VLS-1
| VLS-1 | |
 VLS на ракетната площадка | |
| Данни за ракетата | |
|---|---|
| Функция | Орбитална ракета носител |
| Производител |  IAE |
| Страна | Бразилия |
| Размери | |
| Височина | 19,5 m |
| Диаметър | 1,01 m |
| Маса | 50 700 kg |
| Степени | 3 |
| Капацитет | |
| Товар до НЗО | 380 kg |
| История на изстрелванията | |
| Статус | Активна |
| Космодруми | Алкантара |
| Общо изстрелвания | 2 |
| Неуспешни | 2 |
| Първи полет | 2 ноември 1997 |
| Бустери (Степен 0) – S-43 | |
| № бустери | 4 |
| Двигатели | 1 твърдогоривен |
| Тяга | 303 kN |
| Импулс | 225 с (2,21 kN·s/kg) |
| Време на работа | 59 секунди |
| Гориво | твърдо |
| Тяга | 68 100 lbf |
| Първа степен – S-43TM | |
| Двигатели | 1 твърдогоривен |
| Тяга | 320,6 kN |
| Импулс | 277 сек (2,72 kN·s/kg) |
| Време на работа | 58 секунди |
| Гориво | твърдо |
| Втора степен – S-40TM | |
| Двигатели | 1 твърдогоривен |
| Тяга | 208,39 kN |
| Импулс | 275 сек (2.70 kN·s/kg) |
| Време на работа | 56 секунди |
| Гориво | твърдо гориво |
| Трета степен – S-44 | |
| Двигатели | 1 твърдогоривен |
| Тяга | 33,24 kN |
| Импулс | 282 сек (2,77 kN·s/kg) |
| Време на работа | 68 секунди |
| Гориво | твърдо |
| VLS-1 в Общомедия | |
VLS-1 (на португалски: Veículo Lançador de Satélites) е основната ракета носител на Бразилската космическа агенция.[1] Целта на проекта е разработването на ракета за извеждане на малки по размери изкуствени спътници. Изстрелванията ще се извършват от център за изстрелвания Алкантара,[2] който е благоприятно разположен до екватора.
Подобни бразилски ракети са: Сонда (Синда 1, 2, 3, 4), VS-30, VS-40 и VSB-30.
История
[редактиране | редактиране на кода]Към днешна дата са произведени три прототипа и са осъществени две изстрелвания от Алкантра. При полетите на ракети с обозначения V01 и V02 технически проблеми довеждат до неуспех, но са тествани няколко компонента на ракетата.
Прототипът V03, насрочен за изстрелване през 2003 г. е унищожен малко преди изстрелването на 22 август. При експлозията е унищожена и част от инфраструктурата, което довежда до значително забавяне в развитието на програмата. Към края на 2007 година планът е както следва:
- 2009 – завършване на подвижната кула за интеграция
- 2009 – първи технологичен полет на VLS-1
- 2010 – край на фазата за стартиране на „лабораторията за задвижване“
- 2010 – втори технологичен полет на VLS-1
- 2011 – изстрелване на VLS-1 V04 (изстрелването може да бъде очаквано, ако технологичните полети завършат с успех)
- 2011 – изстрелване на VLS-1B с течно гориво – 600-килограмови сателити в 800-километрова орбита
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((pt)) Veículo Lançador de Satélites (VLS) // Brazilian Space Agency. Архивиран от оригинала на 2010-12-24. Посетен на 8 ноември 2012.
- ↑ ((pt)) CLA – Centro de Lançamento de Alcântara Архив на оригинала от 2013-07-18 в Wayback Machine. Alcântara Launch Center. Посетен на 8 ноиември 2012
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
VLS-1 в Енциклопедия Астронавтика.
| |||||||||||
| ||||||||||||||||||||
