Направо към съдържанието

Технически университет – София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Технически университет – София
Девиз„Ние успяваме!“
Основан15 декември 1945 г.;
преди 78 години (1945-12-15)
ВидДържавен университет
Финансиране6,4 млн. лв. (2023 г.)
Ректорпроф. д.н. инж. Иван Кралов
Преподаватели700 (дек. 2023 г.)
Студенти11 500, от които 750 чуждестранни, 300 докторанти (дек. 2023 г.)
МестоположениеСофия,  България
Бивши имена
  • МТФ
  • МЕИ
  • ВМЕИ
  • ВМЕИ „В. И. Ленин“
Цветовесиньо, бяло
   
ЧленствоЕвропейски технологичен университет
АдресСофия, Студентски град, ул. „проф. Георги Брадистилов“ 11
Сайтwww.tu-sofia.bg
Карта Местоположение в Студентски
Технически университет – София в Общомедия

Техническият университет в София[1] е държавно висше техническо училище, най-голямото в България с филиали в Пловдив и Сливен.

В продължение на десетилетия Техническият университет подготвя инженерни кадри в областта на машиностроенето, енергетиката, електротехниката, електрониката, транспорта и съобщенията.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Държавна политехника

Техническият университет в София е основан на 15 декември 1945 г. като Машинно-технологичен факултет (МТФ) към Висшето техническо училище с три отдела – машинно инженерство, електроинженерство и индустриална химия. През 1950 г. се открива отдел минно инженерство и инженерна геология.[3]

През 1953 г. Машинно-технологичният факултет се отделя от Държавната политехника[4] като самостоятелен висш технически институт под името Машинно-електротехнически институт (МЕИ).[5] За негов първи ректор е избран проф. Саздо Иванов.[2]

Първоначално към МЕИ са създадени Машиностроителен факултет с 14 специалности и Електротехнически факултет с 6 специалност. През 1960 г. е открит Факултет по транспорта и съобщенията. На 18 юни 1963 г. института се разделя на пет отделни факултета – машинно-технологически, енергомашиностроителен, транспортен, електротехнически и Факултет по радиоелектроника. През 1973 г. се откриват още два факултета – машиностроителен и автоматика.[2]

През 1953 г. се въвежда задочно обучение, а през 1971 г. – вечерно. През 1969 г. е въведена следдипломна квалификация.

Между 1967 – 1995 г., носи името на Ленин като Висш машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“, по случай 50-тата годишнина от Октомврийската революция (1917).

В периода 1975 – 1976 г. във ВМЕИ има 23 специалности, 13 526 студенти (от тях 199 чужденци от 40 страни) и 1435 преподаватели. Срока на обучение е 4 1/2 години (редовно) и 5 1/2 години (задочно). До 1976 г. ВМЕИ са завършили 30 000 специалисти (от тях 360 чужденци от 23 страни).[2]

Филиалът на университета в Пловдив, създаден през 1986 г., включва 2 факултета – Факултет по електроника и автоматика и Факултет по машиностроене и уредостроене. През 1986 г. е открит Инженерно-педагогическият факултет в Сливен.

Структурата на университета включва 2 колежа, които са на оперативно ръководство от университетските бази в София и Сливен. Педагогическият колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница е закрит през 2006 г., а Техническият колеж „Джон Атанасов“ в Пловдив – през 2010 г.

През 1991 г. е открит Факултет по мениджмънт.

Университет

[редактиране | редактиране на кода]

С решение на XXXVII народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в университет и се преименува на Технически университет – София.

От 1990 г. в Техническият университет – за първи път във висшето образование в България, започва обучение изцяло на чужд език с откриването на Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт, съгласно междуправителствена спогодба с Германия. Между 1992 – 1993 г. се полага началото съответно и на днешните факултети за обучение на английски и на френски език – Факултет за английско инженерно обучение и Факултет за френско обучение по електроинженерство.

Техническият университет осъществява методично и учебно ръководство на 2 средни технически училища – в София и Правец.

През цялата история на Техническия университет в него са получили дипломи за висше образование над 80 000 инженери, икономисти, математици. Понастоящем в него се обучават над 14 000 студенти, докторанти, специализанти, ученици, включително около 1000 чужденци. Общо преподавателите и изследователите надхвърлят 1000 души, от които над 400 са хабилитирани.

През 2022 – 2023 г. в Техническият университет има 39 специалност, 4657 студенти (от тях 169 чужденци от 13 страни) и 1586 преподаватели. Срока на обучение и в двете форми е 4 години.

Ректори

[редактиране | редактиране на кода]
№ име мандат
1. проф. Саздо Иванов (1953 – 1960)
2. проф. Яким Якимов (1960 – 1962)
3. проф. Иван Попов (1962 – 1962)
4. проф. Георги Брадистилов (1962 – 1966)
1. проф. Георги Брадистилов (1962 – 1966)
2. проф. Ангел Балевски (1966 – 1968)
3. проф. Ангел Балевски (1967 – 1968)
4. проф. Николай Наплатанов (1968 – 1970)
5. проф. Владимир Дивизиев (1970 – 1972)
6. проф. Никола Тодориев (1972 – 1973)
7. проф. Цанко Цанков (1973 – 1976)
8. проф. Начо Начев (1976 – 1983)
9. проф. Димитър Бучков (1983 – 1986)
10. проф. Людмил Даковски (1986 – 1989)
11. проф. Димитър Бучков (1989 – 1992)
12. проф. Димитър Димитров (1992 – 1999)
1. проф. Димитър Димитров (1992 – 1999)
2. проф. Венелин Живков (1999 – 2005)
3. проф. Камен Веселинов (2005 – 2011)
4. проф. Марин Христов (2011 – 2014)
5. проф. Георги Михов (2014 – 2019)
6. проф. Иван Кралов (от 2019 – настоящем)

Учебна структура

[редактиране | редактиране на кода]

В учебната си структура Техническият университет включва общо 17 факултета и 4 департамента, 3 висши колежа и 2 средни училища, разпределени както следва:

Факултети

[редактиране | редактиране на кода]
Структурни звена на Техническия университет – София
Факултет Година на основаване
Машиностроителен 1953
Електротехнически 1953
Транспорт[6] 1963
Енергомашиностроителен 1965
Автоматика 1973
Електронна техника и технологии[7] 1987
Телекомуникации 1987
Компютърни системи и технологии 1987
Германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт 1990
Стопански 1991
Френско обучение по електроинженерство 1991
Английско инженерно обучение 1992
Индустриални технологии 1993

Колежи

[редактиране | редактиране на кода]

Средни училища

[редактиране | редактиране на кода]

Други звена

[редактиране | редактиране на кода]
  • Департамент за чуждоезиково обучение и приложна лингвистика, София
  • Департамент по физическо възпитание и спорт, София
  • Департамент за квалификация и професионално развитие на учители, София
  • Център за дистанционно обучение, Пловдив
  • Център за обучение на специализанти, Пловдив
  • Център за развитие и квалификация, Сливен
  • Център за развитие и квалификация, София

Научна структура

[редактиране | редактиране на кода]

Научно-приложната дейност е организирана в следните звена:

  • Научноизследователски сектор – с 15 научноизследователски и 20 научно-приложни лаборатории
  • 4 малки предприятия – ЕФТОМ-ЙОН, ЕФТОМ-ХИМ, МОД-МАН, МУСАТ, ЕМНМ
  • Учебно-експериментално предприятие (Учебен завод) – с 4 обособени производствени звена

Библиотека

[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 г. библиотеката разполага с книжен фонд около 87 000 тома.[2] Към 2024 г. в библиотеката има над 130 000 тома научна и образователна литература в областта на инженерните и стопански науки.

Осигурени са 216 работни места, от които 126 са компютъризирани, както и достъп до съвременни CAD, CAM, CAE и други системи за проектиране, симулация и моделиране и достъп до електронните ресурси на ScienceDirect, SpringerLink, EmeraldEngineering, EBSCOhost, както и цитатните бази данни Scopus.

В библиотеката има информационен център на Българския институт за стандартизация, откъдето могат да се четат стандарти, покриващи множество инженерни, стопански и други области.

Известни преподаватели и възпитаници

[редактиране | редактиране на кода]

Доктор Хонорис кауза

[редактиране | редактиране на кода]
  • Йорг Шенк, съветник на посланик в посолството на Германия

Преподаватели

[редактиране | редактиране на кода]

Възпитаници

[редактиране | редактиране на кода]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Инженерно-педагогическият факултет и Колежът в Сливен
    Инженерно-педагогическият факултет и Колежът в Сливен
  • Сградата на библиотеката на Техническия университет – София
    Сградата на библиотеката на Техническия университет – София
  • Сградата на Електротехническия факултет на Техническия университет – София
    Сградата на Електротехническия факултет на Техническия университет – София

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Официалното наименование на университета е без града. За разграничаване от едноименните технически университети в други градове към названието често се добавя името на града, включително и в съкращенията: ТУ, София, също ТУ (София) или ТУ – София. Най-краткото съкращение е ТУС.
  2. ↑ а б в г д Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1978. с. 678 – 679.
  3. ↑ История на Техническия университет – в сайта на ТУ – София
  4. ↑ Указ № 231 от 10 юни 1953 г. на Президиума на Народното събрание.
  5. ↑ Кратка българска енциклопедия. Том 1. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1963. с. 515.
  6. ↑ Основан през 1960 г. като част от Факултета по транспорта и съобщенията.
  7. ↑ Основан на 18 юни 1963 г. като Факултет по радиоелектроника.
     Портал „България“         Портал „България“          Портал „Образование“         Портал „Образование“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Технически_университет_–_София&oldid=12417717“.