Търново (община Гостивар)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.
Търново Трново | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Положки |
Община | Гостивар |
Географска област | Горни Полог |
Надм. височина | 1001 m |
Население | 539 души (2002) |
Пощенски код | 1239 |
Търново в Общомедия |
Търново (на македонска литературна норма: Трново; на албански: Tërnova) е село в Северна Македония, в община Гостивар=
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горни Полог южно от град Гостивар в южните склонове на Сува гора в долината на Лакавишката река.
История
[редактиране | редактиране на кода]Търново е старо село, което постепенно се е изместило по-високо в планината. В османски преброителен дефтер № 4 от 1467/68 година е отбелязан хисар Търново, който заедно със Собри и Аргирокастро, доставял желязо за оръжие на град Призрен. Това е средновековната рударска крепост Звезда, западно от село Сърбиново, което постепенно е завладяло землището на Търново.[1]
В началото на XIX век Търново е албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
„ | С. Търново. — Надъ и подъ селото има развалини отъ 2 стари църкви.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търново има 330 жители арнаути мохамедани.[3]
През 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Търново е село в Железноречка община в Горноположкия срез и има 95 къщи с 579 жители албанци.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 539 жители албанци.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 182.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 65.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
|