Туше Чопов
| Туше Чопов | |
| български революционер | |
| Роден |
1897 г.
|
|---|---|
| Починал | 1959 г.
|
| Семейство | |
| Майка | Руша Чопова |
| Братя/сестри | Владимир Чопов Тодор Чопов |
Петър (Петру̀ш, Ту̀ше) Андонов Чопов е български революционер.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Туше Чопов е роден в 1897 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, в семейството на фурнаджията Андон Чопов и сестрата на Гоце Делчев, Руша Чопова. При избухването на Балканската война заедно с майка си, братята си Владимир и Тодор и вуйчо си Христо е доброволец в Македоно-одринското опълчение. След опожаряването на Кукуш през Междусъюзническата война емигрира в Свободна България, като се установява първоначално в София, а по-късно в Горна Джумая.[2] Брат му Тодор Чопов загива в Септемврийското въстание в 1923 година. В 1924 година Туше Чопов е арестуван в София за антидържавна дейност. Освободен е след няколко месеца, но на гарата отново е арестуван. Освободен е след намесата на Туше Делииванов и други дейци на ВМОРО. След прибирането му в Горна Джумая е отново арестуван.[3] След освобождаването му в 1925 година с майка си се установява в София.[2] Присъединява се към ВМРО (обединена). Издадена му е смъртна присъда, заменена след ходатайство на майка му с експулсиране от страната. Установява се във Франция, а по-късно в Австрия.[3]
Завръща се в България в 1931 година след амнистията, издадена от правителството на Народния блок. Отваря кафене „Средец“ срещу Народния театър, което става средище на леви интелектуалци – Никола Вапцаров, Атанас Романов, Ламар, Жак Натан, Венко Марковски, Камен Зидаров, Димитър Чавдаров-Челкаш.[3] Кафенето е наричано още „Якобинският клуб“.[4]
Женен е за Христина Георгиева от Кукуш, дъщеря на загинал в 1901 година четник на Христо Чернопеев, първа братовчедка на Туше Влахов; в София тя работи като пощенска чиновничка.[5]
Туше Чопов умира в 1959 година.[3]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Делчо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Делчев | Мария Делчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Делчев (1844 – 1920) | Султана Нурджиева (1850 – 1907) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Чопов (1865 – 1944) | Руша Чопова (1868 – 1945) | Цоца (Цона) Делчева (1870 – ?) | Гоце Делчев (1872 – 1903) | Велика Станишева (1876 – 1962) | Гоце Станишев | Тина Андонова (1874 – 1955) | Гоце Андонов (? – 1928) | Димитър Делчев (1879 – 1901) | Елена Пейнерджиева (1881 – 1961) | Иван Пейнерджиев (? – след 1947) | Милан Делчев (1883 – 1903) | Христо Делчев (1887 – 1927) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ленка | Магда Големинова | Владимир Чопов (1890 – 1918) | Тодор Чопов (1892 – 1923) | Лика Юрукова (1895 – 1983) | Туше Чопов (1897 – 1959) | Никола Станишев (1906 – 1963) | Мицо Андонов (1901 – 1983) | Христо Андонов (1903 – 1936) | Милан Гоцев (1906 – 2010) | Александър Андонов (1908 – ?) | Никола Пейнерджиев | Борислав Пейнерджиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Нина Андонова (1940 – 2006) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 293.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 435.
- ↑ а б в г Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 294.
- ↑ Лора Шумкова. Мечтания за кафене Средец // Кафенето като дискурс. София, Нов български университет, 2005. ISBN 954-535-394-5. с. 67.
- ↑ Спомени на Христина Чопова за мъжа ѝ Туше Чопов, племенник на Гоце Делчев // Гоце Делчев – спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 293, 295.
