Титан IIIC

Титан IIIC
	Титан IIIC
Данни за ракетата
Функция	ракета-носител
Производител	Мартин
Оператор	USAF
Страна	САЩ
Размери
Височина	42 m
Диаметър	3,05 m
Маса	626 190 kg
Степени	3
Капацитет
Товар до НЗО	13 100 kg
История на изстрелванията
Статус	изведена от употреба
Космодруми	„Кейп Канаверал“; ВВС база Ванденберг
Общо изстрелвания	36
Успешни	31
Неуспешни	5
Първи полет	18 юни 1965 г.
Последен полет	6 март 1982 г.
Бустери (Степен 0) – UA120
№ бустери	2
Сборна тяга	5850 kN
Импулс	263 секунди
Време на работа	115 секунди
Гориво	твърдо
Първа степен
Двигатели	2 x LR87-11
Тяга	2340 kN
Импулс	302 секунди
Време на работа	147 секунди
Гориво	N2O4 / аерозин 50
Втора степен
Двигатели	1 x LR91-11
Тяга	454 kN
Импулс	316 секунди
Време на работа	205 секунди
Гориво	N2O4 / аерозин 50
Трета степен – Транстейдж
Двигатели	2 х AJ-10-138
Тяга	71,2 kN
Импулс	319 секунди
Време на работа	440 секунди
Гориво	N2O4 / аерозин 50
	Титан IIIC в Общомедия

Титан IIIС (на английски: Titan IIIС) е американска тристепенна ракета-носител. Трета ракета-носител от подсемейството Титан III.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Титан IIIС е проектирана на базата на ракетата Титан IIIA с добавени твърдогоривни бустери за увеличаване на стартовата, а оттам и допустимата максимална маса на полезния товар. Твърдогоривните бустери, които са разработени за Tитан IIIC представляват значителен напредък в сравнение с предишните ракети с твърдо гориво, основно поради големия им размер и тяга, както и техните напреднали векторни системи за контрол на тягата. Като трета степен е използван ускорителен блок Транстейдж (на английски: Transtage). Системата за управление на Титан IIIC е усъвършенствана и използва електроника Delco VI IMU с много по-добри параметри от тези на IBM ASC-15 използвана в по-ранните модификации на Титан III. Основното предназначение на тази ракета е да извежда на околоземна орбита пилотирани летателни апарати - ракетоплан Х-20 и космически кораб Джемини - В, част от отменените програми X-20 Dyna-Soar и Пилотирана орбитална лаборатория. След закриването на споменатите програми, Титан IIIС е използван за извеждане на разузнавателни и комуникационни сателити, основно на USN. Ракетата - носител стартира от космодрума Кейп Канаверал, Флорида, за разлика от нейния събрат Титан IIID, който е изстрелван от авиобазата Ванденберг, Калифорния. До 1988 г. Титан ІІІС е най-големият носител, използван от USAF, докато се появява по-мощната ракета Титан IV.