Требичино
Требичино Требичино | |
— село — | |
![]() Църквата „Света Петка“, 1875 г. | |
Страна | ![]() |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Василево |
Географска област | Смърдеш |
Надм. височина | 437 m |
Население | 0 души (2021) |
Пощенски код | 2414 |
МПС код | SR |
Требичино в Общомедия |
Требичино (на македонска литературна норма: Требичино) е село в община Василево на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северозападно от Струмица, в планината Смърдеш.
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Требичино (Trébitchino) е посочено като село с 12 домакинства, като жителите му са 38 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Трибичено е населявано от 84 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Трибичино има 96 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война един човек от Требичино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] Селото е освободено от османска власт от четите на Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов.[5] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители, всички македонци.[6] Преброяването през 2021 отчита селото като обезлюдено, но на изборите през 2019 в селото са регистрирани 13 души.[7][8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Требичино
Панде Костадинов Каламерников (о. 1881 – след 1942), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 13-а кукушка дружина[9]
Пантелей Атанасов, македоно-одрински опълченец, чета на Тодор Александров[10]
- Починали в Требичино
Петар Гавалянов (1920 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 172.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Вкупно резидентно население на Република Северна Македонија според етничката припадност, по населени места, Попис, 2021
- ↑ Избори 2019 // Архивиран от оригинала на 2019-12-29. Посетен на 2023-08-27.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 215.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
- ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
|