Титан IIIA

Титан IIIA
Данни за ракетата
Функция	ракета-носител
Производител	Мартин
Оператор	НАСА
Страна	САЩ
Размери
Височина	42 m
Диаметър	3,05 m
Маса	161 730 kg
Степени	3
Капацитет
Товар до НЗО	3100 kg
Подобни ракети
Фамилия	Титан
История на изстрелванията
Статус	изведена от употреба
Космодруми	Кейп Канаверал
Общо изстрелвания	4
Успешни	3
Неуспешни	1
Първи полет	1 септември 1964 г.
Последен полет	6 май 1965 г.
Първа степен
Двигатели	2 x LR87-9
Тяга	1941,7 kt
Импулс	304 s
Време на работа	164 s
Гориво	N2O4 / аерозин
Втора степен
Двигатели	1 x LR91-9
Тяга	453,7 kt
Импулс	316 s
Време на работа	184 s
Гориво	N2O4 / аерозин
Трета степен – Транстейдж
Двигатели	2 x AJ10-138
Тяга	71 kt
Импулс	311 s
Време на работа	440 s
Гориво	N2O4 / аерозин
Титан IIIA в Общомедия

Титан IIIA (на английски: Titan IIІА) е американска течногоривна тристепенна ракета-носител. Първа ракета-носител от подсемейството Титан III. Това е прототип, който представлява ракета Титан II с добавен ускорителен блок Транстейдж (на английски: Transtage) като трета степен.

Предназначение

Разработката на тази ракета стартира в средата на 60-те години на 20 век. Тя е модификация на ракетата Титан II. Основното предназначение на новата разработка е развитието на ракетното семейство Титан и осъществяване на реални полетни изпитания на новия ускорителен блок Транстейдж. Двигателите на първите две степени са доработени и са с повишени характеристики в сравнение с тези на Титан II. Ракетата-носител Титан ІІІА по-късно е използвана като основа за създаването на по-мощната Титан IIIC.

Полети

Между септември 1964 и май 1965 г. са осъществени четири изпитателни полета с новата ракета. Първият старт е на 1 септември 1964 г. и приключва с катастрофа в резултат на преждевременно изключване и невъзможност ракетата да достигне орбита. Причина за преждевременното спиране на двигателите е нарушаване на херметичността в ускорителната степен Транстейдж. При втория старт на 10 декември 1964 г. Титан ІІІА достига орбита със зададените параметри. При първите два полета ракетата не носи полезен товар. При следващите извежда на геосинхронна орбита експериментални комуникационни сателити LES (на английски: Lincoln Experimental Satellites).

График на полетите

Дата	Производствен индекс	Полезен товар	Резултат	Забележка
1 септември 1964	3A-2	няма	Неуспех	Нарушена херметичност на Транстейдж
10 декември 1964	3A-1	няма	Успех	Първи полет на Транстейдж
11 февруари 1965	3A-3	Комуникационен сателит LES-1	Успех
6 май 1965	3A-4	Комуникационен сателит LES-2	Успех

Спецификация

Първа степен

• Двигатели: 2 x LR87-11
• Тяга: 2340 kN
• Специфичен импулс: 302 секунди
• Време за работа: 147 секунди
• Гориво: аерозин 50
• Окислител: диазотен тетраоксид

Втора степен

• Двигател: LR91-11
• Тяга: 454 kN
• Специфичен импулс: 316 секунди
• Време за работа: 205 секунди
• Гориво: аерозин 50
• Окислител: диазотен тетраоксид

Трета степен – Транстейдж

• Двигатели: 2 х AJ10-138
• Тяга: 71 kN
• Специфичен импулс: 311 секунди
• Време за работа: 440 секунди
• Гориво: аерозин 50
• Окислител: диазотен тетраоксид

Източници

• Krebs, Gunter. „Titan-3A“. Gunter's Space Page. Посетен на 25 януари 2009.
• Wade, Mark. „Titan“. Encyclopedia Astronautica. Посетен на 25 януари 2009.
• McDowell, Jonathan. „Titan“. Launch Vehicles Database. Jonathan's Space Page. Посетен на 25 януари 2009.