Токелау

Токелау
Tokelau
	Токелау Tokelau
— владение на Нова Зеландия —
	Знаме Герб
	Девиз: Tokelau for the Almighty; („Токелау за Всемогъщия“)
	Химн: Te Atua o Tokelau
	Местоположение на Токелау
География и население
Площ	10 km²
Води	незначителен%
Климат	тропичен
Столица	няма
Най-голям град	Атафу
Официален език	токелауски език английски език
Религия	християнство
Демоним	токелауец
Население (2016)	1499; (на 237-о място)
Гъстота на нас.	150 души/km²; (на 86-о място)
Управление
Форма	конституционна монархия
Монарх	Чарлз III
Администратор	Рос Ардерн
Организации	ООН
История
Територия на; Нова Зеландия	1948 г.
Икономика
БВП (ППС, 2017)	10 млн. щ.д.
БВП на човек (ППС)	6275 щ.д.
Валута	Новозеландски долар (NZD)
Други данни
Часова зона	UTC (UTC+13)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	ляво
Код по ISO	TK
Интернет домейн	.tk
Телефонен код	+690
	↑ Всеки атол има свой административен център. ;
	Токелау в Общомедия

Токелау (на английски: Tokelau) е автономно владение на Нова Зеландия в Полинезия в централната част на Тихи океан, на север от о-вите Самоа. Островната група (три коралови атола) е бивше британско владение, като по-късно преминава към доминиона Нова Зеландия.

Токелау е четвъртата най-слабо населена страна на Земята и е лидер във възобновяемата енергия, бидейки първата страна, захранвана на 100% от слънчева енергия.^[1]

История

Атолите са заселени през V-VI в. от преселници от Самоа;
21 юни 1765 г. – открити са от английския мореплавател Джон Байрон;
ХVIII в. – островите са нападани от перуански роботърговци;
1877 г. – стават британски протекторат;
1925 г. – Великобритания предава Токелау под управлението на Нова Зеландия;
1948 г. – островите са включени в състава на Нова Зеландия;
1977 г. – получават самоуправление.

До 1976 г. островите носят името Острови на обединението (The Union Islands), като след тази година възвръщат местното название Токелау.

ООН признава територията като автономна територия. Държавен глава е монархът на Обединеното кралство.

Държавно устройство

Островите се управляват от администратор, назначаван от правителството на Нова Зеландия. Има местен управляващ орган – Съвет на старейшините, избиран за 3 години. Главен орган на управление – Генерален фоно. Въоръжени сили няма.

География

Състоят се от три атола (Атафу, Нукунону и Факаофо, общо площ 10,12 km²), които са разположени на значително разстояние един от друг и се състоят общо от 110 миниатюрни коралови островчета, обкръжаващи централна лагуна. Надморската им височина е 3 – 4 m, а ширината на най-големия от тях е 400 m. Островчетата са покрити с коралови пясъци, върху които са се формирали бедни варовикови почви. Върху тях растат само панданус, кокосова палма е няколко вида храсти. Климат е тропичен, влажен. Най-горещите месеци са декември, януари и февруари, а най-прохладния – август. Температурата на въздуха целогодишно се колебае между 24° – 32°С. От април до ноември на островите господстват югоизточните пасати, а от декември до март често връхлитат урагани, съпроводени с поройни дъждове. Годишната сума на валежите е около 3000 mm.^[2]

Название на остров, алтернативно название, (английско изписване)	Площ, km²	Население (2006 г.)	Координати	Откривател (дата и година на откриване)
атол Атафу (Дук ъф Йорк) (Atafu)	2,03	570	8°33′ ю. ш. 172°30′ з. д. / 8.55° ю. ш. 172.5° з. д.-8.55, -172.5	Джон Байрон (21 юни 1765)
атол Нукунону (Дук ъф Кларенс) (Nukunonu)	5,46	350	9°10′ ю. ш. 171°50′ з. д. / 9.166667° ю. ш. 171.833333° з. д.-9.166667, -171.833333	Едуард Едуардс (12 юни 1791)
атол Факаофо (Боудич) (Fakaofo)	2,63	460	9°22′ ю. ш. 171°13′ з. д. / 9.366667° ю. ш. 171.216667° з. д.-9.366667, -171.216667	Стивън Крокър (1839)

Население

Население – 1380 души (2008 г.).
Гъстота – 136,4 д./km².
Естествен прираст – 19.
Етнически състав – токелауанци 62,8%, токелау-самоански метиси 35,6%, други 1,6%.
Официален език – английски и токелау.
Азбука – латиница.
Неграмотни – 11%.
Религиозен състав – християни (протестанти 65,8%, католици 34,2%).
Административен център – Факаофо (261 жители).
Административно деление – 3 атола (Атафу, Нукунону, Факаофо)

Стопанство

Традиционното стопанство е свързано с риболова, свиневъдството, отглеждане на тропични култури и производството на копра. Парична единица е новозеландският долар. Страната получава по 4,3 млн. щатски долара годишна помощ от Нова Зеландия. БВП за година е около 1000 щ.д. на човек. Туризмът е слабо развит, но през последните години се засилва ролята му в стопанството на страната. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 27:12:61.

Източници

[1] Всеки атол има свой административен център.

[2] Tokelau, world first solar power nation

[Океания-3] ((ru)) «Океания, Москва, 1982 г.» – Токелау, стр. 372

[б 1]

[1]

[2]