Сулдурци
Сулдурци Сулдурци | |
— село — | |
Общ изглед | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Радовиш |
Географска област | Радовишко поле |
Надм. височина | 352 m |
Население | 228 души (2002 г.) |
Пощенски код | 2420 |
Телефонен код | 032 |
Сулдурци в Общомедия |
Сулдурци (на македонска литературна норма: Сулдурци) е село в източната част на Северна Македония, община Радовиш.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в Радовишкото поле, югоизточно от общинския център Радовиш. В селото има две църкви. „Свети Илия“ е енорийският храм, разположен в центъра, изграден в XIX век,[1] и преизграден в 2010 година.[2] „Свети Атанасий“ е от 1841 година.
-
„Свети Илия“ (2010)
-
„Свети Атанасий“ (1841)
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Сулдурци е село в Радовишка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Селдурци има 90 жители българи християни.[3]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сулдарци (Souldartzi) има 112 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сулдурци
- Андон Митов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-а годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с орден „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[5]
- Ефтим Манев (р. 1942), северномакедонски политик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Осветена црква во с. Сулдурци // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2016-10-05. Посетен на 3 октомври 2016.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 234.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138-139. (на френски)
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
|