Струмско
| Струмско | |
| — квартал — | |
  Струмско  Струмско | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Община Благоевград |
| Част от | Благоевград |
Струмско е бивше село в Югозападна България, присъединено като квартал към Благоевград, България.
География
[редактиране | редактиране на кода]Струмско е най-югозападният квартал на Благоевград и единственият разположен от западната страна на главен път Е79, до самата река Струма.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Струмско е село в Османската империя под името Струмски или Струмишки чифлик.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Струмски Чифлик (Карасу), 1/2 час на З. от Джумая. В това село една част е чифлик на Н. Влахът от Джумая и на други. Разположено е до левия бряг на Струма. Почва плодородна, която страда много от наводнения. Излизат прочути любеници. Църква, в която се чете български. До лани е имало попско старовремешно училище. Къщи 45, всички българе.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Струмски Чифликъ (Корчево) живеят 290 души, от които 140 жители българи-християни и 150 власи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Струмски чифлик (Stroumski-Tchiflik) има 168 българи екзархисти и 150 власи и в селото работи българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Струмски чифлик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] В селото влизат български части в началото на октомври 1912 година. След 1913 година селото остава в България.
През 1951 година селото е пръкръстено на Струмско, а в 1971 година е присъединено към Благоевград.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Струмско
Паун Ангелов, български революционер от ВМОРО, македоно-одрински опълченец, партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, ностител на орден „За храброст“ ІV степен[6]- Стойчо Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 110 – 111. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31 – 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 300.
| |||||||
