Нивичино
Нивичино Нивичино | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Василево |
Географска област | Каменица |
Надм. височина | 650 m |
Население | 0 души (2002) |
Пощенски код | 2416 |
МПС код | SR |
Нивичино в Общомедия |
Нивичино (на македонска литературна норма: Нивичино) е село в община Василево на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северно от Струмица, в планината Готен.
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нивичин (Nivitchine) е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 124 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Нивичено е населявано от 165 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Нивичино (Nivitchino) има 224 българи екзархисти.[3]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[4] Запазена е църквата „Свети Илия“.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Нивичино
- Атанас Нивички (1860 - след 1943), български революционер
- Димитър Нивичанов, български военен и общественик
- Починали в Нивичино
- Тимо Тренчев (1920 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[6]
- Тодор Велков (1912 – 1944), комунистически партизанин
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Селото на војводата Атанас Цонев-Брадата Нивичино, ја чува тајната за последните денови од заложништвото на Мис Стон // Дрнка.mk, 2020-05-24. Посетен на 6 януари 2024. (на македонска литературна норма)
- ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 126, 149.
|