Направо към съдържанието

Волгоградска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сталинградска област)
Волгоградска област
Волгоградская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Волгоградска област на картата на РусияВолгоградска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърВолгоград
Площ112 877 km²
Население2 535 202 души (2017)
22,5 души/km²
Адм. центърВолгоград
Федерален окръгЮжен федерален окръг
ГубернаторНиколай Максюта
Часова зонаUTC +3
МПС код34
Официален сайтwww.volgograd.ru
Волгоградска област в Общомедия
Физикогеографска карта Волгоградской области

Волгоградска област е субект на Руската федерация, в състава на Южния Федерален окръг[1]. Площ 112 877 km2 (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 535 202 души (19-о място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). административен център град Волгоград. Разстояние от Москва до Волгоград 1073 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Първото руско селище в региона възниква през 1555 г., а от 1590 г. е град под името Царицин, от 1925 г. Сталинград, а от 10 ноември 1961 г. Волгоград. През 1668 г. е основана крепостта Камишин, която по-късно е преобразувана в град Камишин. През 1734 г. възниква третото руско селище в района – укрепеният пункт Дубовка, който от 1803 г. е признат за град под същото име. На 10 януари 1934 г. с постановление на ВЦИК Нижневолжкия край е разделен на Саратовски край и Сталинградски край, който от 5 декември 1936 г. е преобразуван в Сталинградска област. От 10 ноември 1961 г. Волгоградска област. По време на Втората световна война на територията на областта се водят най-тежките и решаващи битки между немските войски и Червената армия – Битката при Сталинград.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Волгоградска област се намира в южната чста на Европейска Русия. На юг граничи с Астраханска област и Република Калмикия, на югозапад и запад – с Ростовска област, на северозапад – с Воронежка област, на север – със Саратовска област и на изток – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 112 877 km2 (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ).[2]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина и от река Волга се дели на две части: западна – дяснобрежна и източна – Заволжие. Дяснобрежната част е по висока, силно разчленена от оврази и делета. Тук се простира южната част на Приволжкото възвишение (височина до 358 m – максималната кота на областта), северната част на възвишението Ергени, югоизточната част на Калачкото възвишение, източната част на Донските височини, Хопьорско-Бузулукската равнина и Сарпинската низина. Заволжието представлява низинна равнина. Между река Волга и левият ѝ ръкав Ахтуба се простира обширната заливна тераса на Волга, изобилстваща от протоци и езера-старици.[2]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на областта е континентален, със студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура на югозапад -8 °C, на североизток -12 °C, средна юлска температура на северозапад 22 °C, на югоизток 24 °C. Годишната сума на вележите варира от 450 mm на северозапад до 270 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период е от 150 дни на север до 175 дни на юг.[2]

Води

[редактиране | редактиране на кода]

Във Волгоградска област има 200 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 8193 km и те се отнасят към 4 водосборни области: река Волга, вливаща се в Каспийско море, река Дон, вливаща се в Азовско море и две безотточни области – Прикаспийска на изток и Сарпинска на юг. По голямата част от територията на областта попада във водосборния басейн на река Дон с нейните големи притоци Хопьор, Медведица, Иловля, Бузулук и др. Волжкият водосборен басейн заема тясна полоса покрай долината на река Волга. В Прикаспийската безотточна област реките са малко и те се вливат главно в голямото солено езеро Елтон. Реките в Сарпинската безотточна област се стичат от източния склон на възвишението Ергени и се вливат в езерата Сарпа и Цаца. Подхранването на реките в региона е смесено с преобладаване на снежното (70 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, при което по-малките реки пресъхват и ясно изразено зимно маловодие. Волгоградските реки замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в началото на април. Между двете най-големи реки Волга и Дон, в района на най-голямото им сближаване е изграден Волго-Донския плавателен канал.[3]

Във Волгоградска област има над 6,1 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 4,2 хил.km2. Основният вид естествени езера са крайречните, но се срещат още лиманни, реликтови и тектонски езера. Крайречните езера-старици са разположени предимно във Волго-Ахтубинската заливна тераса, лиманните езера заемат затворени безотточни падини в Прикаспийската низина, а реликтовите езера са представени от Сарпинските езера, разположени по древната долина на Волга. Най-големите естествени езера във Волгоградска област са: солените Елтон, Боткул и Булухта и сладководното Сарпа. Площта на изкуствените водоеми е значително по-голяма от тази на естествените. Във Волгоградска област са изградени две от най-големите водохранилища в Русия – Волгоградското на река Волга и Цимлянското на река Дон.[3]

Почви, растителност, животински свят

[редактиране | редактиране на кода]

Над 83% от територията на областта е разположена в степната зона. Северозападната част е заета от черноземни почви (обикновени и южни), а в останалите райони са разпространени тъмнокафявите и кафявите почви. Крайните югоизточни части на областта са полупустинни, заето от светлокафяви почви с различна степен на засоленост с петна от солончаци и ливадно-кафяви почви. По речните долини са развити алувиално-ливадните почви с ливадна и дървесно-храстова растителност. Горите заемат едва 4% от територията на областта и са представени от дъб, клен и др. Голямо внимание се отделя на изкуственото лесозалесяване, като са изградени четири държавни лесозащитни пояса и множество по-малки между тях.[2]

Животинския свят е представен от гризачи (лалугер, мишка), заек, лисица, вълк, ондатра, енотовидно куче, много птици, влечуги и различни видове риби (основно есетрови) във водите на Волга и Дон.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Волгоградска област е наброявало 2 535 202 души (19-о място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). При преброяването през 2010 г. етническият състав на областта е бил следният (народи над 10 хил. души): руснаци 90%, казахи 1,8%, украинци 1,4%, арменци 1,1%, татари 0,9%, азербайджанци 0,6%, немци 0,4%.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Волгоградска област

В административно-териториално отношение Волгоградска област се дели на 6 областни градски окръга, 32 муниципални района, 19 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Волгоград, Волжск, Камишин, Михайловка, Урюпинск и Фролово) и 13 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Волгоградска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Волгоград
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Волгоград 859 1 015 586 гр. Волгоград 1 015 586
Волжки 229 326 055 гр. Волжск 326 055 16
Камишин 118 111 775 гр. Камишин 111 775 200
Михайловка 3723 83 533 гр. Михайловка 58 407 193
Урюпинск 39 38 267 гр. Урюпинск 38 267 340
Фролово 58 37 377 гр. Фролово 37 377 148
Муниципални райони
1. Алексеевски 2297 16 202 ст-ца Алексеевская 3836 302
2. Биковски 3410 25 813 сгт Биково 7650 155
3. Городищенски 2181 60 245 сгт Городище 22 141 15 Ерзовка, Нови Рогачик
4. Даниловски 2961 14 638 сгт Даниловка 4718 262
5. Дубовски 3140 29 570 гр. Дубовка 14 165 52
6. Елански 2667 30 222 сгт Елан 14 006 363
7. Жирновски 2970 39 759 гр. Жирновск 15 872 320 Красни Яр, Линьово, Медведицки
8. Иловлински 4155 33 303 сгт Иловля 11 418 84
9. Калачевски 4225 65 536 гр. Калач на Дон 24 237 85
10. Камишински 3563 39 898 гр. Камишин 200 гр. Петров Вал
11. Киквидзенски 2071 16 395 ст-ца Преображенская 5533 299
12. Клетски 3555 17 613 ст-ца Клетская 5323 177
13. Котелниковски 3471 36 621 гр. Котелниково 20 381 190
14. Котовски 2479 31 321 гр. Котово 22 450 229
15. Кумилженски 2958 19 822 ст-ца Кумилженская 7953 243
16. Ленински 2600 30 271 гр. Ленинск 15 149 78
17. Нехаевски 2177 13 516 ст-ца Нехаевская 4679 395
18. Николаевски 3436 29 767 гр. Николаевск 13 840 190
19. Новоанински 3081 33 679 гр. Новоанински 16 436 254
20. Новониколаевски 2363 21 118 сгт Новониколаевски 9678 306
21. Октябърски 3811 20 371 сгт Октябърски 5854 130
22. Олховски 3226 17 623 с. Олховка 5401 178
23. Паласовски 12 361 40 398 гр. Паласовка 14 940 301
24.Руднянски 1947 15 582 сгт Рудня 6568 347
25. Светлоярски 3185 36 499 сгт Светли Яр 11 749 52
26. Серафимовички 4324 23 575 гр. Серафимович 8987 260
27. Среднеахтубински 1957 60 815 сгт Средная Ахтуба 14 477 46 гр. Краснослободск
28. Старополтавски 4077 18 670 с. Старая Полтавка 4159 370
29. Суровикински 3399 34 105 гр. Суровикино 18 954 155
30. Урюпински 3460 26 596 гр. Урюпинск 340
31. Фроловски 3259 13 965 гр. Фролово 148
32. Чернишковски 3080 15 754 сгт Чернишковски 5130 215

Селско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждат се едър рогат добитък, овце, птици, както и зърнени, фуражни, технически култури, картофи и зеленчуци. Развито е пчеларството.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 5303[4] 4619,[5] 3992,1 2610,2[5] 2979,3[6] 2726,2 2988,0[6]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Петрушина М.Н., Замятина Н.Ю. и др. Волгоградска област (Волгогра́дская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 5. Велик княз – Възходящ възел на орбитата [Великий князь – Восходящий узел орбиты]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-334-6. с. 783. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-04-26 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Волгоградска област
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Волгоградска област
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Волгоградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Волгоградска_област&oldid=12324461“.