Стийнбок
Стийнбок | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
♂ Стийнбок | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
♀ Стийнбок | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Thunberg, 1811 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стийнбок в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Стийнбок (Raphicerus campestris) е сравнително малък тревопасен бозайник от семейство Кухороги, подсемейство Антилопи. Обитава южните и източните части на Африка.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Височината при холката (в областта на раменете) е 52 cm, а теглото – 11 kg. Ушите са големи и придават интересен вид на главата. Антилопите наподобяват на дребни ориби. Гърбът и късата опашка са кафяви, а коремът и между крайниците са бели. Мъжките имат къси, остри и прави рогца с дължина 7 - 19 cm. Опашката е много къса 4 - 6 cm.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Видът е представен от две основни местообитания – в Източна и Южна Африка. Ареалът на вида е включвал и части от Уганда, но днес не е разпространен в тази страна.[2]
Северната граница на южната популация започва от Атлантическото крайбрежие на Централна Ангола и се движи на запад до крайбрежието на Индийския океан на Мозамбик. В този обширен ареал е разпространена в общирни части с изключение на крайбрежието на Намибия и части от ЮАР и Лесото. Вероятно през плейстоцен ареалът им е бил по-голям и двете големи групи са били свързани.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Стийнбок са дневни териториални животни, които нормално обитават определена територия сами или като майка с малко и по-рядко в двойка, в който случай това се дължи по-скоро на срещи между отделни индивиди в припокриващи се участъци от територията или по време на периода на ухажване[3]. Всеки индивид маркира територия като се изхожда на определени за целта места или оставя секрет отделян от специални жлези.
Местообитанията на стийнбок включват голямо разнообразие като полу-пустини, обширни равнини, плата, савани, местности обрасли с храсталаци и акациеви дървета.[4] Наблюденията в Национален парк Крюгер показват, че видът консумира целогодишно предимно акация от вида Acacia tortilis и не показва тенденция на миграция към влажни области през сухия сезон. Това му поведение го отличава от други африкански тревопасни животни, както и някои симпатрични видове[5]
Антилопите стийнбок се хранят основно със зелените части на растенията. Това са млади листа, филизи (млади стебла и клонки), цветове и плодове. Поради високото съдържание на влага в тях животните си осигуряват необходимата вода и не изпитват нужда да пият[5]. През сухия сезон стийнбок ровят земята с копита в търсене на луковици, грудки и корени[5].
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Продължителността на живота им е около 7 години. Няма изразена сезонност на размножителния период. Раждат целогодишно, но обикновено пикът е от ноември до декември. Бременността продължава около 170 дни. Самката ражда по 1 малко, което кърми 2 пъти денем. Някои раждат по 2 пъти годишно. Малките сучат в продължение на 3 месеца. Женските стават полово зрели на 6 – 8 месеца, мъжките - на 9 месеца.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Raphicerus campestris (Thunberg, 1811). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Williams, John G. 1967. A Field Guide to the National Parks of East Africa. Collins, London. (ISBN 0-00-219294-2)
- ↑ wildliferanching Архив на оригинала от 2013-03-12 в Wayback Machine., Steenbok (Raphicerus campestris), (Thunberg, 1811)
- ↑ Kingdon, Jonathan. 1997. The Kingdon Field Guide to African Mammals. Academic Press, San Diego & London. Pp. 387–388. (ISBN 0-12-408355-2)
- ↑ а б в Du Toit, Johan T. 1993. The feeding ecology of a very small ruminant, the steenbok (Raphicerus campestris). African Journal of Ecology 31: 35–48.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |