Саздо Попиванов
| Саздо Попиванов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | 1928 г.
|
Саздо Попиванов (изписване до 1945 година: Саздо попъ Ивановъ) е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Саздо Попиванов е роден през 1876 година[3] в град Кочани, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършил IV клас и фабрикант по професия.[4] От 1 септември 1905 година до 1906 година работи в Българската екзархия. Между 1907 и 1912 година последователно учителства в Гърдовци, Оризари, Соколарци и Пантелей. През 1911 година е осъден на доживотен затвор по време на обезоръжителната акция на младотурците. Доброволец е в Македоно-одринското опълчение през Балканските войни. През 1912 година е в четата на Симеон Георгиев и участва в боевете при Кешан, Малгара и Шаркьой. След това във 2-ра рота на 15-а щипска дружина.[4] През 1915 година бяга от родния си край в България и се включва в 5-и пехотен македонски полк, в който служи до края на войната. Участва във възстановяването на ВМРО от Тодор Александров и е негов куриер за връзка със Степан Радич. Заловен и осъден е на 7 години затвор за пренасяне на четник на Владимир Куртев на кон.[5]
Умира през 1928 година.[5]
Съпругата му Благородна Попиванова от Велес, като живееща в Кочани, подава молба за народна пенсия на 9 март 1943 година от Царство България,[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 300.
- ↑ Арестувани кочански българи въ Скопие // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 14.
- ↑ В 1912 година е 36-годишен
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 301.
