Средище (област Силистра)
- Тази статия е за съществуващото село в Област Силистра. За историческото село със същото име вижте Средище (Област Търговище).
Средище | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1376 души[1] (15 март 2024 г.) 71,7 души/km² |
Землище | 19,183 km² |
Надм. височина | 164 m |
Пощ. код | 7560 |
Тел. код | 08626 |
МПС код | СС |
ЕКАТТЕ | 68357 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Силистра |
Община – кмет | Кайнарджа Любен Сивев (Любен Сивев; 2003) |
Кметство – кмет | Георги Петков Василев |
Срèдище е село в Североизточна България, община Кайнарджа, област Силистра.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Средище се намира в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в Южна Добруджа, на около 30 km югоизточно от областния център град Силистра, около 10 km южно от общинския център село Кайнарджа и около 18 km север-североизточно от град Тервел. Надморската височина в центъра на селото е около 164 m. Климатът е умереноконтинентален; почвите са предимно черноземни.[2]
През селото минава в направление югоизток-северозапад второкласният републикански път II-71 (Силистра – Добрич – Оброчище и връзка в Оброчище с първокласния републикански път I-9), а на югозапад общински път води през село Безмер до град Тервел.
Населението на село Средище, наброявало 1459 души при преброяването към 1934 г. и 2153 към 1975 г., намалява до 1636 към 2000 г. и 1038 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.[3] То е най-голямото село в община Кайнарджа към 2023 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1370 лица, за 278 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 306 – към „турска“, за 679 – към „ромска“, за 20 – към „други“, за 10 – „не се самоопределят“ и за 77 – „не отговорили“.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото с име Бей бунар (Бей пунар) е в България от 1878 г. – след Освобождението ѝ, до 1913 г. и от 1940 г. През периода от 1913 г.[5] до 1940 г.[6] селото е в Кралство Румъния. Преименувано е на Княжево през юни 1942 г. и на Средище през 1951 г.[7]
Според данни от преброяването през 1905 г., в село Бей бунар има 363 източноправославни (182 мъже и 181 жени) и 467 мохамедани (237 мъже и 230 жени).[8]
Училище в село Средище е създадено през 1888 г. През 1940 г., след подписването на Крайовската спогодба, училището приема името на българския общественик и писател Цанко Церковски, който е бил учител в него. От учебната 1962 – 1963 г. занятията се водят в новопостроената училищна сграда, в която учат и учениците от закритите училища в селата Давидово, Посев, Каменци, Господиново и Стрелково. Към училището се открива и общежитие за част от тези ученици, което функционира до 1993 г. Училището разполага с 10 класни стаи и кабинети, 2 хранилища[9], физкултурен салон, работилница, стол (трапезария) и спортна площадка.[10]
Турско начално училище „Намък Кемал“[11] е открито в селото през 1948 г. През учебната 1954 – 1955 г. се открива и среден курс – V - VII клас, и училището става основно; действа до 1960 г., след което се слива с Народно основно училище „Цанко Церковски“.[12]
Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство „Никола Йонков Вапцаров“ има началото си през 1958 г. като Машинно-тракторно училище – Силистра за професионална подготовка на специалисти за нуждите на селското стопанство. През 1961 г. училището се премества от Силистра в село Средище; от 1967 г. е Професионално-техническо училище – село Средище, а от 1975 г. – Средно професионално техническо училище по механизация на селското стопанство (СПТУ по ССМ) „Никола Йонков Вапцаров“ – село Средище. От април 2003 г. училището е преобразувано в Професионално училище по механизация на селското стопанство, а през 2010 г. – в Професионална гимназия по механизация на селското стопанство.[13]
Кредитна кооперация „Бъдеще“ е създадена в село Средище през 1944 г. Тя става Всестранна кооперация от 1948 г., Селска потребителна кооперация от 1953 г. и Потребителна кооперация „Бъдеще“ в периода 1958 – 1979 г.[14]
ТКЗС „Димитър Дончев“ в село Средище е основано през 1948 г. с 21 члена и 68,4 ha земя. През 1959 г. с цел въвеждане на пълна механизация в производствените процеси и концентриране на животновъдството, стопанствата от селата Средище, Господиново, Каменци, Давидово, Посев, Попрусаново и Стрелково се обединяват в ОТКЗС (Обединено ТКЗС) „VII-ми Конгрес“ – село Средище, като обработваемата площ достига до 6600 ha. Във връзка с реорганизацията в селското стопанство през 1978 г., ОТКЗС влиза в състава на АПК „Дръстър“ – Силистра като клоново стопанство. От 1984 до 1986 г. клоновите стопанства на селата Средище и Кайнарджа се обединяват под наименованието АПК – село Кайнарджа. След нова реорганизация, през 1987 г. предприятието става Селскостопанска бригада – село Средище, която функционира до 1990 г., след което се преименува на ТКЗС – село Средище до 1992 г. С решение на Областния съвет – Силистра от 1992 г. кооперацията бива регистрирана под името Земеделска производителна кооперация „Княжево“, която след три месеца е обявена в ликвидация и през 1995 г. е прекратена.[15]
Машинно-тракторна станция има в село Средище през периода 1949 – 1961 г.[16]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Средище към 2024 г. е център на кметство Средище.[17][18]
В село Средище към 2024 г. има:
- действащо читалище „Стефан Караджа – 1943“;[19][20]
- действащо общинско Основно училище „Цанко Церковски“;[21]
- действаща Професионална гимназия по механизация на селското стопанство „Никола Йонков Вапцаров“;[21][22]
- джамия;[23]
- пощенска станция.[24]
Други
[редактиране | редактиране на кода]Според запазени свидетелства в печата в края на Румънската кампания през Първата световна война оттеглящите се румънски окупационни сили отнемат от населението в района на селото едър добитък, товарен инвентар и близо 70 тона зърнени храни и фураж.[25]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 11, стр. 4171, Средище. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., с. Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра.
- ↑ Съгласно Букурещкия договор.
- ↑ Съгласно Крайовската спогодба територията на Южна Добруджа е върната на Царство България.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. СРЕДИЩЕ (Бей бунар, Бей пунар, Княжево). (Справка към 23.10.2024.)
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справки. Архив на списъците на населените места (сканирани документи). Година 1910. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1905 Кн. II. Окръг Варна > Таблица III. Население по вероизповедание и семейно положение. > 5. Околия Курт-бунар > 4. община Бей-бунар, с. Бей-бунар.
- ↑ Речник на българския език: хранѝлище, мн. -а, ср. 1. Книж. Помещение, сграда за пазене на ценности. 2. Помещение, пригодено за запазване на продукти, които лесно се развалят.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 759 „Народно основно училище (НОУ) с. Средище, Силистренско (1944 – )“; История на фондообразувателя
- ↑ ((en)) Namık Kemal
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 84 „Турско основно училище „Намък Кемал“, с. Средище, Силистренско (1948 – 1960)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 776 „Средно професионално техническо училище по механизация на селското стопанство (СПТУ по МСС) "Н. Й. Вапцаров" - с. Средище, Силистренско (1958- )“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 215 „Потребителна кооперация „Бъдеще“ - с. Средище, Силистренско (1944 – 1979)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 289 „Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) "Д. Дончев" - с. Средище, Силистренско (1948-1958; 1987-1995)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 258 „Машинно-тракторна станция (МТС) - с. Средище, Силистренско (1949-1962)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Средище
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Силистра, кметство Средище
- ↑ Детайлна информация за читалище „Стефан Караджа – 1943“, село Средище, община Кайнарджа, област Силистра
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Стефан Караджа – 1943“, село Средище, община Кайнарджа, област Силистра
- ↑ а б Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Действащи институции. Основно училище "Цанко Церковски", село Средище, община Кайнарджа, област Силистра
- ↑ Община Кайнарджа ще реализира проект по ОПРР // Архивиран от оригинала на 2017-02-11. Посетен на 2017-02-08.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Средище, област Силистра
- ↑ Български пощи. Пощенски станции. село Средище, област Силистра. Пощенски код: 7560.
- ↑ Добруджански земеделско-скотовъден лист на Извънредната добруджанска комисия, седмичен бюлетин: Ред. Атанас Костов - Год. 1, N 1-11 (1918). - Добрич, бр. 1, 15 април 1918, стр. 4-5
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- bulmaps.bg. Административна карта на България
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-007
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-007-2. Актуалност 1985 г. Издание 1990 г.
|