Тодор Чопов

Тодор Чопов
български революционер и писател
Роден	февруари 1892 г. Кукуш, Османска империя
Починал	27 септември 1923 г. Рила, Царство България
Семейство
Майка	Руша Чопова
Братя/сестри	Владимир Чопов Туше Чопов

Тодор Андонов Чопов е български революционер, общественик и писател. След националните катастрофи на България приема крайно леви и анархистични убеждения.

Биография

Тодор Чопов е роден през февруари 1892 година в Кукуш, тогава в Османската империя. Родители му са, сестрата на Гоце Делчев, Руша Чопова и хлебопекарят Андон (Доне) Чопов, брат на полковник Григор Чопов. Има трима братя и три сестри Владимир — революционер от ВМОРО, загинал в Първата световна война, Туше, Христо, Велика (Лика) - педагог и публицист, Ленка и Магда. Завършва 3-ти прогимназиален клас в Кукуш, а след това продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия, където става ръководител на революционен кръжок и след бунт срещу екзархийската управа през септември 1908 година е изключен.

По препоръка на Яне Сандански Тодор Чопов е назначен за учител в Мелнишкото село Ощава. През април 1909 година Тодор Чопов стига до Сяр пеш, но не успява да се включи в похода към Цариград на Младотурците.

След обявяването на Балканската война през октомври 1912 година Тодор Чопов е в Първа отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение. След това служи в Нестроевата рота на 13 кукушка дружина. През Междусъюзническата война е във сборната партизанска рота на Васил Чекаларов. След опожаряването на Кукуш от гръцките войски Тодор Чопов и семейството му се прехвърлят в София.

В България Тодор Чопов изпада в нищета, организира стачки и пише първите си стихове. С помощта на Пейо Яворов Тодор Чопов е назначен на работа в Централна поща. През март 1915 година семейството се прехвърля в Горна Джумая, където Тодор Чопов развива обществена дейност. Работи в местната поща, възстановява и председателства читалище „Съгласие“, ръководи театрална група, научава ромски език и започва да пише граматика на цигански. След края на Първата световна война Тодор Чопов участва в Бюрото на Организацията, което обявява „Повик към македонците“.

Като анархокомунист, Тодор Чопов се сближава в началото на 20-те години с групата на Алеко Василев, която претендира да наследи Сярската група на Яне Сандански. Така той става през 1922 година член на градското ръководство на ВМРО в Горна Джумая. Преди началото на Септемврийско въстание межд БКП и ВМРО се сключва споразумение, според което БКП няма да вдига въстание в Пиринско, а ВМРО няма да пречи на подготовката му в другите части на страната. Впоследствие БКП не спазва споразумението. Тодор Чопов, който симпатизира на левите идеи е сред водачите на въстанието и организира въоръжена група в Горна Джумая. При тези обстоятелства ВМРО се намесва в конфликта на страната на правителството. След кратки въоръжени действия, въстаниците се оттеглят в планините. На 25 септември Тодор Чопов, като член на ВМРО е изпратен на преговори с околийския войвода Ангел Коларов. На преговорите той е арестуван и на 27 септември е убит с други леви дейци в Пирин. Чопов е убит понеже е предал организационно оръжие на ВМРО на Горноджумайския въстанически отряд и не е спазил заповедта за ненамеса във въстанието. Част от костите му са прибрани от сестра му Лика и повторно е погребан през 1945 година.

За убийството на Тодор Чопов Димо Хаджидимов казва:

„

На подлите палачи не трепна ръката им, когато стягаха въжето около врата на Тодор Чопов... И с такива кървави ръце те ще „освобождават“ Македония! Срамува се човек да живее в днешното подло време.

“

През 1968 година е издаден сборникът „Тодор Чопов, повести и разкази“.

Родословие

Делчо

Димитър Делчев

Мария Делчева

Никола Делчев (1844 – 1920)

Султана Нурджиева (1850 – 1907)

Андон Чопов (1865 – 1944)

Руша Чопова (1868 – 1945)

Цоца (Цона) Делчева (1870 – ?)

Гоце Делчев (1872 – 1903)

Велика Станишева (1876 – 1962)

Гоце Станишев

Тина Андонова (1874 – 1955)

Гоце Андонов (? – 1928)

Димитър Делчев (1879 – 1901)

Елена Пейнерджиева (1881 – 1961)

Иван Пейнерджиев (? – след 1947)

Милан Делчев (1883 – 1903)

Христо Делчев (1887 – 1927)

Ленка

Магда Големинова

Владимир Чопов (1890 – 1918)

Тодор Чопов (1892 – 1923)

Лика Юрукова (1895 – 1983)

Туше Чопов (1897 – 1959)

Никола Станишев (1906 – 1963)

Мицо Андонов (1901 – 1983)

Христо Андонов (1903 – 1936)

Милан Гоцев (1906 – 2010)

Александър Андонов (1908 – ?)

Никола Пейнерджиев

Борислав Пейнерджиев

Нина Андонова (1940 – 2006)