Уикипедия:Никакви лични нападки

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично
съдържание

Уикиетикет

Редактиране
на страници

Портал на
общността

Навигация

Принципи:

Препоръки и есета:

Съкращение: У:ЛН, У:НЛН

“	Големите умове дискутират идеи, средно интелигентните дискутират събития, ограничените умове дискутират хора.	”
—Елинор Рузвелт

“	Нанасянето на обида произтича от самата гордост, от желанието да унизиш, от отмъстителността и злобата, от славолюбието, завистта и егоизма или просто от душевна нечувствителност и нравствено безчувствие.“	”
—Св. Йоан Максимович чудотворец, архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски

В Уикипедия няма място за лични нападки. Нападките не спомагат за разрешаване на проблемите – напротив, те ги задълбочават. Те вредят на общността и отблъскват останалите потребители. Помнете, че „лични“ означава нападки срещу личността по принцип, а не само нападки срещу конкретен потребител.^[1]

Не нападайте други редактори, дори когато, според Вас, те проявяват небрежност или даже съзнателна недобросъвестност, включително и при явни конфликти на интереси или умишлен вандализъм. Според обстоятелствата, или опитайте да разрешите предполагаемия проблем с конкретния редактор – в дух на цивилизованост и в съответствие с етикета за поведение на редакторите – или, ако ситуацията изглежда безнадеждна, потърсете съдействие от администраторите, които евентуално да наложат ограничения. Използването на обиди в подобни случаи може да се изтълкува като признак на слабост („куче, което лае, не хапе“), може дори да насърчи още повече разрушителното поведение (ако става дума за интернет трол), и при всяко положение принизява равнището на Уикипедия. Колкото „по-утвърден“ редактор сте, толкова по-важно е да имате поведение, съответстващо на принципите на енциклопедията.

Ако станете свидетели на лични нападки към други редактори, имате право да ги премахнете, без значение дали имате специални права (например патрульор или администратор). Използвайте шаблона {{нлн}}, за да оградите съответната част от репликите. Нападките в резюмета на редакции могат да бъдат премахнати единствено от администратори. Ако забележите такива, оставете съобщение на Уикипедия:Заявки към администраторите.

Особен случай са и нападките, отправени конкретно срещу Вас. Запомнете, че нямате право да премахвате подобни нападки сами. Помолете който и да е друг редактор (колкото по-опитен, толкова по-добре) да го направи вместо Вас. Ако става дума за нападки в резюме на редакция, трябва да пишете на администраторите (дори сам да сте администратор, отново помолете друг администратор да ги премахне).

Отправилите лични нападки е редно да бъдат предупредени. При груби нападки или системно несъобразяване с предупрежденията, извършителите може и да бъдат санкционирани с блокиранe. Особено тежки случаи – например отправени заплахи, включително и завоалирани („ще видиш какво ще ти се случи“) – следва да бъдат наказвани с незабавно безсрочно отнемане на правата за редактиране, включително на всички съществуващи и бъдещи марионетки.^[2]

Може да изглежда очевидно, но не забравяйте, че изразяването на несъгласие с аргументите на други редактори не представлява само по себе си лична нападка. Споровете относно съдържанието в Уикипедия са важен елемент в процеса на търсене на неутрална гледна точка, както и въобще за постигане на добро качество в енциклопедията. Важно е обаче споровете да се водят цивилизовано и възпитано, като не се забравя, че в Уикипедия, поне по принцип, всички сме част от една общност и имаме обща цел^[3] – свободно и качествено знание за всеки. Затова е важно също да се помни и прилага презумпцията за добронамереност.

Границата между приемливо и неприемливо поведение в подобни спорове понякога може да бъде размита. Например лична нападка ли е репликата „по-тъпи аргументи досега не съм чувал“? Със сигурност може да се каже, че е желателно да се използва по-неутрален тон („тези аргументи са напълно несъстоятелни“). Останалото обаче ще зависи от конкретния случай. Някои редактори например биха могли нарочно да се държат ирационално, за да провокират подобна реакция от своите опоненти. Целта би била опонентите да бъдат блокирани заради лични нападки, но също и принципно дискредитирани, без значение колко основателни може да са били техните аргументи. Дори и подобно провокативно поведение да не изглежда съзнателно търсено, винаги трябва да се държи сметка за цялостната картина, и евентуални санкции за лични нападки да не бъдат налагани просто „по буквата на закона“. Същото обаче важи и в обратната посока: дори на очевидно целенасочено провокативно поведение не трябва съзнателно да се отговаря с лични нападки. Въобще, духът на Уикипедия е конфликтите да бъдат деескалирани,^[4] а не ескалирани.

Накратко, разбираемо е в определени ситуации да се реагира спонтанно, но дори в тази спонтанност трябва да се вижда желание за сдържаност, а когато тези реакции се проявяват редовно, очевидно не е налице спонтанност.^[5]

Не на последно място, не забравяйте, че всички беседи в Уикипедия се водят публично. Каквото и да направите или напишете, то се случва пред очите на целия свят. Мислете за своя публичен образ – и за този на Уикипедия.

Уикипедианците трябва:

да бъдат цивилизовани и да спазват добрия тон;
да работят за постигане на консенсус;
да обсъждат фактите и изложението им, а не личните качества на другите редактори; никога да не съдят за дадено мнение само по това, кой го изказва;
да уважават правото на другите да имат различни мнения: това не означава да се съгласят с различното мнение, а да се съгласят, че то може да съществува и да е добре обосновано; някой може да смята дадено мнение за крайно, но дори и да е така, Уикипедия се стреми към неутрална гледна точка, а не към „единствената правилна версия на истината“ (все пак, за неутралната гледна точка има значение и теглото на съответните мнения);
да използуват за обсъждане комуникационни средства с по-малка публичност, например е-поща, ако се появят лични заплахи.

Някои примери за лични нападки:

негативни лични коментари и ругатни;
епитети и квалификации на расова, етническа, полова основа или религиозна и сексуална ориентация, насочени срещу друг редактор, както в статиите, така и в обсъжданията им (религиозни епитети не са разрешени, дори когато редакторът изповядва съответната религия);
нападки, основани на политическа принадлежност (например епитети като фашист или комунист);
заплахи със съдебно преследване;
заплахи или действия (включително извън сайта на Уикипедия), които излагат някои редактори на политическо, религиозно или друго преследване от правителства, работодатели или други. Всеки администратор може незабавно да приложи блокиране при установяване на такава заплаха. Администратори, наложили такова блокиране, трябва по конфиденциален начин да уведомят членовете на Арбитражния комитет и Джимбо Уейлс какво са направили и защо;
заплахи с насилие или смърт.

Бележки

↑ Например лични са също нападките срещу групи потребители, дори когато тези групи не са посочени конкретно. Фрази като „има една групичка редактори – няма да ги посочвам, те си се знаят – които са <някаква обида>“ също са лични нападки.
↑ Както в реалния живот, следва да се прави преценка доколко заплашеният действително е почувствал заплаха за своето здраве или живот или за тези на свои близки. Понякога може да става дума за непохватна шега или зле подбрани думи, за които строго предупреждение може да е по-уместна реакция. Като цяло, обаче, заплахите срещу редактори – включително и отправените извън Уикипедия – не трябва да бъдат подценявани. Никой не трябва да се чувства застрашен заради това, че редактира в Уикипедия.
↑ „По принцип“, тъй като е нормално да има известни различия в тълкуването на общите цели и посоки на работа и бъдещо развитие, а някои редактори може поначало да имат съвсем различни цели.
↑ Дори блокирането на потребители, по идея, също е средство за деескалация, макар и само като най-крайна мярка – когато всички останали възможности за деескалация са изчерпани.
↑ Или може би съответният редактор не е способен да се контролира. Това може да е обяснение, но не е оправдание, затова подобни случаи трябва да бъдат санкционирани като всички останали.

Вижте също

Ad hominem

Правила и препоръки на Уикипедия

Шаблони

{{нлн}}

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wikipedia:No personal attacks в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

[1] Например лични са също нападките срещу групи потребители, дори когато тези групи не са посочени конкретно. Фрази като „има една групичка редактори – няма да ги посочвам, те си се знаят – които са <някаква обида>“ също са лични нападки.

[2] Както в реалния живот, следва да се прави преценка доколко заплашеният действително е почувствал заплаха за своето здраве или живот или за тези на свои близки. Понякога може да става дума за непохватна шега или зле подбрани думи, за които строго предупреждение може да е по-уместна реакция. Като цяло, обаче, заплахите срещу редактори – включително и отправените извън Уикипедия – не трябва да бъдат подценявани. Никой не трябва да се чувства застрашен заради това, че редактира в Уикипедия.

[3] „По принцип“, тъй като е нормално да има известни различия в тълкуването на общите цели и посоки на работа и бъдещо развитие, а някои редактори може поначало да имат съвсем различни цели.

[4] Дори блокирането на потребители, по идея, също е средство за деескалация, макар и само като най-крайна мярка – когато всички останали възможности за деескалация са изчерпани.

[5] Или може би съответният редактор не е способен да се контролира. Това може да е обяснение, но не е оправдание, затова подобни случаи трябва да бъдат санкционирани като всички останали.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]