Смитсонит
| Смитсонит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | ZnCO₃ |
| Класификация на Щрунц | 5.AB.05 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 5 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Смитсонит в Общомедия | |
Смитсонитът (ZnCO3) е вторичен минерал на цинка от групата на калцита. Наречен е в чест на Дж. Смитсон, основателя на Смитсоновия институт във Вашингтон.[1][2] Смитсонитът е бил смятан за хемиморфит, но по-късно се разбира, че те са два различни минерала, които си приличат на външен вид. Среща се в асоциация със сфалерит в зоната на окисление на редица оловно-цинкови находища.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Костов-Китин, Владислав. Смитсонит Smithsonite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 566-567.
- ↑ смитсонит (smithsonite) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 110. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 499-502.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 617 – 618.
- Костов-Китин, Владислав. Смитсонит Smithsonite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 566-567.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 176.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- смитсонит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
- Информация за Смитсонит (Smithsonite) // webmineral. Посетен на 14 май 2024. (на английски)
