Направо към съдържанието

Стефан Петков – Сиркето

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Петков.
Стефан Петков
български революционер
като началник на полицейската секция във Велес[1]
като началник на полицейската секция във Велес[1]
Роден
1865 г.
Починал
Стефан Петков в Общомедия

Стефан Георгиев Петков, наричан Сиркето,[2][3] е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Петков е роден през 1865[4] или в 1876 година[5] в Чирпан, тогава в Османската империя. Израства в бедно семейство и завършва гимназия в родния си град. Мести се в София където работи в криминалната полиция. През 1905 година лично министър Никола Генадиев го изпраща да следва в полицейски школи в Париж и Лондон, където завършва школа за инструктор-разузнавач. При завръщането си в България Стефан Петков е назначен на висок пост, но разочарован от политическите цели на тайната полиция, напуска.

Четата на Стефан Петков Сиркето.

Завръща се в родния си град Чирпан, където установява връзки с дейци на ВМОРО след Балканската война. През ноември 1915 година, по време на Първата световна война, е изпратен на служба в Македония по негово лично желание. Назначен е за началник на военно-полицейската секция във Велес. През 1916 година преследва сръбския войвода Василие Тръбич и осуетява плановете му да организира сърбоманите в района срещу българската администрация. Награден е с кръст „За храброст“, IV степен[6], сребърен медал „За заслуга“, и народен орден „За военна заслуга“, VI степен.[7]

Четата на Дафко Данаилов, още на Стефан Петков и Лазар Дивлянски.

След войната остава във Вардарска Македония и агитира в полза на въоръжена борба срещу сръбската власт. През 1919 година Стефан Петков е определен от Тодор Александров за велешки околийски войвода. Стефан Петков реорганизира революционните комитети, води сражения със сръбски части и елиминира предатели на революционната организация.[8] През 1924 година заболява от туберкулоза и е принуден да се прибере в България на лечение. През 1925 година е пак велешки околийски войвода с 27 четници.[9] Умира на 27 декември 1928 година в родния си град Чирпан.[10]

Органът на ВМРО вестник „Свобода или смърт“ в броя си от 19 февруари 1929 година пише:

„ Почивай спокойно, дядо Стефане! Твоят мощен дух и похват ще служи на градящите поколения, които свободно ще могат да опишат на своя роден език витязките ти дела. “

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Стефанъ Петковъ - Сиркето // Илюстрация Илиндень 4-5 (64-65). Илинденска организация, Февруарий-Мартъ 1935. с. 15.
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 87.
  3. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 82.
  4. ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 127.
  6. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
  7. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 333, л. 361; ф. 40, оп. 1, а.е. 333, л. 364
  8. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 147.
  9. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 168.
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 353.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Петков_–_Сиркето&oldid=12408112“.