Направо към съдържанието

Симеон Клинчарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Симеон Кочански)
Симеон Клинчарски
български революционер
Роден
1866 г.
Починал
18 август 1921 г. (55 г.)
Симеон Клинчарски в Общомедия

Симеон Георгиев Клинчарски, известен като Кочански[1] и Балкански,[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1886 година в Клинчарската махала на кочанското село Пресека[3], тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Влиза във ВМОРО в 1897 година. През 1903 година е четник при Христо Чернопеев. През 1904-1905 година е в четата на Кръстьо Българията. След 1907 година до 1912 е самостоятелен войвода в Кочанско, в която секретар за известно време е Тодор Александров. На 1 февруари 1910 е направен неуспешен опит за убийството му в Пресека.[4] На 29 октомври военен патрул засича в Пресека Симеон Клинчарски с един негов четник и при започналата престрелка четникът загива, а войводата успява да се спаси.[5]

Симеон Клинчарски вляво.

При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на Кочанската партизанска чета №35 на Македоно-одринското опълчение, по-късно е начело на Кочанската чета, служи в 13 кукушка дружина, в щаба на 3 бригада на МОО, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[7][8] След войната продължава да действа в Кочанско със своята чета[9]. Четник при него е Йордан Мишов.[10]

Портрет
Четата на Симеон Клинчарски.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Клинчарски (14-и във втората колона).

При намесата на България в Първата световна война през ноември 1915 година четата на Симеон Георгиев става кочански партизански взод към Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. Взводът на старши подофицер Георгиев води боеве по Осогово до връх Калиманица и между Султан тепе и Градец планина и допринася за пленяването на няколко сръбски оръдия.[21] Включен е в състава на Четническата рота, взела участие във военния парад в Ниш на 5 януари 1916 г., на който присъства германският император Вилхелм II. Симеон Георгиев е сред наградените от кайзера с германски орден „За военни заслуги“ на военна лента.[22]

След войната се установява в Кюстендил и става помощник на пунктовия началник на ВМРО в града. Клинчарски е едно от най-доверените лица на Тодор Александров и действа източно от река Вардар[23].

Клинчарски става жертва на опитите на правителството на Александър Стамболийски да преустанови прехвърлянето на български чети във Вардарска Македония. Подозиран, че координира тази дейност в Кюстендил, Клинчарски е арестуван на 29 юни 1921 година по заповед на военния министър Александър Димитров. При ареста у него са открити документи, които по-късно го свързват с извършеното на предния ден в София убийство на Гьорче Петров.[24] В спомените си Иван Михайлов пише, че следователите Стойче Добрев и Христо Даскалов от Смилево отвеждат Симеон Клинчарски в село Жиленци, Кюстендилско, където го убиват по заповед на Александър Димитров.[25] Според друга версия той умира по време на изтезания в полицията, след което тялото му е изхвърлено при Жиленци.[24]

За отмъщение няколко месеца по-късно Александър Димитров е убит от дейци на ВМРО.[26] Убийците на Клинчарски бягат в Сърбия – Добрев застава начело на сръбска контрачета, а Даскалов е назначен за полицейски инспектор в Битоля.[27][28]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 87.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 66.
  3. ↑ или в 1879 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 221-222.
  4. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 48, 28 февруари 1910, стр. 3.
  5. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 166, 893, 894.
  8. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  9. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 27
  10. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 120 - 121.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 751, 893.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 449.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 121.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 436.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 459.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 572.
  21. ↑ Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 142. ISBN 954-8187-10-8
  22. ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 228, 230.
  23. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.96.
  24. ↑ а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 158-159.
  25. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
  26. ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени, София, 1929.
  27. ↑ Каракачанов, Красимир. ВМРО. 100 години борба, София, 1996, стр. 91.
  28. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Симеон_Клинчарски&oldid=12407170“.