Грамада (квартал на Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Грамада.
| Грамада | |
| — квартал — | |
  Грамада  Грамада  Грамада | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Благоевград |
| Част от | Благоевград |
Грамада е бивше село в Югозападна България, присъединено като квартал към Благоевград.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]В квартала се намира православната църква „Свети Николай Летни“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Грамада е основана вероятно в началото на XIX век от преселници от Пиянец.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Грамада, на ЮЗ от Джумая, 1/2 час път, до Струма 1/4 час. Главното занятие е земледелие. Сее се добро качество тютюн. Няма ни черква, ни училище. 29 къщи български.[1] | “ |
В 1895 година е открито училище в частен дом – днешното IV Основно училище „Димчо Дебелянов“. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Грамада живеят 250 души, всички българи-християни.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грамада (Gramada) има 328 българи екзархисти и 48 власи.[3] По данни на Неврокопската митрополия от 1907 година в селото има 231 българи християни.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Грамада са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] В селото влизат български части на 5/8 октомври 1912 година. След 1913 година селото остава в България. След 1920 година в Грамада се заселват власи от рилското село Арзач.[5] В 1943 година всички арумъни от Грамада без две семейства се изселват в Румъния. Останалите две семейства се изселват през 50-те години.[6]
В 1954 година селото е присъединено към Благоевград.[7]
- Население
- 1920 – 377 жители
- 1926 – 567 жители
- 1934 – 597 жители
- 1946 – 947 жители
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Грамада
Апостол Иванчов (1865 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Чавеов, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[8]- Давидко Георгиев (1892 - 1929), български революционер от ВМРО
- Стефан Калъпчиев (1921 – 1964), български офицер
- Христо Колев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Чавеов, 3 рота на 7 кумановска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 110 – 111. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 236.
- ↑ Милев, Н. Арумънската колонизация на Южна Добруджа и аромъните в Пиринска Македония // Сборник „Добруджа“ 11. Варна, Книгоиздателство „Георги Бакалов“, 1994. с. 138.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 305.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 356.
| |||||||
