2022 (UTC)

Аз нямам претенции за мястото. 7-8 е минимумът, често идват и няколко непредвидени. --Спас Колев (беседа) 13:14, 28 октомври 2022 (UTC)

@Алиса Селезньова, Жадната ламя? Тук ни броя 8 желаещи, но запази за 10 според мен, за да не ни сбутат на малка маса (и ако дойдат допълнително хора). Elizaiv22 (беседа) 14:02, 28 октомври 2022 (UTC)

Elizaiv22, „Жадната ламя“ още ли съществува? :) По спомени съм бил там само веднъж през миналия век.

Последно за неделя ли говорим? Сале (беседа) 15:41, 28 октомври 2022 (UTC)

Ами работи си, да, даже е доста вървежно: https://g.co/kgs/DVXwLg Иначе аз разбрах, че за неделя. Elizaiv22 (беседа) 19:20, 28 октомври 2022 (UTC)

За неделя, да. Но “Жадната ламя” искат капаро за десет човека резервация. Други предложения? Или да пробвам в “Под липите”? Алиса Селезньова (беседа) 09:15, 29 октомври 2022 (UTC)

Алиса Селезньова, не че нещо, но май само ти продължаваш да харесваш „Под липите“. И на мен последните ми посещения там извън Уикисрещите не бяха особено приятни. А и сега има много по-богат избор отпреди десетина години. Сале (беседа) 10:25, 29 октомври 2022 (UTC)

Аз съм съгласна и другаде, ама кажете къде. Аз си ги знам тях и си ги харесвам (скоро бях там и изкарах идеално), но нямам против и другаде, но кажете къде и ще се обадя - в Ламята не стана. Алиса Селезньова (беседа) 11:06, 29 октомври 2022 (UTC)

За десет човека искат, ама за девет не - изнахалствах и резервирах все пак в Жадната ламя, 19:30, резервацията е на името на Елица Иванова. Ако е късен часът, дайте знак и ще преместя. Поздрави, Elizaiv22 (беседа) 12:41, 29 октомври 2022 (UTC)

Хаха, супер си. На мен ми казаха, че няма как да ми помогнат - не опитах да съм по-креативна. Часът е идеален за мен, даже може малко да закъснея.-- Алиса Селезньова (беседа) 12:57, 29 октомври 2022 (UTC)

Някъде другаде трябва ли да пишем за часа и мястото на срещата, така че да го видят повече хора? Elizaiv22 (беседа) 14:19, 29 октомври 2022 (UTC)

Мисля, че тук най-много хора гледат. Може би в шаблона с текущи събития в Последни промени? Между другото, в Ламята не може да се плаща с карта - само да кажа, че съм била неприятно изненадвана така. :) Алиса Селезньова (беседа) 17:44, 29 октомври 2022 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ „Жадната ламя“ явно си знае работата. :) Масата беше много малка, но дори не успяхме да я запълним. Благодаря на всички които успяха да дойдат, но също и на тези които не можаха. Мисля че се получи добра среща въпреки че на никого не му хрумна да прави обща снимка (радвам се за което) и не отхвърлихме всички точки от един предварително приготвен списък което пък може да е добър повод за следваща сбирка. -- Сале (беседа) 22:13, 30 октомври 2022 (UTC)

Привет, съжалявам, че не успях да дойда, ще се постаравя при следващата среща. --Станислав Николаев 07:30, 31 октомври 2022 (UTC)

Супер е, че сте направили срещата! Не забравяйте обаче да я впишете в У:УС!
— Luchesar • Б/П 14:55, 31 октомври 2022 (UTC)

Добавяне на retro.bg към У:СФИН

Накратко: собственост на Пик Нюз ЕООД — тоест, собствеността като водещо основание (и още 1/2 аргумент: в списъка вече e основното издание на този издател).

По-подробно: врачки, феномени, идеологическа линия (соцносталгия), кликбейт заглавия, между „любопитното“ от изброения порядък публикува и „новини“ от политическия дневен ред (e.g. Глас народен/Лична драма; Актуално/Политика); липсва редакционна политика, изданието не спазва каквито и да било журналистически (и етични) стандарти.
~ Pelajanela // беседа 18:10, 27 октомври 2022 (UTC)

Подкрепям. Директно влиза в дефиницията на У:ФИН: „Подборът на източници е от изключително важно значение за Уикипедия. Начинаещите редактори нерядко изпитват затруднения в преценката кои източници са достатъчно благонадеждни или пък въобще уместни за употреба в Уикипедия. Например, освен откровено пропагандистки медии, дори типичните таблоиди много често не са подходящ източник за енциклопедията, независимо колко утвърдени и популярни могат да бъдат сред своята целева аудитория.“
— Luchesar • Б/П 14:57, 31 октомври 2022 (UTC)