Ораовица
| Ораовица Ораовица | |
| — село — | |
 | |
  Ораовица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Радовиш |
| Географска област | Радовишко поле |
| Надм. височина | 386 m |
| Население | ? души (2002) |
| Пощенски код | 2423 |
| Ораовица в Общомедия | |
Ораовица (на македонска литературна норма: Ораовица) е село в източната част на Северна Македония, община Радовиш.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в южното подножие на планината Плачковица, източно от общинския център Радовиш.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Ораовица е село в Радовишка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ораовица има 84 жители българи християни и 450 турци.[1]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Оровица (Orovitza) има 176 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Ораовица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Оравица живеят 423 турци и 91 българи.[4]
На 26 октомври 1980 година епископ Горазд Тивериополски, администратор на Злетовско-струмишка епархия, освещава манастира „Свети Георги“ в Ораовица. Иконите са от 1980 година от иконописеца Дончо от Секирник. Църквата не е изписана. На 2 юли 1988 година е осветен темелният камък на църквата „Свети Атанасий Велики“, а готовият храм е осветен на 15 май 1998 година от митрополит Стефан Брегалнишки. Иконите са от 1995 година, дело на зографа Драган Ристески от Охрид.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ораовица
Иван Василев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[6]- Иван Филев (1882/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стамен Темелков, 2 рота на 1 дебърска дружина[7]
- Стамен Темелков (1864 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на партизанска чета, 15 щипска дружина[8]
- Филип (Филе) Коцев (1853 – 1913), радовишки войвода на ВМОРО през 1903 година, убит от сърбите по време на Междусъюзническата война на 28 юни 1913 година[9][10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138-139. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.
- ↑ Ораовичко-воиславска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-28. Посетен на 29 март 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110 – 111.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 742.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 84.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 237.
| ||||||||
