Направо към съдържанието

Симо Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симо Стоянов
гъркомански революционер
Роден
Починал
не по-рано от 1913 г.
Симо Стоянов в Общомедия

Симо (Симе) Стоянов Иванов, (на гръцки: Σίμος Στογιάννου, Τζογιάννης Ιωαννίδης, Симос Стояну, Дзояну Йоанидис), известен като Арменски (Αρμενσκιώτης) или Симо Гърчето (Σίμος Γκράτσος) или Македон (Μακεδών), е гъркомански революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1][2][3][3]

Симо Стоянов (вляво) със свой четник
Шифровано писмо от Симо Стоянов и още един андартски капитан, 2 юни 1907 година

Симо Стоянов е роден в леринското село Арменско, тогава в Османската империя. Присъединява се към гъркоманската чета на Коте Христов като негов адютант и участва в Илинденско-преображенското въстание.[4] Влиза в първата гръцка чета на Павлос Мелас и по-късно е повишен в подвойвода.[3] Подпомага гръцките капитани, които не познават терена в Македония.[3] Действа заедно с Евтимиос Каудис в района на Пелистер, а на 13 ноември 1904 година участва в клането в Зелениче, при което са убити невинни българи. След залавянето и обесването на Христов през 1905 година Симо Стоянов бяга в Атина. Завръща се във вътрешността на Македония и си сътрудничи с Георгиос Цондос в района на Лерин и Баба планина.

От 1906 година ръководи собствена чета и действа заедно с Павле Илиев. На 24 октомври 1906 година убива трима българи и една българка по пътя от Търсие за Лерин.[5] До 1908 година четата му остава активна в Нередската планина. Поставена му е задача да убие Васил Чекаларов, начинание в което не успява. Участва в Младотурската революция от юли 1908 година.[6]

В 1913 година участва в доброволческа чета сражаваща се с четата на Васил Чекаларов.[3]

В негова чест през 1957 година леринското село Матешница е прекръстено на Симос Йоанидис.[7][8]

  1. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  2. I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981, архив на оригинала от 19 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131019141132/http://www.thessalonikeis.gr/PAYLOSMELASELIDES/selisAM%CE%91.htm, посетен на 20 юни 2018 
  3. а б в г д Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 84.
  4. Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Εθνοτική διαπάλη στη Μακεδονία 1894-1904. Θεσσαλονίκη, 1999. ISBN 9789606741463. σ. 321 - 322. (на гръцки)
  5. Δημήτρης Λιθοξόου, Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Φλώρινας, Τύρσια
  6. Σίμος Ιωαννίδης Γκράτσος ή Στογιάννης ή Αρμενσκιώτης, οπλαρχηγός Μακεδονομάχος από τα Άλωνα (Αρμένσκο) Φλώρινας взето от florina-history.blogspot.com на 8.07.2011 г.
  7. Γενικό Επιτελείο Στρατού, Διεύθυνσις Ιστορίας Στρατού, Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα, Αθήνα 1979, σσ. 133, 301.
  8. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)