Мурфатларски скален комплекс
| Мурфатларски скит | |
 Външен изглед с покриващия го музей | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Мурфатларски скит Местоположение в Румъния | |
| Страна | Румъния |
| Жудец | Кюстенджа |
| община | Мурфатлар |
| Археология | |
| Вид | скален манастир |
| Период | IX – X век |
| Култура | исихазъм |
Мурфатларският скален манастир се намира край гр. Мурфатлар, окръг Кюстенджа, Румъния, на 10 километра западно от Кюстенджа.
Съществува от средата на IX до края на X век – епохата на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър. Постепенно запустява след пораженията от времето, когато опустошилият България киевски княз Светослав I нахлува оттам с войската си през 968 г.[1]
Настоящо състояние
[редактиране | редактиране на кода]Преди десетилетия започва да се изгражда тежка бетонова сграда, която покрива паметника и следва да го превърне в музей, но след изпълнението на част от грубите бетонови строителни работи и стени обектът е изоставен на произвола, с рушащи се платна на временната дървена конструкция, добавена към бетонната, преграден и недостъпен за посещение. Обектът не се охранява. Какво е днес действителното състояние на безценния български паметник, може само да се гадае.
История
[редактиране | редактиране на кода]Обектът е открит случайно при строителни работи по канала Дунав - Черно море на 11 юни 1957 г. и е проучен през 1957 – 1960 г. [2][3]
Монасите са ползвали като начало на устройването на своите килии, църкви и гробни камери изоставени галерии на кариера за креда – мек варовик, от който е граден Българският средновековен каменен вал, намиращ се в непосредствена близост, представляващ система от три укрепителни линии с крепости между двете, само на няколкостотин метра в отсрещната Мурфатларска гора (резерват Фънанита). Височината е с красноречивото име „Курт кула баир“. Относителната хронология на манастира и вала все още не е напълно уточнена, но не е изключено да е предхождал вала, който датира от границата между IX и X век. Огромният брой рисунки и надписи, както и голямото количество средновековна българска керамика показват, че манастирът по време на своето съществуване е бил голям поклоннически център в българската държава[4]. Той вероятно е унищожен от русо-варягите при нашествието на езическия киевски княз Светослав I и запустява в настъпилото тогава смутно време.[1]
След повторното падане на Източна България под византийска власт след 1003 г. манастирът напълно запустява. Постепенно килиите и параклисите започнат да се рушат и комплексът е затрупан от земната маса за над 1000 години.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Комплексът се състои от шест църкви, три крипти с килии, две килии без крипти и четири свързващи ги комуникационни галерии. Църквите са еднотипни – едноапсидни, еднокорабни, сводести параклиси с обширни притвори. Характерна особеност са окръглените им олтари, в които зад плътните олтарни прегради са разположени олтарните маси. В това отношение те имат паралели сред скалните манастири в средновековна България и донякъде схождат към кападокийските скални обители[5].
Графити
[редактиране | редактиране на кода]Най-забележителни в комплекса са многобройните врязани в мекия камък надписи на старобългарски, използващи глаголица, кирилица или гръцки букви, които са употребявани в българската държава до въвеждате на глаголицата. Освен тях присъстват и такива на прабългарски език, те използват главно прабългарската руническа писменост. Нейното дешифриране не е окончателно и все още е обект на академични спорове. Стените изпъстрят и кръстове, наивно, линеарно и схематично изобразени коне и конници, светии, свастики, звезди, кораб, змей и плетеници, дори релефен лъв като тези, познати ни от Плиска, Преслав, Мадара, Стара Загора и миниатюрите на църковните книги.[6] Румънските изследователи не афишират това българско културно наследство и търсят зад неговия произход несъществуващи по това време местни власи, а го приписват дори на варягите, дошли от далечния север, и прочее.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Външен страничен изглед на Манастира в недостроения покриващ го музей -
Вътрешен изглед на Манастира отгоре в недостроения покриващ го музей -
Вътрешен изглед на Манастира отдолу нагоре в недостроения покриващ го музей -
Вътрешен изглед на Манастира отдолу в недостроения покриващ го музей -
Графити
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Г. Атанасов. Още за датировката и монашеската организация в скалната обител до Мурфатлар (Басараби). – Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и архелогията, 1, 2010, 467 – 485.
- ↑ I. Barnea, V. Bilciurescu. Şantierul arheologic Basarabi (reg. Constanţa), Materiale şi cercetări arheologice, Bucureşti, 6, 1959, 541 – 566.
- ↑ И. Барня. Предварительные сведения о каменныйх памятниках Бесарби. – Dacia, VI, 1962;
- ↑ Г. Атанасов. Още за датировката и монашеската организация в скалната обител до Мурфатлар (Басараби). – Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и архелогията, 1, 2010, 467 – 485.
- ↑ Г. Атанасов. Още за датировката и монашеската организация в скалната обител до Мурфатлар (Басараби). – Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и архелогията, 1, 2010, 467 – 485.
- ↑ Popkonstantinov, Kazimir 1986: Die Inschriften des Felsklosters Murfatlar. Die Slawischen Sprachen 10, 1986, 77 – 106.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ранносредновековният български манастир при Мурфатлер на Уикимапия
- A complete monograph, including photos, layouts, detailed descriptions, explanatory texts, and a video, of the entire Basarabi Complex.
- Basarabi – The Cave Churches Complex
- General Overview of the Inscriptions from Murfatlar (in English)
- Съчетанията от графична рисунка и рунообразен надпис в Равна и Мурфатлар. – Културните текстове на миналото, Рашо Рашев, Кн. III. София, 2005, с. 140 – 148. Архив на оригинала от 2011-07-24 в Wayback Machine.
- ((en)) За четенето на един рунически надпис от Мурфатлар – Северна Добруджа, Иван Т. Иванов М. Минкова, Национален исторически институт с музей при БAН, София 2009. с. 297 – 299.
