Тихоокеански ръб

Страните в Тихоокеанския регион са оцветени в синьо

Тихоокеански ръб/регион/пръстен (Английски: Pacific Rim ) е икономически термин, общо наименование на държави с пряк излаз на Тихи океан, както и островите, разположени в него. Регионът почти съвпада с Тихоокеанския вулканичен огнен пръстен.

Регионът е дом на редица големи международни и неправителствени организации: APEC, Центъра Изток-Запад, Тихоокеанския басейнов институт и Института за азиатски изследвания.

Списък на държавите

Източна Азия Русия (само Изток Русия) Япония Северна Корея Южна Корея Китай (само Източен Китай) Хонконг Макао Тайван Югоизточна Азия Виетнам Камбоджа Тайланд Малайзия Сингапур Бруней Индонезия Филипини Източен Тимор

Океания (Суверенна държава) Австралия Палау Микронезия Папуа Нова Гвинея Соломонови острови Науру Маршалови острови Вануату Нова Зеландия Тувалу Фиджи Кирибати Тонга Самоа Ниуе  Острови Кук

Океания (Зависима територия) Държави и територии на Австралия Норфолк Кралство Нова Зеландия  Токелау Отвъдморски департаменти и територии на Франция Нова Каледония  Уолис и Футуна Френска Полинезия Британски задморски територии  Питкерн Островни територии на САЩ Северни Мариански острови Гуам Американска Самоа САЩ Хаваи Чили Великденски остров

Северна Америка Канада (само Западна Канада) САЩ (само Запад САЩ и Аляска) Мексико Централна Америка Гватемала Салвадор Хондурас Никарагуа Коста Рика Панама Южна Америка Колумбия Еквадор Перу Чили

Списък на портовете

В Тихоокеанския регион международният воден транспорт е много развит. Десетте най-натоварени контейнерни пристанища в света, с изключение на дубайското пристанище Джебел Али (9-то място), са в региона. Той е дом на 29 от 50-те най-натоварени пристанища за контейнерни превози в света. По-долу са тези 29 пристанища.

Южна Корея Пусан (5-а) Япония Шаблон:Не перекладено (36-а) Токио (25-а) Нагоя (47-а) Кобе (49-а) Тайван Каосюн (12-а) Хонконг Хонг Конг (3-та)

Китай Шанхай (1-ва) Шенжен (4-та) Нингбо-Жушан (6-а) Гуанджоу (7-а) Кингдао (8-а) Тиендзин (10-а) Сиамения (19-а) Далиан (21-ва) Лианюнганг (30-а) Инкоу (34-та)

Филипини Манила (37-а) Виетнам Шаблон:Не перекладено (28-а) Тайланд Лаем Чабанг (22-ра) Малайзия Порт Кланг (13-а) Танджунг Пелепас (16-а) Сингапур Сингапур (2-ра)

Индонезия Танджунг Приок (24-та) Сурабая (38-а) Канада Шаблон:Не перекладено (50-а) САЩ Лос Анджелис (17-а) Лонг Бийч (18-а) Сиатъл/Такома (48-а) Панама Балбоа (43-та)

Вижте също

• Индо-тихоокеански регион
• Азиатско-тихоокеански регион

Литература

• Олден У. Клаусен . „Тихоокеанските азиатски страни: сила за растеж в глобалната икономика “ (1984) // изд. Los Angeles World Affairs Council
• Харлан Кливланд. „Бъдещето на космическата база: Основна реч “ (1983)
• Франк Гибни. "Цял тихоокеански каталог" (1981) // изд. Access Press
• „Преподаване за Тихоокеанския регион. ERIC Дайджест № 43" (1987) // изд. Foreign Policy Association
• Дъглас А. Филипс, Стивън До. Леви. „Регионът на Тихоокеанския ръб: Нововъзникващият гигант “ (1988) // изд. Enslow Publishing // ISBN 9780894901911
• Майкъл Пейлин . "Пълен кръг" (2010) // изд. Hachette Book Group // ISBN 9780297863571

Външни препратки

• За Тихоокеанския регион Архив на оригинала от 2023-03-27 в Wayback Machine. (англ.) // gsa.gov
• Sustainable Pacific Rim Cities (англ.) // sustainablepacific.org // Архивирано от оригинала на 11 април 2016 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тихоокеанський регіон“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​