Направо към съдържанието

Ташко Костов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ташко Костов
български революционер
Роден
Починал
7 февруари 1975 г. (95 г.)
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
Братя/сестриПетър Костов
Подпис
Ташко Костов в Общомедия

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски,[1] е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ташко Костов е роден на 25 септември 1879 година в Горно Върбени, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[4] Негов брат е българският революционер Петър Костов, с когото работят известно време в Цариград. Ташко Костов се присъединява към ВМОК и действа като подвойвода на Никола Лефтеров и Пандил Шишков в Горноджумайското въстание от 1902 година. Води отделение в четата на Лефтеров и през Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година в Пирин планина.[5] Между 1904 и 1910 година е легален деец и живее в родното си село като се занимава със земеделие.[6]

Портрет на Ташко Костов от молбата му за народна пенсия

През Балканската и Междусъюзническата война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в партизанска рота на Никола Лефтеров. Отрядът минава границата с Османската империя още преди началото на войната и организира населението за изсичане на телеграфните стълбове и взривяване на мостовете, за да се попречи на османските съобщения. След обявяването на войната отрядът напада в тил войската при Кулата и Лешникова чука и така попречва на османските части да отидат на помощ на Горна Джумая. Настъпват към Ченгел кале, където цял ден се сражават с кавалерия и пехота.[3][7] За сражението получава войнишкия кръст „За храброст“ IV степен.[7] Настъпват в Струмишко и Костов взима участие в сражението при Цървено поле с войска и башибозук.[3] Обезоръжават турското население в селата Сушица, Ново село, Бориево и Свидовица и стигат до Струмица и оттам в Дойран, където остават два месеца. Главната квартира ги изпраща към Сяр, Нигрита и Орфанския залив, като контра на гръцките чети, появили се в Сярско, Лъгадинско, Нигритско, Драмско и Кавалско. Сражават се при Аспровалта и Чай аза. Костов участва и в боя при Ангиста, при село Баница, моста и Пърнар даг и повторно е награден с кръст „За храброст“.[8] Изпратен е на сръбския фронт в Кочани[8] и зачислен в 4-та рота[7] на 10-та прилепска дружина на Опълчението. Взима участие в боевете при Рамна бука, Султантепе, Дулица и връх Китка. Произведен е подофицер.[8]

През 1914 година се установява със семейството си във Варна. При началото на Първата световна война е зачислен в 11-а македонска дивизия, втора дружина на Втори искърски полк. Застава начело на разузнавателен отряд на Солунския фронт от западния бряг на Охридското езеро до крайните източни райони на Албания.[9] В края на войната се оттегля с отряда си през Галичник в Косово, а оттам по река Дунав обратно в България.[10] Награден е с германски орден.[8]

Ташко Костов за постоянно се установява във Варна, остава чужд на братоубийствените войни във ВМРО, макар да участва в дейността на Варненско македонско братство и на Варненското опълченско дружество „Шаркьой“.[11] По време на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война прави обиколка в Скопие, Охрид и Битоля.[12]

На 18 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[3] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[8]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година продължава да членува в македонската организация във Варна. Награден е с орден „За гражданска доблест и заслуга“ - II степен през 1969 година. Ташко Костов умира на 7 февруари 1975 година във Варна.[12]

Паметна плоча на Ташко Костов е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.[13] В 2015 година площад във Варна е наречен „Войвода Ташко Шерифски“.[14]

  • Ташко Костов в четническа униформа и племенника му Никола Фотев Кирчев (син на Фоти Кирчев), 1916 г.[15]
    Ташко Костов в четническа униформа и племенника му Никола Фотев Кирчев (син на Фоти Кирчев), 1916 г.[15]
  • Стою Михайлов, Фоти Кирчев, Ташко Костов и Христо Трайков, участници в Балканската война.[16]
    Стою Михайлов, Фоти Кирчев, Ташко Костов и Христо Трайков, участници в Балканската война.[16]
  • Отделението на Костов в отряда на Лефтеров през Балканската или Първата световна война. С подпис на Костов
    Отделението на Костов в отряда на Лефтеров през Балканската или Първата световна война. С подпис на Костов
  • Посрещането на четата на Костов в Дойран през 1916 г.
    Посрещането на четата на Костов в Дойран през 1916 г.
  • Щабните офицери на XI дивизия с полковник Александър Протогеров отпред в средата, заедно със сборния разузнавателен партизански отряд на Ташко Костов, с черния калпак и ордените зад Протогеров
    Щабните офицери на XI дивизия с полковник Александър Протогеров отпред в средата, заедно със сборния разузнавателен партизански отряд на Ташко Костов, с черния калпак и ордените зад Протогеров
  • Ташко Костов с албанския революционер Иса Бич, водител на партизанския му отряд през Първата световна война. Източник: Държавна агенция „Архиви“
    Ташко Костов с албанския революционер Иса Бич, водител на партизанския му отряд през Първата световна война. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 105.
  2. ↑ Караджовъ, Иванъ. Македонскитѣ партизански отряди презъ време на голѣмата война // Илюстрация Илиндень 4 (14). Илинденска организация, Мартъ 1929. с. 9.
  3. ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 258.
  4. ↑ Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - V част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 24.
  5. ↑ Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - V част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 28 - 29.
  6. ↑ Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - V част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 30.
  7. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 376.
  8. ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 259.
  9. ↑ Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - V част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 37 - 41.
  10. ↑ Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - V част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 43 - 44.
  11. ↑ Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - V част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 45.
  12. ↑ а б Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - V част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 48 - 53.
  13. ↑ Паметна плоча на Ташко Христов на фасадата на Македонския дом
  14. ↑ Протокол от заседание на Общински съвет гр. Варна 40/2015 г.
  15. ↑ ДАА – Варна, ф. 793K, оп. 1, а.е. 27, л. 1
  16. ↑ ДАА – Варна, ф. 793K, оп. 1, а.е. 28, л. 17
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ташко_Костов&oldid=12103026“.