Петър Костов (Горно Върбени)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Костов.
| Петър Костов | |
| български революционер | |
 Петър Костов от Горно Върбени, Георги Павлов от Златари, Мицо Тръпков от Горно Върбени и Пандил Шишков от Горно Върбени | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Ташко Костов |
Петър Костов Христов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1871 година в леринското село Горно Върбени (Екши Су), тогава в Османската империя. Негов брат е българският революционер Ташко Костов. Петър Костов също взема дейно участие в националноосвободителните борби на българите в Македония. Влиза във Върховния комитет във Варна.[1] В 1895 година Христов е изпратен като организатор на ВМОК в Леринско. Докато развива широка организаторска дейност в Леринско, османските власти го откриват и го преследват, поради което Христов отново заминава за Свободна България. Изпълнява терористични задачи до 1902 година. След това, през февруари 1902 година влиза в четата на Стефан Николов, но войводата загива в сражение с османски аскер при сражение при леринското село Горничево. Впоследствие Христов е назначен за секретар на войводата на ВМОРО Тане Стойчев в Леринско и взима участие в множество сражения на четата с османски сили. Около есента на 1902 година Петър Христов става четник в четата на Анастас Янков. По-късно през Гърция и Цариград се завръща в Свободна България. Умира на 16 юли 1929 година.[2]
На 18 март 1943 година вдовицата му Кръстана Петрова Христова, родена в село Рамна и като жителка на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 326.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 327.
