Жак Натан
Жак Натан | |
български икономист | |
Роден |
28 октомври 1902 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, България[1] |
Научна дейност | |
Област | стопанска история, политикономия |
Школа | Марксизъм |
Работил в | Икономически институт на БАН ВИИ „Карл Маркс“ Софийски университет |
Известен с | 5-и Ректор на УНСС |
Жак Натан Примо е български историк (политикономист, стопански историк), марксист и висш функционер на БКП (член на нейния централен комитет), академик на БАН и 5-и ректор на Висшия икономически институт „Карл Маркс“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 28 октомври 1902 година в София в еврейско семейство. От ранна възраст се включва в редиците на БКМС, където през 1920-те години достига до длъжността политически секретар. Член е на БКП и представител на Комсомола в Изпълнителното бюро на ЦК на БКП.[2][3]
Заминава за Съветския съюз (1926), където завършва Международната ленинска школа в Москва и специализира политическа икономия.[2][3]
Завръща се в България през 1930 година. Става член на Агитпропната комисия на ЦК на БКП (1931 – 1934). Участва в списването на в. „Ехо“ (1930 – 1934), сп. „Звезда“ (1932 – 1934) и сп. „Стопански проблеми“. През 1934 година е арестуван и осъден на 2 години затвор по ЗЗД. През 1941 – 1943 година е въдворен в концлагера Еникьой, Ксантийско.
След 9 септември 1944 година е сред идеолозите на БКП. Макар че за ционизма е характерен антисъветизъм, той препоръчва на ционистите в България „да придобият съветска ориентация“. Малко преди масовото изселване (подкрепяно от БКП) на български евреи за Израел препоръчва рестриктивност към еврейските събрания, тъй като „всички гости са агенти на англо-американския империализъм“. По тази причина се създава Еврейският демократичен фронт през 1947 година[4], а всички останали организации са закрити.[5][3]
Съосновател (1944) е на Съюза на научните работници в България (от 1990 година: Съюз на учените в България), дългогодишен член на неговия президиум (1944 – 1974). Директор е на издателството на БКП „Партиздат“ (1945 – 1949).[2][6][7][3]
Член е на Националния комитет на Отечествения фронт (1945 – 1947), подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура (1949 – 1952).[8][3]
От 1958 година е член-кореспондент, а от 1961 година е академик на Българската академия на науките. Професор по политическа икономия (1949). Преподава във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ и в Софийския университет. Ректор на ВИИ „Карл Маркс“ (1957 – 1962). Директор на Икономическия институт на БАН. Главен редактор на сп. „Исторически преглед“ (1950 – 1974).[3]
Женен е за Рената – еврейка от Видин, дъщеря на Хаим Пизанти, основател на комунистическата организация в града (чийто чичо Салтиел Пизанти загива като опълченец на вр. Шипка). Имат 3 деца – Дими, Валери и Таня (Пауновска).[9]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На академик Жак Натан е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София (Карта).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Научните му изследвания са насочени към стопанската история на България, по история на икономическите учения и политикономия:
- Идеен и социологически разбор на „Записките“ на Захари Стоянов и „Под игото“ на Иван Вазов (1946)
- История на икономическите учения (1947), съавт.
- Марксистко-ленинско учение за обществено-икономическите формации (1949)
- Българското възраждане (1950)
- Стопанска история на България (1957)
- История на икономическата мисъл в България
- Икономическите възгледи на Димитър Благоев
- Монополистическият капитализъм в България, съавт.
- Бяхме в Еникьой. Спомени (1967)
- Паметни времена. Спомени (1970)
- Избрани трудове в 2 тома (1979)
Участва в авторските колективи на многотомните издания „История на България“.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Акад. Натан е награден с:
- орден „Георги Димитров“ (1964, 1972)
- почетно звание „Герой на социалистическия труд“ (1964)
- почетно звание „Народен деятел на науката“ (1965)
- Димитровска награда (1950, 1966)
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В негова чест е наименувана улица „Академик Жак Натан“ в Студентския град в София.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
- ↑ а б в НАТАН, Жак (Ж. Н. Примо) (28.Х.1902 – 3.III.1974) – в znam.bg
- ↑ а б в г д е Кратка българска енциклопедия. Том 3. София, БАН, 1966. с. 541.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 306, Протокол № 140 от 19 май 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взети решения за: определяне Жак Натан за отговорник пред ЦК по еврейските въпроси; преобразуване на Еврейския ОФ комитет в Общ еврейски демократически комитет, с. 1.
- ↑ Естер Георгиева, „Фрагменти от живота на евреите по време на комунистическия режим в България“ (pdf) Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine.
- ↑ 35 години от смъртта на акад. Жак Натан – в calendar.dir.bg
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 90, Решение № 71 от 1945 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за назначаване на Жак Натан за главен директор в Партийното издателство, с. 1-2.
- ↑ Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, С., 1999, с. 198.
- ↑ Семейни снимки на Мими-Матилда Петкова Пизанти Архив на оригинала от 2018-12-23 в Wayback Machine., Vidin-online.com, 10.08.2012.
|
- Български стопански историци
- Български политикономисти
- Български политици (1945 – 1989)
- Членове на ЦК на БКП
- Преподаватели в УНСС
- Преподаватели в Софийския университет
- Академици на БАН
- Ректори на УНСС
- Български мемоаристи
- Лагеристи в „Кръстополе“
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на Димитровска награда
- Народни деятели на науката
- Българи от еврейски произход
- Родени в София
- Починали в София
- Погребани в Централните софийски гробища